Едно от хобитата ми е да чета...и да препрочитам често книгите, които са ми направили особено силно впечатление. И две от тях, една от които препрочитам за трети път в последните две седмици - “Начинът по който работи света” от Jude Wanninski (http://www.amazon.com/The-World-Works-Gateway-Contemporary/dp/0895263440)  и друга, която съм чел поне 6-7 пъти – “Икономически факти и заблуди” на Thomas Sowell   (http://www.amazon.com/Economic-Facts-Fallacies-Thomas-Sowell/dp/0465022030) според мен ясно обясняват много неща от случващото се, както в България в политическия и икономически живот, така и резултатите от последните избори.

Преди да прочета  книгата на Jude Wanninski за първи път някъде около 1996 година много съм се чудил как е възможно хора образовани и умни да гласуват за очевидно лъжливи и неизпълними предизборни обещания на партии (за глупавите и необразовани хора е ясно) освен ако нямат лична и директна изгода – например ако те или техни близки не са в листите; ако те или техни близки не са правили или не разчитат да правят бизнес с държавата, който да им осигури партията за която гласуват.

А Jude Wanninski назовава ясно основните причини : 1. Лична неприязън към някой от лидерите (или участник в листата) на другите партии 2. Склонността на хората да си харесат едно единствено обещание и да подкрепят дадена партия / кандидат за кмет/сенат/парламент и да игнорират всички други, в това число очевидно противоречиви на харесаното обещание послания на същата партия/кандидат за кмет(сенат/парламент). Първата причина обяснява например защо някой с десни политически убеждения, който силно не харесва Иван Костов, а харесва и Меглена Кунева и Радан Кънев и Божидар Лукарски най-вероятно не е гласувал за Реформаторския Блок. А втората причина обяснява например, защо много хора, които си мислят, че наистина основният проблем през последната седмица в България е повишаването на цената на тока, са гласували за "Атака", въпреки, че основните предизборни обещания на Сидеров са пълна лъжа. Така че г-н Сидеров да прати няколко кашона от шампанското, което пие на ДКВЕР и на добрия страшен комунист (по собствените му думи) служебен премиер професор Близнашки.

Jude Wanninski казва и нещо, на което аз много се съпротивлявах вътрешно  – докато не минаха десетина години и 7-8 избори (парламентарни, президентски и местни) и не прочетох още 2-3 пъти книгата му – а именно че на всеки избори електоратът, който гласува е прав, а тези, които не са гласували не са. И да ме прощават някои мои много образовани приятели либертарианци, но негласуването не е отричане на статуквото, а подкрепа на статуквото. И да, има и много глупави и необразовани хора, които гласуват на всички избори, но техният колективен глас е правопропорционално по-силен на колективния непуснат глас на умните и образовани хора. И това е факт за всяка страна по света. 

Книгата  “Икономически факти и заблуди” на Thomas Sowell пък ми позволи, използувайки неговата логика и методология на социално-икономически изследвания да разбера какъв мит е особената важност на ромския вот и вота на живеещите в Турция. Както се знае отдавна и стана ясно от репортажите със скрити и явни камери и днес ромските гласове се продават. И ромите вземат пари от който им даде...че и колкото партии има дадат толкова. И почти всички партии се опитват да купуват ромски гласове. Е, да, най-вероятно както ще стане ясно след анализ секция по секция най-много ромски гласове на тези избори са купили ДПС и партията на която Бареков е подставено лице, но съм убеден и че ГЕРБ, БСП, че и за мое съжаление даже Реформаторският блок в Монтана и Хасково са купували гласове с пари и/или с обещания за работа и участие на фирми, контролирани от местни ромски босове в бъдещи обществени поръчки. Само че на предишни избори други партии са купили повечето гласове на ромите. Но важното всъщност е, че широката склонност на ромите към продажба на гласове води до разпръскване на техния вот по много партии. Професор Михаил Константинов много по-добре и точно от мен би могъл да отчете влиянието на ромския вот на тези избори за ДПС, но се хващам на бас, че той не им е донесъл повече от 4-6 депутати. А и част от ромите гласуват за ДПС не заради пари - част от ромите са мюсюлмани. А и ДПС за разлика от всички други партии не забравят за ромите в деня, в който свършат изборите. И техни депутати, кметове, общински съветници, областни и районни координатори правят, каквото могат за ромите, които гласуват за тях. Така, че мисля, че и без покупка на гласове ДПС си имат минимум 2-3 депутати с ромски гласове.

Считам, че на тези избори ромският вот е бил много важен само за ББЦ (а може и за АБВ ако са намерили 500 000 лева и са купили 10 000 ромски гласа), защото без него и контролирания вот на семействата и близките на работниците, и служителите във фирмите на Христо Ковачки ББЦ нямаше да влезе в парламента. В обобщение, ромският вот не решава кой ще спечели или загуби избори, а само понякога решава кой ще мине или няма да мине 4%. И не, че не е важно това. Важно е. И какво според мен трябва да се направи, за да се минимизира платения и корпоративно контролирания вот (в които както се видя в репортаж със скрита кемера участват не само роми, и не само необразовани, а така също и студенти) ще коментирам в следващия си седмичен коментар за clubz. 

Заблуда е и огромното значение на гласовете в Турция и “изборните туристи” за влиянието  на ДПС в парламента. И тук съм сигурен, че от чужбина и изборни туристи ДПС печели максимум 4-5 мандата. Е, да, ако съберем този вот и купения ромски вот, може би от ДПС имат 7-8 повече мандати, но какво от това? ДПС винаги са били с важна роля в управлението на страната на централно ниво само когато много българи с християнско вероизповедание не гласуват и/или когато десни и леви партии не приемат понякога неизбежния вот на електората и отказват да направят следизборна коалиция (както беше миналата година, когато ГЕРБ и БСП не направиха коалиция; така бе и 2005 година когато БСП, НДСВ и "Синята коалиция" не направиха широка коалиция) или когато някой лидер се разсърди, че не спечелил изборите (например, през 2001 година когато Иван Костов се разсърди на себе си и Царя).

А и вотът от Турция и изборния туризъм в полза на ДПС ще загуби относителната си стойност, ако само 10-15% от близо 700-те хиляди емигранти и работещи или учещи в чужбина (извън Турция) българи над 18- годишна възраст гласуват.  Как може да стане това ли? Чрез въвеждане на електронно и машинно гласуване като опция при избори. Що се отнася до важността на вота за ДПС на българските граждани, живеещи в Турция, много по голяма е тя при местните избори. И за тях принципът на уседналост трябва да се засили за избори за кмет и общински съвети.

И не на последно място по важност, ДПС рано или късно ще се превърне от предимно бизнесклуб на лидерите на национално и местно ниво, които използуват и се грижат за електората, за да печелят властови позиции и с тях бизнес с държавата и общините, в нормална политическа партия, в която бизнесът ще остана на второ място (или пък съм прекалено наивен оптимист). И тогава не виждам никакви причини ДПС да не участват в коалиционни правителства особено в десния спектър. Както казах по няколко електронни и печатни медии и преди изборите – и на тези и на предишните парламентарни избори ДПС имаха най-модерната и полезна за мнозинството българи социално-икономическа програма. И без техните гласове 2005-2009 г. нито щеше да бъде намален прекият данък върху труда, наречен за благозвучие “осигуровка”, нито щеше да бъде въведен нисък пропорционален (плосък) данък, нито щяха да почнат някакви реформи в армията, МВР и социалното министерство. А това че никой не гласува за ДПС заради програмата им е друга бира.

 

Текстът на ВЛАДИМИР КАРОЛЕВ е написан специално за Клуб Z. За още статии от този автор вижте тук.