Барикадите на Орлов мост са незаконни, казват някои.

То пък един закон...

Законът е силен, когато важи за всички. С други думи - когато има върховенство на закона. Когато дори един човек, особено пък такъв с власт, е над закона, то всички останали са в пълното си право да не го спазват.

Навсякъде в демократичните държави има възможности да се измъкнеш от закона, ако имаш добър адвокат. Това има своето обяснение - по-добре 10 виновни на свобода, отколкото един невинен в затвора. По-добре законови механизми срещу репресии от властта, които да създават вратички, отколкото затваряне на вратичките и безконтролни възможности за властта да репресира гражданите. Това e изборът на цивилизованите държави по света.

Но в същите тези държави поне на формално ниво пред закона всички са равни. У нас е по-различно. Дори на формално ниво има един пост в държавата, който е над закона. Това е постът на главния прокурор. За обвинител номер 1 у нас - независимо как се казва - няма дори формален механизъм, чрез който той да отговаря за своите действия или бездействия. Абсурдът е още по-голям, като се има предвид, че ролята на главния прокурор е да защитава обществения интерес. У нас този, който е призван да защитава интереса на обществото, е освободен от задължението да се отчита пред същото това общество как си върши работата.

Законът е силен, когато има разделение на властите и власт властта възпира. У нас Висшият съдебен съвет, който избира главния прокурор, дори на формално ниво не е разделен от политическата власт. Във ВСС има 25 души, 22 от които са избираеми. 11 от тези 22-ма се избират пряко от парламента. И в парламента управлящи и опозиция винаги през годините на прехода са успявали лесно да намират консенсус относно това кои хора да изпратят във ВСС - органа, който управлява съдебната власт. Състоянието на тази власт е достатъчно добра илюстрация за качеството на хората, изпратени да я управляват.

От гледна точка на историята неспазването на закона в много случаи е първата стъпка към прогреса. Когато в Англия и Франция са отрязали главите на своите крале, това не е било законно. Когато Васил Левски е правил вътрешна революционна организация, това също не е било законно. Въобще законът е относително понятие. Неговата относителност намалява тогава, когато се увеличава върховенството му.