„Човек се радикализира, когато губи близки хора, когато отнемат 17 на сто от територията на страната му, когато са завзети производствени мощности, наводняват се мини и се раздават да служат на чужди интереси.“

Така отговори на нападките на крайната левица в Европарламента украинският външен министър Вадим Пристайко. Той говори пред Комисията по външни работи.

Обичайно състояние – полузаспали земеделци

„Не можем да не се радикализираме при тези обстоятелства. Уверявам ви, че когато възстановим мира на нашата земя, ще се върнем към обичайното ни полузаспало състояние на земеделци, които си гледат нивата и не пречат на никого“, допълни Пристайко.

Той отхвърли обвиненията на ирландския депутат Ник Уолъс от радикалната Европейска обединена левица/Северна зелена левица, че президентът Володимир Зеленски е пронацистки настроен. Повод за твърдението бе скорошната среща на държавния глава с активисти на националистическата групировка С14, смятана от някои за неонацистка.

„Много е трудно да се твърди, че един евреин от Южна Украйна, какъвто е г-н Зеленски, има неонацистки настроения. Човек не може да с въобрази подобна връзка“, каза дипломат номер 1 на Киев, след което последваха аплодисменти.

И изобщо според него да се обвиняват украинците в пронацистки чувства е просто абсурдно.

Уолъс отправи нападки и за това, че Киев харчи все повече пари за въоръжаване, докато народът няма какво да яде.

Пристайко призна, че е възможно да се стигне и до отделяне на 30 на сто от държавния бюджет за армията, ако конфликтът с Русия продължава. И изтъкна, че за сметка на това държавата ще бъде принудена да отделя по-малко средства за пенсии, здравеопазване, образование. Но изрази убеждение, че народът ще прояви разбиране.

Украйна е сериозно заплашена от „приднестровизация“. За това говориха и Пристайко, и румънският депутат от Европейската народна партия (ЕНП), бившият президент Траян Бъсеску. Става дума за замразен конфликт, какъвто е този в ивицата територия на Молдова между левия бряг на река Днестър и Украйна.

„Това е тактика на руснаците. Захващат се с едно малко парче земя и хващат в мъртва хватка онези, които не са се избавили от руското влияние овреме така, както направиха някога балтийските страни“, каза Вадим Пристайко.

Когато украинският е бил чужд език в Украйна

Той разказа и как е учил родния си език като чужд в собствената си страна – само два пъти седмично. Това било по времето на СССР, когато руският език е бил задължителен.

Повод за тези думи бе изказаното мнение на Траян Бъсеску, че властите в Киен грешат, като не позволяват на малцинствата да изучават родните си езици. Това може да доведе до напрежение в Западна Украйна.

„Някои общности като унгарската се отнасят с неразбиране. Обясняваме, че не могат, не е реалистично 100 процента да ползват унгарския език. Трябва да се интегрират в украинското общество, ако искат да бъдат юристи, медици и т.н.“, изтъкна първият киевски дипломат.

И припомни, че Украйна е направила отстъпка и се е съгласила специално за унгарците реформите да започнат по-късно – през 2023 г. В действителност няма да бъдат забранени родните езици на малцинствата. Те ще могат да ги изучават, но всички други предмети ще се преподават на украински.

Тъгуват ли за компартията?

Гръцкият независим евродепутат комунист Костас Пападакис обвини Украйна, че нарушава Всеобщата декларация за правата на човека чрез забраната на комунистическата партия. В действителност тази забрана, наложена през 2015 г. все още не е влязла в сила, тъй като е обжалвана и предстои да бъде разгледана на по-висша инстанция.

„Не ми е известно много украинци да скърбят за УКП. Знаете колко ни струва комунистическият режим, големият глад по времето на Сталин. Иначе никоя идеология не трябва да бъде забранявана – теоретично. Но когато става дума за политическо действие, е вече нещо друго. Много комунисти се пребоядисаха, нарекоха се социалисти. Не знам дали сме подготвени за нова партия под името УКП. Може да мине време и някой ден да стане“, отговори Пристайко.

Накрая той заяви, че беларуският президент Александър Лукашенко вече не може да бъде наричан „последният диктатор на Европа“, тъй като е загубил палмата на първенството в полза на руския си колега Владимир Путин:

„С него вече могат да се обсъждат бъдещи икономически проекти. А и той е наясно, че Беларус може да бъде сполетяна от съдбата на Украйна.“