Попълнени "на тъмно" протоколи от избирателните секции, купен вот, в това число в ромските квартали, манипулативно публикуване на екзитполове, формален достъп за наблюдателите, разпечатани чували.

Това са мотивите, с които от Инициативния комитет, издигнал Мая Манолова за кмет на София, ще искат касиране на вота. Заявка за това от екипа на Манолова дадоха още в изборната нощ на втория тур. А днес на специална пресконференция обявиха и подробности.

Оформя ли се обществено мнение

Димитър Делчев (лидер на ДБГ, една от партиите, подкрепили Манолова) започна изложебието си с екзитполовете.

"В един момент те даваха 17% разлика и то към края на изборния ден и това логично е довело до отказването на много хора да отидат да гласуват, защото изглежда все едно ГЕРБ доминира в резултата. В крайна сметка разликата е 5%, а не 16-17%", посочи той. 

И допълни, че според паралелното преброяване, което от ИК правят, разликата е дори под въпросните 5%, отчетени от Централната избирателна комисия. Делчев определи публикуването на данни като "медийна пропагандна машина, която беше задвижена, за да демотивира избирателя". И по думите му "тази избирателна активност също е в резултат на това".

"Такива неща всъщност обръщат вота и когато говорим за лъжлива социология и умишлено демотивираш хората да отидат да гласуват, резултатът е този", допълни и Войслав Тодоров.

А председателят на ИК Никола Вапрацов определи случая с екзитполовете като "целенасочена, координирана и много ожесточена атака към нас", която "опорочи вота".

В действителност ЦИК глоби няколко медии в изборния ден - заради това, че публикуваха данни в реално време на интернет странците си. Социалните мрежи обаче не са медии по смисъла на Изборния кодекс и не попадат в обхвата на закона. 

В контекста на измерванията на изхода на секциите и оповестяването на данните, при всеки вид избори се наблюдава едно и също явление - масиран вот преди обед - за да се създаде впечатлението у още негласувлаите или тези, които са конформистко настроени, че даден кандидат води убедително в надпреварата. За същото явление говориха днес и от екипа на Манолова. 

Хегемонът в ромските квартали

Както и след първия тур, и сега от ИК обявиха, че опонентката от ГЕРБ Йорданка Фандъкова е "хегемон" в ромските квартали. И по този повод и вчера са подали 23 жалби за контролиран и купен вот във "Филиповци", "Христо Ботев", "Факултета"

"Разликата е под 20 000 гласа и тогава контролираният вот играе все по-голяма роля. Г-жа Фандъкова е абсолютния хегемон във "Филиповци", "Христо Ботев", "Факултета" - 9 към 1 е разликата", посочи Тодоров, позовавайки се на сканираните протоколи, които от екипа на Манолова разглеждали един по един.

Протоколи - празен чек

Тодоров разказа и за "поне 8 протокола", на които от комитета се натъкнали, които са били подписани от членовете на СИК предварително - преди да бъдат напълно попълнени. В резултат от ИК забелязали следните аномалии в някои протоколи: "Попълват се данните за гласувалите като се изключват двете полета с разпределението на гласовете на Манолова и Фандъкова. - От 252 гласа 252 са за Фандъкова, 0 за Манолова. От 281 гласували - 264 за Фандъкова."

"Там ги е било малко повече срам да напишат 0 гласа за Манолова", констатира Тодоров.

"Бяха ни дадени празни протоколи с подпис и печат. Празен чек да бъде попълнен по-късно", посочиха в заключение от ИК.

Факт, въпросът с т.нар. чернови на протоколите бе поставен и при едно от последните разглеждания на изменения в Изборния кодекс именно по този повод - че наличието на два на практика официални протокола дава възможност за подмяна на данни. 

Наблюдатели в клетка

От ИК поставиха под съменние и истинността на данните от редица протоколи секционните комисии. Разказаха за чували, разпечатани преди пристигането им в Общинската избирателна комисия (ОИК) в зала "Арена Армеец".

"Има данни за отваряни чували преди влизането в изчислителния център, за да може да им се праят корекци, за да може "всичко да е точно" - каквото и да означава това", посочи Никола Вапцаров.

И разказа за снощния си опит да влезе в "Арена Армеец", з ада наблюдава процеса.

"За съжаление, Полина Витанова (председателката на ОИК, б.р.), която също е в "Общински имоти", отказа да ми даде достъп, защото имам право да съм там, но трябва да издам пълномощно сам на себе си. Един управител на фирма няма нужда да упълномощава себе си, за да подпише договор, той е МОЛ. Надявам се и съдът да е на това мнение", посочи Вапцаров.

И допълни, че у нас фигурата на наблюдателя на практика е изтикана в ъгъла, давайки пример с един от наблюдателите на комитета, който бил "държан в клетка в "Арена Армеец".

"Тази потайност е да се даде комфорт за манипулации. Бил съм наблюдател в Украйна и Молдова и такова нещо като в България не съм виждал. В нашия случай наблюдателите нямат пряка видимост във вкарването на данни, а единственият аргумент е, че "на нас ще ни създадат проблеми, много сме изнервени", посочи Вапцаров.

Ако губим - да е честно

След което председателят на ИК обобщи:

"Всяко едно от тези нарушения само по себе си е изключително комнпрометиращо за изборния процес, а съвкупността им ни дава основание да искаме касиране на вота. След паралелното преброяване тази жалба ще бъде подадена и вече ще разчитаме на съда. Самият факт, че има непопълнени протоколи е достатъчно основание да се касира този вот. Независимо от резултата ще искаме касиране на вота, дори и нашите резултати да показват преднина на опонента.

Ако губим някъде, нека да е честно. Ако спечелим - нека също да е честно."

Самата Манолова говори малко на днешната пресконференция. В отговор на въпрос заяви, че днес или утре ще внесе исковата молба срещу премиера и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов, който се закани да съди в хода на кампанията.

Не пожела да отговори еднозначно на неколкократно зададения й въпрос ще прави ли политически проект.

"Хора с различни политически убеждения изградиха мост помежду си срещу едноличната власт. Не изгаряйте този мост помежду си", лаконична бе тя.

На многократно зададения въпрос, се ядоса:

"Мисля че бях достатъчно ясна. Ако все пак не сте разбрали - да ви кажа - не".

Последното бе казано извън микрофона.

Ето как Изборният кодекс третира въпроса с оспорването на изборите:

Чл. 459. (1) Всеки кандидат за общински съветник или кмет, партиите, коалициите и лицето, което представлява инициативния комитет, регистрирали кандидати за съответния вид избор, може да обжалват решението на общинската избирателна комисия за определяне на резултатите от изборите пред съответния административен съд в 7-дневен срок от обявяването на решението.

(2) Жалбата се подава чрез общинската избирателна комисия в два екземпляра. Жалбата трябва да е написана на български език и да съдържа имената и адреса, телефон, факс или електронен адрес.

(3) Общинската избирателна комисия изпраща жалбата и преписката към нея на съответния административен съд в тридневен срок от получаването й заедно с решението, което се оспорва.

(4) Жалбата не спира изпълнението на решението, освен ако съдът постанови друго.

(5) Съдът насрочва открито заседание в 7-дневен срок от постъпването на жалбата.

(6) (Изм. – ДВ, бр. 21 от 2019 г., в сила от 12.03.2019 г.) Сроковете по Административнопроцесуалния кодекс и Гражданския процесуален кодекс за отстраняване на нередовности на жалбата, представяне на писмен отговор по жалбата, представяне на заключение на вещо лице и за призоваване на страните не се прилагат. Съдът може да определи срок за извършване на процесуално действие, който не може да е по-кратък от един ден и по-дълъг от три дни.

(7) (Изм. – ДВ, бр. 21 от 2019 г., в сила от 12.03.2019 г.) Съдът се произнася по законосъобразността на решението на общинската избирателна комисия в 14-дневен срок от образуване на производството, като разглежда само обстоятелствата, посочени в жалбата, подадена в срока по ал. 1.

(8) (Изм. – ДВ, бр. 21 от 2019 г., в сила от 12.03.2019 г.) Решенията и определенията на съда по производствата може да бъдат оспорени пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването на страните.

(9) Върховният административен съд се произнася по жалбата в 14-дневен срок от постъпването й в съда.

(10) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 21 от 2019 г., в сила от 12.03.2019 г.) Съдът може да потвърди решението на общинската избирателна комисия или да обяви избора за недействителен. Когато съдът установи резултат, различен от отразения в протокола на общинската избирателна комисия – поради допусната техническа грешка, грешка в пресмятането или неправилно определена общинска избирателна квота или предпочитания (преференции), отменя решението и връща книжата на съответната общинска избирателна комисия за обявяване на действителните резултати.

(11) Производството пред съответния административен съд и Върховния административен съд приключва в срок до два месеца от подаването на жалбата.