Кристин Лагард постави висока летва за наследничката си Кристалина Георгиева начело на Международния валутен фонд (МВФ), пише германското бизнес издание "Ханделсблат", цитирано от БТА.

Под ръководството на Лагард МВФ възстанови значимостта си и успя да се освободи от предишната си слава на институция, която сляпо налага на страните в криза сурови програми за икономии без оглед на щетите. Французойката бързо заличи спомена за скандалния си предшественик Доминик Строс-Кан и неговите гафове, които се отразяваха и на МВФ. С чар Лагард дори успя да запази популярността на организацията, макар тя да е недолюбвана на световната сцена заради ролята си на "пожарникар" при финансови кризи.

Георгиева обаче поема ръководството на МВФ в още по-тежка ситуация, отколкото Лагард през 2011 година. В момента под въпрос е поставен самият многостранен ред, установен след Втората световна война. Най-вече от американския президент Доналд Тръмп.

В новата си роля Георгиева става пряк противник на Тръмп, тъй като МВФ е в сърцето на многостранния ред, отбелязва изданието. Задачата й едва ли би могла да бъде по-голяма - тя трябва да докаже, че МВФ все още е в действие, а за многостранния ред няма по-добра алтернатива.

Тази задача ще е трудна предвид тежестта на американците в МВФ, които благодарение на правата си на глас могат самостоятелно да блокират всяко решение. Засега Вашингтон се държи по-конструктивно, отколкото мнозина мислеха при идването на власт на Тръмп. Спорове все пак не липсват. САЩ например нямат желание да поддържат "огневата мощ" на фонда на високо ниво. 

Миналата година страните членки договориха на предстоящите сега годишни заседания да бъде взето решение за увеличаване на квотите, необходимо за тази цел. От известно време обаче това изглежда изключено. Увеличаването на квотите е трудно не само заради блокиращото поведение на американците, но и защото Китай иска и вероятно ще постигне значително увеличаване на влиянието си в МВФ. Страните с нововъзникващи пазари са недоволни, че въпреки нарасналата им тежест в световната икономика, в Световната банка и МВФ тонът все още се задава от американците и европейците.

Георгиева ще трябва да разреши това напрежение, при това бързо, подчертава "Ханделсблат".

"Скоро изтичат различни кредитни линии и споразумения на фонда с държави в криза, поради което до 2022 г. организацията може да загуби половината от ресурсите си. Това значително ще ограничи възможността на МВФ да реагира на кризи с ликвидността и ще подкопае доверието на членовете му", предупреждава професорът от Бостънския университет Кевин Галахър.

В Европа фондът неизменно ще играе по-малка роля след заглъхването на кризата в еврозоната и създаването на собствен спасителен фонд за валутния съюз. Георгиева ще трябва да ускори реформата на МВФ, която предшественичката й започна. Лагард отвори фонда за нови теми като световното неравенство, неравнопоставеността на половете и климатичната политика. Очаква се на тазгодишното заседание точно политиката в областта на климата да играе голяма роля, което може да предостави възможност на Георгиева да определи профила си.

Икономисти призовават също така МВФ да заеме по-силна позиция срещу протекционизма. Това би било завръщане към корените на организацията, която бе създадена през 1944 г. точно с цел да предотвратява търговски и валутни войни. Георгиева изглежда решена да поеме тази роля. В първата си реч като управляващ директор на фонда преди дни, българката бързо приключи с любезностите и премина по същество, припомня изданието.

Тя предупреди, че световната икономика е в период на "синхронизиран спад" и ясно посочи причината, която според нея е отговорна за това - протекционистичната търговска политика на САЩ. Други страни също трябваше да чуят критики - Китай заради промишления си шпионаж, Германия заради отказа да увеличи държавните разходи.

Георгиева очерта в тъмни краски какво се случва, когато международната общност не реагира решително на кризи, а протекционизмът продължава да си проправя път - опасност от стагнация, валутни войни и нарастване на популизма. Отровен коктейл, който може да доведе на власт още автократи. Тръмп не би имал нищо против, Георгиева обаче - да, заключава "Ханделсблат".