"Северна Македония и Албания имат право да започнат преговори за присъединяване към ЕС още от днес. За съжаление, редица държави не са готови за това."

Това изявление направи председателят на Европейския съвет Доналд Туск в края на срещата на върха на ЕС в Брюксел днес.

Скопие и Тирана отново не получиха дата за започване на преговори. Българският премиер Бойко Борисов заяви по-рано пред журналисти, че Съветът е приел предложено от страната ни изречение за европейската перспектива на Северна Македония и Албания. То било прието, след като Борисов си разменил многозначителни погледи с "колегата Рюте и колегата Макрон". Френският президент е противник на преговорите и с двете страни. Холандският премиер пък иска Брюксел първо да преговаря първо със Скопие, а с Тирана – по-късно.

След огласяването на заключенията на Европейския съвет се оказа, че в това изречение дори не са споменати имената на двете балкански страни. То гласи буквално следното:

"Европейският съвет ще се върне към въпроса за разширяването преди срещата "ЕС-Западни Балкани" през май 2020 г. в Загреб."

Днес Доналд Туск не назова имена на страни. На всички обаче бе ясно, че той има предвид най-вече Франция.

"Лично аз смятам, че това е грешка. Но няма да коментирам по-нататък. Изпращам послание до нашите приятели от Северна Македония и Албания: Моля ви, не се предавайте. Разбирам вашето разочарование. Вярно е, че понякога трябва дълго време за вземане на решение. Но изобщо не се съмнявам, че един ден ще станете членове на ЕС", каза Туск.

Той бе категоричен, че Скопие и Тирана не могат да бъдат обвинявани за забавянето. Те са направили всичко, което е било поискано от тях.

А Бойко Борисов описа приемането на българското предложение по следния начин:

"Беше емоционално, но най-накрая всички се съгласиха да напишем едно изречение, че това, което решихме в София, ще продължим да го разглеждаме в Загреб, на следващата среща "ЕС-Западни Балкани", по-специално за Северна Македония и Албания."

Срещата в Загреб трябва да се състои по време на хърватското председателство на ЕС през първата половина на 2020 г. Първят такъв форум се проведе в София през май на 2018 г. Тогава лидерите на ЕС потвърдиха своята подкрепа за европейската перспектива на Западните Балкани.

Председатлят на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер нарече случилото се "тежка историческа грешка". Той се надява тя да остане моментна, за да не се вклини в колективната памет и така да остане историческа. Ако ЕС иска да бъде уважаван в световен мащаб, трябва да държи на думата си.

Юнкер се просълзи, като спомена, че това е последният Европейски съвет с негово участие.

Макрон за разширяването, филията, маслото и как Европа заприличва на муха без глава

Френският президент Еманюел Макрон, чиято страна се противопостави на даването на дата за преговори със Скопие и Тирана, изказа своите аргументи.

"Имам дълбоко различие с тези, които смятат, че днес разширяването е едва ли не висшата цел на Европа. Така изглежда в очите на повечето страни членки. Смятам, че това е сериозна грешка в разсъжденията, и най-малкото това не е Европа, която аз искам. Ние не работим добре, когато сме 27. А как очаквате да заработим по-добре като станем 28, 29, 30 или 32?", попита той.

Според него ЕС е много бавен в реформите още преди разширяването.

"Тези, които ни казват, че искат разширяване, добавят, че искат вноската в бюджета да е 1 на сто. Когато филията е по-голяма от маслото, накрая то изчезва. По-добре е хората да бъдат подпомогнати по някакъв директен начин, вместо да търсим успокояване на съвестта си, като заставаме начело на процедури, които не можем да овладеем, и Европа да се превърне като нещо, подобно на муха без глава", допълни Макрон.

Той бе категоричен, че не приема диктатурата на мнозинството. И изтъкна, че след като визите на ЕС за албанците са паднали, силно е нарастнал броят на търсещите убежище във Франция от тази страна. Освен това Макрон смята, че ако е била приета идеята да се разделят двете страни и да се даде дата само на Северна Македония, това би предизвикало "нечувани бунтове" сред албанските малцинства във всички съседни страни.

Какво още реши Съветът

Европейският съвет проведе обмен на мнения по ключови въпроси, свързани със следващата многогодишна финансова рамка. Сред тях са общото равнище, обемите, определени за основните области на политиката, финансирането, включително приходите и корекциите, както и условията и стимулите.

Лидерите на ЕС изразяват задоволство от резултатите по отношение на амбициите, действията и солидарността, постигнати на състоялата се през 2019 г. среща на върха на ООН за действия в областта на климата. 

Искаме преразглеждане на пакета „Мобилност“

Същевременно по време на срещата България и още пет страни подготвиха писмо за пакета "Мобилност", адресирано до евроинституциите, съобщи Бойко Борисов. То е подписано също от Румъния, Унгария, Полша, Литва и Латвия.

"Този пакет е така накърпен, че загуби първоначалния си смисъл. И всички говорят сега как един проект въздейства върху околната среда. Това е най-модерният акцент. И като връщаме камионите към периферните държави, те непрекъснато замърсяват въздуха. Това е доста съществен бизнес за всички държави от периферията. Изпратихме писмото с цел проектът да бъде преразгледан", каза Борисов.

За тази позиция на България съобщи още преди месец министърът на транспорта Росен Желязков. Става дума за задължителното връщане на камионите в страната, в която е базирана фирмата.