Трябва ли България да заяви позиция за военната намеса на Турция в Сирия? Да се солидаризира ли ясно с осъждането ѝ от Европейския съюз или да се сниши и да си трае, за да не разваля комшулука и достлука с важния съсед?

Турски изтребители и артилерия от снощи разрушават граничните градове в североизточна Сирия, жителите им панически ги напускат. Има данни за цивилни жертви. Турските военни твърдят, че са поразили 181 цели на кюрдските “Народни отряди за самоотбрана” (YPG), които Анкара разглежда като продължение на обявената за терористична Кюрдска работническа партия (ПКК). 

Официалната цел на операцията е YPG да бъдат изтласкани от района, където втората по големина армия в НАТО, с десетки хиляди войници, танкове и бронетранспортьори, да установи “зона за сигурност”, в която да пресели част от 3,6 милиона сирийски бежанци, намерили спасение на турска територия от осемгодишната гражданска война в родината си.

Турски гаубици обстрелват северна Сирия.

Европейският съюз еднозначно осъди операцията и поиска тя да бъде прекратена в декларация на върховната си представителка Федерика Могерини, подкрепена от всички държави членки.

Документът посочва, че сирийският конфликт няма военно решение и турската силова намеса само ще го усложни, ще причини жертви и страдания на цивилното население, нови потоци бежанци и ще създаде условия за възстановяване на групировката “Ислямска държава”.

Хиляди нейни пленени бойци могат да се окажат на свобода, след като охраняващите ги американски войски се изтеглиха по заповед на президента на САЩ Доналд Тръмп, а турската армия гони другия елемент на охраната - кюрдите.

Българското външно министерство публикува декларацията на своя сайт, но извън това българските власти пазят мълчание по операцията. Тя очевидно чертае нова разделителна линия в НАТО - между европейските съюзници от една страна и от друга - Турция и САЩ, с чието съгласие интервенцията стана възможна. 

"Всяка нова война е тревожна по новому. А ситуацията в Сирия е тревожна по принцип и отдавна" , коментира за Клуб Z председателят на Атлантическия клуб в България и бивш външен министър Соломон Паси. "Особено за Европа, и най-вече за България и Гърция. Освен общочовешките тревоги, които войната ражда, тази в случая отприщва потенциал за половин-един милион нови мигранти, които в пълната си безизходица ще тръгнат да се спасяват през Средиземно море към Европа".

"България може да направи две неща, поне. Да поддържа добрия си диалог с Турция и да тласне ЕС към търсене на общо действие със САЩ, което не е никак лесна работа. Но Близкият Изток не трябва да се оставя в ръцете на Иран и Русия, между които Турция да е балансът", добави той.

Жители на турския граничен град Агджакале приветстват войските, които се отправят към Сирия.

“Турското нахлуване в Сирия е неприятен прецедент, тъй като поставя под въпрос международното право и суверенитета на Сирия, макар и той да е номинален”, коментира специално за Клуб Z политологът от Софийския университет проф. Огнян Минчев. “Навлизането на турски войски в Сирия става без международна санкция, без съгласието на Съвета за сигурност на ООН”.

Той признава, че Турция не е първата, която се меси военно в Сирия без международна санкция. САЩ обстреляха райони от страната с крилати ракети заради обвинения, че режимът на президента Башар Асад е използвал химически оръжия срещу бунтовниците. Руският военен контингент в Сирия помогна на Асад да си върне изгубените територии от противниците си и да остане на власт. Международната коалиция, начело със САЩ, води битка за унищожаването на групировката “Ислямска държава” в Сирия.

Това са “поредица интервенции, за които не беше осигурена дългосрочна легитимност”,  казва проф. Минчев, посочвайки, че на света предстои да бере горчивите плодове на тези прецеденти.

Светът се страхува, че турската офанзива ще доведе до нова бежанска криза.

Анкара легитимира действията си с аргумента, че се бори с тероризма и че се опитва да върне по родните им места бежанците, за чието настаняване и издръжка ЕС ѝ отпусна 6 милиарда евро от 2016 година насам. 

Турският президент Реджеп Тайип Ердоган, който е в постоянно обтегнати отношения с Европа, се опитва отново да я изнудва - или още пари, или ще отвори северната турска граница пред бежанците и ще направи на ЕС нова миграционна криза.

Тук е мястото да припомним, че през 2015 година българският министър-председател Бойко Борисов защити искането на Ердоган за военно наложена зона за сигурност в северна Сирия, но не срещна подкрепа от колегите си на среща на върха на ЕС в Брюксел през септември същата година.

“Установяването на тази зона винаги е било свързано със страховете, че ще бъдат нарушени драстично правата на кюрдите”, посочи проф. Минчев.

Днес не е ясно дали позицията на Борисов е останала същата или той вече осъжда турската намеса заедно с колегите си в Европейския съвет.

Положението на българския премиер става още по-деликатно от това, че главният му коалиционен партньор, ВМРО, не е особено дипломатичен към Турция.

 

Лидерът на партията Красимир Каракачанов, който е вицепремиер и министър на отбраната, не отговори веднага на телефонните ни обаждания, когато го потърсихме за коментар. 

Справедливо е да отбележим, че за разлика от останалите държави в ЕС само България и Гърция граничат с Турция и ще бъдат първите да изпитат последствията от евентуално влошаване на отношенията. 

“България напоследък се държи изключително предпазливо към Турция, страхуваме се да не ги разсърдим”, коментира проф. Минчев. “Но България като европейска страна би трябвало да заеме позиция в защита на спазването на международното право”.

За по-гъвкав подход се обявява дългогодишната българска посланичка в САЩ, а сега вицепрезидентка на Международната атлантическа асоциация Елена Поптодорова: 

“Те (европейските и натовските партньори на България) не всички граничат с Турция, не всички имат турско етническо малцинство, което активно участва в избори”.

“За нас Турция е по-важна. Тя не може да бъде контролирана, но трябва да бъде държана наблизо - казва Поптодорова. - Не е в интерес на България да антагонизира Турция. За съжаление в Ердоган са и ножът, и хлябът”.

Според нея София в същото време не може да се отрече от европейската позиция в защита на правата на кюрдите и на цивилното население в Сирия. Следователно, казва Поптодорова, решението е да се поддържа активен диалог с Анкара, в който България да изтъква опасността от възраждане на “Ислямска държава”, което би било заплаха и за Ердоган. 

Групировката е заличена географски, но идеологически и финансово е жива, освободените ѝ от плен бойци могат да плъзна из района, през Турция и Балканите да се отправят към Европа.

Поптодорова припомня, че не само България е в разкрачено положение спрямо Турция, Сирия и сложния кюрдски въпрос.

Администрацията и управляващите републиканци във Вашингтон не са единодушни по отношение хода на Тръмп, който беше и широко осъден в демократичния свят. Сенаторът републиканец Линдзи Греъм се закани, че ще направи всичко възможно, за да накара Ердоган “да плати висока цена” за военната си авантюра.

Изправено пред преобладаващите отрицателни международни реакции, правителството на САЩ е в режим на защита на позицията си, която според Поптодорова има две цели: Тръмп да удържи на думите си да върне американските войски у дома и “да задържи Турция като съюзник в рамките на НАТО”, след като двустранните отношения се обтегнаха заради покупката на руски ПВО комплекси С-400 от Анкара.

Днес държавният секретар Майк Помпео отрече администрацията да е разрешила на Турция да провежда военна операция, заявявайки: „САЩ не са дали „зелена светлина“ на Турция“ за провеждането й. Все пак, добави той, Турция има „законово право да се погрижи за сигурността си“.

Дим се издига над сирийския граничен град Рас ал Аин след турска бомбардировка.

Русия, която е главната международна опора на режима на Асад, за разлика от другия му външен крепител - Иран, не се възпротиви на турското нахлуване. Според коментари в руските медии днес Кремъл предпочита турски вместо американски войски в северна Сирия. В този смисъл интересите на Тръмп и руския му колега Владимир Путин съвпадат, все за сметка на кюрдите. Позицията на Москва днес формулира в детайли външният министър Сергей Лавров:

„Разбираме законните опасения на Турската република за сигурността на нейните граници”, каза той, цитиран от ТАСС . “В същото време силно подчертахме необходимостта от решаване на тези проблеми в рамките на споразуменията, съществуващи между Дамаск и Анкара, т.нар. споразумение от Адана от 1998 г. За съжаление, ефективното изпълнение на това споразумение, което включваше съвместни усилия за ограничаване на терористичните атаки на границата между Турция и Сирия, беше усложнено от от американците и тяхната коалиция на източния бряг на Ефрат“.

Русия възнамерява да насърчава диалога между Дамаск и Анкара, както и между сирийските власти и кюрдските организации, добави Лавров. 

„Сега ще се стремим към установяване на диалог между Турция и Сирия”, каза той. “Имаме основание да смятаме, че това е в интерес и на двете страни. В същото време ще се съгласим да бъдат установени контакти между Дамаск и кюрдските организации, които отхвърлят екстремизма и терористичните методи на действие“.