Фондация „Антикорупционен фонд“ (АКФ)  стартира документално разследване "Делото КТБ: Липсващите имена". Първият епизод вече е достъпен. И в него се говори за връзката между банката и прекратения проект "Южен поток". И за един руски гражданин - Александър Бабаков.

Повече от пет години след фалита на Корпоративна търговска банка (КТБ) висящите въпроси от това уравнение за милиарди са много повече от изяснените, пишат оттам. Клуб Z напомня, че КТБ се разследва като най-обикновена организиран престъпна група и по-точно - пирамида, която е погасявала стари задължения, теглейки нови.

А при забележката на журналисти при представянето на "Модела "КТБ" от страна на Иван Гешев - как е възможно в десетки хиляди страници да го няма името Делян Пеевски, той отговаря:

"В това изложение го няма и г-н Путин, няма и Обама – няма и много други хора."  

АКФ анализира сега хиляди страници от материалите, които прокуратурата е внесла в Специализирания наказателен съд, където се гледа делото за източване на банката с обвиняем нейният собственик Цветан Василев и още 17 лица. От разследването на прокуратурата има данни за отделени над 20 досъдебни производства, за които прокуратурата в лицето на наблюдаващия прокурор Иван Гешев вече пет и половина години отказва всякаква информация (това е едно от най-широко и избирателно ползваните правомощия на прокуратурата, б.р.).

С цел да защити обществения интерес АКФ реши да оповести резултатите от анализа в документалното разследване "Делото КТБ: Липсващите имена". Първият епизод, достъпен от днес, изследва връзката между фалита на КТБ и провала проекта за газопровод "Южен поток".

Кой е Александър Бабаков и връзката с "Южен поток"

Първият от общо 5 епизода започва с документ от папките по делото КТБ. Той представлява банкова гаранция, издадена от фалиралия трезор, на стойност 2,5 млн. лв. за руската компания "Стройтрансгаз" за проекта "Южен поток". (Фирмата, заедно с няколко български компании в консорциум бяха избрани за строеж на газопровода. Част от компаниите се свързваха с депутата от ДПС Делян Пеевски - б.р.)

От АКФ свързват този документ с едно име, фигуриращо в списъка на посетителите на банкера Цветан Василев от 22 ноември 2013 г. – Александър Бабаков. Той е депутат от Думата от управляващата партия, освен това е специален пратеник на Владимир Путин за връзки с руснаци зад граница. При посещението си бил с охрана, става ясно от онези списъци. Името на руснака във връзка с "Южен поток" излиза в публикация на "Ню Йорк Таймс", озаглавена "Как Путин изкова газопровод, който дерайлира в България". 

В статията се разказва как през зимата на 2013 г. в столично заведение до българския парламент Бабаков е поискал от тогавашен служебен заместник-министър "специално съдействие" именно за проекта "Южен поток". И Клуб Z тогава е отразил историята.

Веднага след срещата с Бабаков заместник-министърът (в статията на "Ню Йорк Таймс" той е цитиран - Божан Стоянов - б.р.) е сигнализирал за случилото се българските служби. 

През 2017 г. АКФ е изпратил сигнал с искане за проверка по случая. "От посещението ни в ДАНС, където бяхме повикани, за да даваме обяснения, не останах с впечатления, че по този сигнал се е работило изобщо", казва Николай Стайков, автор на разследването във видеото.

В краткия филм са цитирани още реплики от Левон Хампарцумян от тв интервю, в което той заявява, че проектът "Южен поток" е бил с висока норма на печалба, част от парите трябвало да минат през КТБ, но те не дошли. Показани са и кадри как Александър Бабаков е част от делегацията на шефа на "Газпром" Алексей Милер, когато последният се среща с тогавашния премиер Пламен Орешарски.

"Разследването и осветяването на корупционните практики по случая КТБ е от ключово значение за доверието на българските граждани в съдебната ни система и правораздаването като цяло", казва Бойко Станкушев, директор на АКФ.

Според АКФ нуждата да се осветят всички фактори, довели до фалита, е от огромно значение, тъй като става дума за корупционния казус не на годината, а от периода на фалита на банките през 1997 година досега.

"Ако се пропусне тази уникална възможност за осветяване на политико-икономическите връзки по върховете на властта и връзките с бизнеса на ръба или отвъд закона, това ще е не просто пропуск, а непростимо прегрешение спрямо идеята за правова и демократична държава", добавя Станкушев.

Николай Стайков, съосновател на АКФ и автор на разследването, определя като една от целите му нуждата от гражданска, експертна проверка: "дали прокуратурата е спазила принципите на обективно, всеобхватно и задълбочено разследване".

"Пет години и половина след като прокуратурата започна работа по разследването на КТБ има едно “мегадело”, тоест обвинение внесено в специализирания съд, и множество досъдебни производства, за които прокуратурата отказва информация", каза Стайков. - "Една от целите на това проучване е да дадем отговор на въпроса дали се разследва обективно или избирателно, тъй като в документацията има огромен брой споменати или замесени по друг начин лица от обществения живот".