Новият проектобюджет за 2020 година, който Министерството на финансите публикува миналия петък за обществено обсъждане, отново раздели работодатели и синдикати. Срещу предвидените повишени социални разходи и административното увеличение на минималната работна заплата се обявиха от бизнеса, докато от синдикатите твърдят, че идеите в новия бюджет не предвиждат реформи. 

"Това е бюджет на късия хоризонт, а хоризонтът е краят на мандата на правителството", заяви тази сутрин пред БНТ бившият социален министър и настоящ директор на Балканския институт по труда и социалната политика Иван Нейков. 

По думите му бюджет 2020 не се различава съществено от този за изминалата година. Не се виждали и стъпките, които трябва да доведат до новия модел в помощ на хората с увреждания. Нейков беше категоричен, че не трябва да се отдава толкова внимание на изненадващо балансираната рамка на бюджета, която не предвижда излишъци или дефицити. Според него излишък със сигурност ще има в края на годината и той отново ще бъде преразпределен.

В студиото на БНТ беше и председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България, който се съгласи с думите на министъра на финансите, че в проекта са заложени буфери, които да поемат евентуални икономически сътресения през следващата година. 

"Бюджетът е планиран като балансиран, което е правилно, или с малък излишък, когато икономиката е в растеж. Имаме право на минус 3% дефицит", заяви Велев.

Вчера обаче се проведе т.нар. тристранна среща между властта и социалните партньори, където председателят на АИКБ изрази недоволство от заложените от правителството административни увеличения на заплатите в бюджетната сфера. Припомняме, че финансовото министерство е заложило нов праг на МРБ от 610 лв. и 10-процентно увеличение на всички заплати на чиновниците.

"Не можем да го подкрепим, от години предлагаме да се договаря между работодатели и синдикати по икономически дейности, има известен напредък в диалога и се надявам следващата година да договорим такива заплати", заяви Велев. 

Мнението на АИКБ беше подкрепено и от друга голяма работодателска организация - Българската стопанска камара. Оттам са убедени, че нарастването на заплатите на чиновниците ще доведе до поредното изостряне на дефицита на работна сила при частните компании.

Препоръчват тези средства да се пренасочат към областното и общинското здравеопазване, към хронично недофинансираните държавни органи и така да се ограничи изтичането на ценни кадри. 

Очаквано критики към проектобюджета дойдоха от синдикатите, които смятат, че увеличението на доходите е недостатъчно и настояват за данъчна реформа - премахването на т. нар. плосък данък и преминаването към прогресивно данъчно облагане.

"Според нас данъчната политика е основният дефект на държавния бюджет, разбира се, правителството има право да определя начина, по който ще работи, но дори и през този бюджет се вижда, че се натоварват повече физическите лица, работещите, а и социално слабите", заяви вчера Ваня Григорова от КТ "Подкрепа".

Синдикатите не са съгласни и с предвиденото замразяване на детските надбавки и парите за майчинство. 

Недоволство изразиха тази сутрин и служителите в Главна дирекция на наказанията и Главна дирекция "Охрана" към МВР заради липсата на заложение средства за финансово обезпечаване на допълнителни 200 щатни бройки във ведомствата. 

Надзирателите от години водят борба за увеличаване на броя служители, като по техни думи към момента той е крайно недостатъчен за нормалното функциониране на различните звена. От ресорния синдикат заявиха, че са в стачна готовност и са готови на действия, ако не бъдат взети предвид исканията им. 

Критичен към заложените идеи на МФ беше и бившият депутат от БСП Георги Кадиев. 

"Тази година за първи път виждам, че по-скоро рискът е да не се изпълни приходната част, отколкото да се преизпълни. Ръстът на приходите е предвиден 7,5% спрямо 2019 г. В същото време е предвиден ръст на икономиката от 3,3%, на инфлацията – 2,1%. Още 2% допълнително трябва да дойдат от по-голяма събираемост. Там има два пункта, които за мен са рискови – единият е 450 млн. лв. приходи от тол системата и вторият, който е още по-рисков, са около 600 млн. лв. приходи от концесията на "Летище София", които трета година не се случват“, обясни Кадиев в интервю за предаването „Нещо повече“ на програма „Хоризонт“.

Припомняме, че МФ планира да събере и изхарчи общо 46,8 млрд. лв. през 2020 г. Увеличението на прихода спрямо тази година се равнява на около 3,3 млрд. лв., които би трябвало да дойдат от повишените постъпления от данъци и осигуровки, както и от добрите прогнози за ръст на икономиката. Планираният държавен дълг бележи двоен ръст спрямо предходните две години и ще достигне до нови 2,2 млрд. лв. 

В разходната част най-много средства се залагат за социално осигуряване, подпомагане и грижи - 14,8 млрд. лв., следват икономическите дейности (7.8 млрд. лв.), здравеопазване (5,7 млрд. лв.), отбрана и сигурност (5,3 млрд. лв.), образование (4,8 млрд. лв.).