Силни критики предизвика решението Нобеловата награда за литература за 2019 г. да отиде при австрийския драматург, романист и поет Петер Хандке.

Той е много противоречива фигура заради силната си подкрепа за режима на Милошевич и позицията на сърбите по време на войните в бивша Югославия през 90-те години на миналия век, отбелязва Би Би Си.

След обявяването на името му в четвъртък не закъсняха негативните политически реакции. Албанският външен министър Гент Чакай написа в Туитър, че наградата е срамна и е била присъдена на човек, който отрича геноцида.

Хандке призна, че е бил много изненадан, че печели оличието и че подобно решение било много смело от страна на Шведската академия. Тържествата в Австрия не закъсняха, както и в Сърбия. Кметът на Белград Зоран Радойчич нарече австриеца "велик автор, хуманист, човек, който обича Сърбия".

За 2018 г. Нобеловата награда отиде при полската авторка Олга Токарчук. Нейният дебютен роман е публикуван през 1993 г., а пробивът идва три години по-късно с "Правек и другите времена", действието се развива в мистично село и проследява историята на Полша от първата световна война до 80.те години на 20 век.

76-годишният Хандке се налага на литературната сцена през 60-те години, като една от най-известните му книги е "Нещастие без ропот", която се занимава със самоубийството на майка му през 1971 г. Той си е сътрудничил с режисьора Вим Вендерс.

Отнеха му наградата ‛Хайне‛, а през 2006 г. ‛Комеди Франсез“ спря пиесата му ‛Изкуството на въпроса" заради позицията му по войната в бивша Югославия.

Защо наградата на Хандке е толкова противоречива

Хандке се смята много близък до Слободан Милошевич. Той дори говори на погребението на сърбина през 2006 г. Отрича геноцида в Сребреница и сравнява съдбата на сърбите с тази на евреите през Втората световна война по време на Холокоста. По-късно той все пак с извинява за тези си думи като се оправдава с "грешка на езика".

Албанският президент Еди Рама беше съвсем краен след обявяването на наградата.

"Никога не съм си представял, че ще ми се повръща след Нобелова награда", написа той в Туитър.

Не закъсня и президентът на Косово Хашим Тачи, също личност с доста спорна биография, да се изкаже в социалната мрежа: "Решението за Нобеловата награда донесе огромна болка на безброй жертви".

Емир Сулджагич, който е оцелял от масовото избиване на мюсюлмански мъже в Сребреница, коментира: "Фен на Милошевич и известен отрицател на геноцида получи Нобелова награда за литература - какво време да си жив".

Членът на босненското председателство Сафик Джаферович отбеляза, че нобелът на Хандке е "скандален и срамен", а словенският философ Славой Зузек нарече писателя "апологет на военни престъпления".

Властта в  Австрия разбира се изради задоволство от новината, като коментарите за Хандке се съсредоточаваха върху творчеството му.

Президентът на страната Александер ван дер Берен отбеляза, че "неговият тих и завладяващ глас рисува от десетилетия светове, места и характери, които не могат да бъдат по-прекрасни". "Дължим му много благодарности, надявам се, че той го знае", добави държавният глава. 

ОТ ПЕН Америка не реагираха обаче така положително, оттам чрез президента си Дженифър Игън изразиха недоумението си, че се отличава автор, чийто публичен глас е бил използван да се подменя историческата истина.

Още по-остри бяха думите на Салман Рушди, който през 1999 г. беше номинирал Хандке за "глупак на годината" заради защитата му за Слободан Милошевич

"Още преди 20 години писах за идиотщините на Хандке", отбеляза той в Туитър.

Британският писател Хари Кунзру също разкритикува решението. Пред "Гардиън" той заяви: "Сега повече отвсякога имаме нужда от интелектуалци, чиито обществени позиции да представляват силна защита на човешките права пред лицето на безразличието и цинизма на нашите политически лидери. Но Хандке не е такава личност".