Как да управлява глобалната икономика при очертаващата се буря? Това е големият въпрос, на който новият управляващ директор на Международния валутен фонд (МВФ) Кристалина Георгиева трябва да намери отговор.

В интервю за телевизионния канал "Евронюз" Георгиева посочва, че МВФ прогнозира за тази и за идната година забавяне на растежа, който вече и без това е под натиск на много места по света, съобщава БТА. 

"Ние сме обезпокоени най-силно от това, че обявените или вече въведени мита се отразяват отрицателно на икономическия растеж, но и от цялата обстановка на нестабилност, част от която са въпросителните около "Брекзит", геополитическото напрежение в много части на света", каза Георгиева.

Засега икономическият спад е най-осезателен в промишлеността, но напълно вероятно е, ако несигурността продължи да доминира, спадът да обхване и потреблението, допълни шефката на Фонда.

При първото си изказване като управляващ директор на Фонда Георгиева каза, че МВФ прогнозира понижение на темповете на растеж на икономиката почти в 90 на сто от страните в края на 2019 година. Като една от причините за спада бяха посочени търговските конфликти, от които загубите, според оценка на МВФ, към 2020 година ще бъдат около 700 млрд. долара или 0,8 на сто от световния брутен вътрешен продукт. 

Преди два дни пък Георгиева изрази резерви към мерките срещу климатичните промени и въглеродния данък, който голяма част от държавите въведоха или се очаква да въведат. 

"Данъците върху въглерода са ефикасни в борбата срещу климатичните промени, но трябва да бъдат съпроводени с намаляване на налозите и насърчаване на инвестициите в собствени енергийни инфраструктури, за да се осигури преходът", заяви тя. 

По думите й допълнителните приходи от облагането на въглерода биха могли да се използват, за да се намалят данъците на най-уязвимите домакинства. Новите ресурси биха могли също така "да подкрепят инвестициите в собствена енергийна инфраструктура, която ще помогне на планетата да оздравее".

Управляващият директор на МВФ цитира примера на Швеция, която въведе въглероден данък през 1991 година. Тя припомни, че чрез намаляване на по-високите данъци домакинствата с ниски и средни доходи са покрили по-големите енергийни разходи.

"Тази политическа промяна помогна на Швеция да намали въглеродните си емисии с 25 процента от 1995 година, а икономиката й отбеляза напредък от над 75 процента", припомни Кристалина Георгиева.