Случи се така, че тотално безинтересният в последните години национален отбор по футбол отново привлече внимание. И то на международната сцена. Иронията е, че не е за добро. Не е заради победа над Германия или Франция. Не е и със загубата от Англия с 0:6.

Футболът няма нищо общо с тази нежелана известност. Всъщност в цялата сага има много ирония, покрай която само едно нещо е сигурно - няма футбол. Не и във вида, в който го гледаме вторник и сряда (Шампионска лига), и събота и неделя (Англия, Испания, Италия, Германия...).

Футболът като продукт

Като много други неща на този свят футболът също е продукт, с който се търгува. Плащаш, за да отидеш на мач, за да си купиш фланелка, ключодържател, шалче, одеяло... Плащаш и за да гледаш по телевизията. Някои плащат (и прибират), като залагат. И нататък по веригата се плаща на треньори, играчи, служители, съдии. Футболът е индустрия, в която всяка седмица се въртят милиарди.

В България не е така. Футболът е лошо направен продукт - и като обвивка, и като съдържание. Последните дни са нагледна илюстрация колко слаб е този продукт. Отново. И всички по веригата страдат от това. Разбира се, снощи и днес видяхме развръзката на този зле скалъпен сериал.

И България осъмна със славата на държава с безумно слаб футбол и враждебна обстановка по остарелите си стадиони. Поне сред хората, които се вълнуват от футбол в Европа, а те не са малко.

Не, това не е футбол

Между българския и модерния световен и европейски футбол има пропаст - спортна и цивилизационна. Националният ни отбор е толкова несъстоятелен, че 0:6 срещу Англия в София беше най-малкото. Същият британски тим падна с 1:2 в Прага преди дни и този мач най-малкото показа, че колкото и да е класен, не е непобедим.

Най-обидна беше не загубата - падали сме от "трите лъва" и в най-голямата сила на първия ни отбор, а поведението на играчите на Красимир Балъков. Бездушно, сковано, уплашено, пораженческо, дори безхаберно. 

Тук е най-голямата болка. Търпим срам и тежки обиди заради поведението на 50-ина "фена"... Поне тимът ни да се беше опрял на англичаните, ако не точка (това изглежда като фантастика в момента), да им беше взел поне малко страха с битка на терена.

Не, този отбор няма място на Европейско и дори на бараж от Лига Европа идната пролет. Какъв е смисълът? Кого ще излъжем с някакво щастливо класиране на Евро 2020?

Себе си ли - за пореден път?

Снощи се видя, че може би само един футболист в тази селекция заслужава голям форум - Ивелин Попов. Защото поне показа, че има сърце.

Нищили сме проблеми и тук няма какво ново да се каже. България не разполага с футболисти, а се вижда, че каквито и бразилци да натурализира, те не могат да помогнат. Проблемите са в детско-юношеския футбол и те са доста тежки. Скоро няма да имаме добри резултати - при подрастващите качеството на работа е много ниско. Цялостната среда е отровна.

Расизъм няма, расизъм има

По този казус наблюдаваме типично нашенски маниер с изпадане в крайности и плъзгане по повърхността. Едната крайност - обиди за всички по веригата в България и тежки квалификации за фенове и футболни хора. Другата: това е "активно мероприятие" на англичаните. Те ли точно ни съдят за расизъм?

Та, днес в "Сън" и "Мирър" българите са определени като "животни" и "расисти". Ами "Брезкит" какво е? А отколешното футболно хулиганство на островитяните? Видяхте ли ги какво правеха из София, как просташки се държаха?! И т.н. и т.н.

В "анализа" на ситуацията се използва практиката на добрия стар виц "а вие защо биете негрите". Великобритания си има проблеми, но и ние си имаме нашите и расизмът е един от тях.

Не знам дали всичко е било планирано. Ако е така, значи футболът пак е станал жертва на "качулките" и техните кукловоди. Ако не - те просто си показаха черните души и одежди още веднъж.  За каква схема говорим, като същите хора (или техни съратници) потрошиха близо 1000 седалки на стадион "Славия" и полицията стоеше и ги гледаше как безнаказано и непредизвикано рушат собственост. 

Нещо случи ли им се, освен че "Левски" понесе глоба? Не.

И снощи така - след като се проявиха с расистки поздрави и маймунски звуци, те царствено напуснаха арената. Сякаш някой ги помоли и те благоволиха да си тръгнат. Не, държавата изглежда няма интерес да спре тези хора, чиито лица вече от денонощие обикалят света. Те са необходими за други цели. И колкото повече хората, които искат да погледат футбол и да заведат детето си на стадиона намаляват (а те намаляват, защото продуктът не струва, че е и със съмнителна чистота), толкова повече тези хора изпъкват и тържествуват.

Понеже става дума за Англия, по-запознатите са наясно, че изчистването на стадионите в родината на футбола от хулигани се дължи не само на мерки от държавата и органите на реда. Дължи се и на икономически мерки. Когато възникваше Висшата лига, нейните създатели си казаха, че за да вдигнат качеството на продукта - а оттам и да почнат да изкарват повече пари, - трябва да променят условията.

Така стадионите се реконструираха, "коневръзите" за правостоящи зад вратите - заличиха, вдигнаха се цените на билетите, на бирата, хотдога и програмката. Постепенно хулиганите изчезнаха от пълните стадиони или се кротнаха, защото почнаха да се чувстват аутсайдери в тази все по-луксозна среда. В България е обратното - хулиганите-аутсайдери са като у дома си на мач. Ирония.

Ето ви още една: докато Бойко Борисов говореше днес пред журналисти как БФС е отговорен и за това, край него беше вътрешният министър Младен Маринов. Неговото ведомство е отговорно за футболните хулигани. Както и партията на премиера, която шумно рекламираше закон за спряване с проблема. Но след няколко пиар активности покрай ранената жандармеристка на едно дерби неотдавна, не сме видели никакъв напредък.

Оставката на Борислав Михайлов

Боби вече е история, а единственото полезно нещо в царуването му е базата на БФС в "Бояна", парите за която не дойдоха от данъкоплатците, а от ФИФА и УЕФА. Той дори не събра сили сам да си подаде оставката, а трябваше правителството, подкрепило го доста явно на конгреса през януари миналата година, да му я подаде.

Изглежда, че не преди, а само след този конгрес са почнали да се вършат неща, за които ГДБОП влезе днес в офисите на централата. Интересни процеси ще да са били за това кратко време - свързани със съдии, с техните шефове, с феърплея на мачове... Поне това гласи неофициалната информация за бурната акция на униформаните, устроена след оставката на Михайлов.

Борислав Михайлов изживява тъжен футболен край, подобно на далеч по-известни свои колеги във ФИФА. Представете си колко безнаказан се е чувствал, след като написа две гневни писма до УЕФА и Футболната асоциация на Англия, че шумът за расизъм в България е само шум. Тук такова нещо нямало. Нищо, че в рамките само на месец-два УЕФА наказа и БФС (заради мач на националния), и "Левски", и "Локомотив" (Пловдив). За неподходящи възгласи, жестове, транспаранти с нацистки знаци, звуци и т.н.

Ами сега?

Управлението на Борислав Михайлов и Четвъртите в света не помогна на футбола ни, а го доуби. Жалко - тези хора имаха ореол като футболисти и ще ги помним само като такива, не и като добри ръководители. Поне повечето.

Какво следва сега?

Ако човек се огледа, лесно ще забележи, че няма много кандидати за наследници на Боби. Не и такива, които наистина ще помогнат да се постави ново начало на тази игра, за да видим някаква перспектива поне за след десет години.

Време е да управляват не футболни хора - те просто нямат експертиза и подготовка, а добри бизнесмени и мениджъри. Но не се забелазват много такива. То в цялата държава ги няма за каквото и да било вече.

Ирония или не - просто е факт.