За купен или контролиран вот в България се говори на всички видове избори. Неизменно. Под лупа се изследват и секциите в регионите със смесено етническо население, и тези, в които има концентрирани бизнес интереси, свързани с влиятелни работодатели, и, разбира се, т.нар. ромски секции.

Досега обаче темата някак подминаваше София.

Първо, концентрираното "ромско" население е сравнително малобройно на фона на мащаба на града и евентуалното му недобросъвестно активизиране трудно може да преобърне драматично изборни резултати. Твърде е възможно подобна "инвестиция" да се окаже ялова.

Второ - извън спорадичното вторачване във вота за ДПС в София, тъй като тук Движението така и не успява да заеме сериозни електорални позиции, точно тези секции досега не са били интересни. Нищо кой знае колко необичайно или смущаващо не се е случвало в тях, свидетелстват протоколите от различни видове избори назад в годините до 2015 г., събрани в архивните интернет страници на ЦИК. 

Проверката на Клуб Z показа, че в секциите във "Факултета" и кв. "Христо Ботев" например избирателната активност традиционно е ниска - гласуват средно 150-200 души от около 800 души в целия избирателен списък в секция.

Малко по-висока е активността на последния парламентарен вот през 2017 г. Обикновено - разпределението на вота дори и да се различава от пропорциите между явяващите се кандидати, партии и коалиции в останалите секции в града, то разликите не са драстични. Да, това са секции, в които ДПС има по-силно присъствие, отколкото другаде в София, но рядко се наблюдава нечий тотален превес над останалите участници в изборите.

Защо за първи път на тези местни избори изборните секции в столични квартали, където има ромско население, предизвикаха интерес? Отговорът не е просто в това, че от щаба на загубилата кандидатка за кмет Мая Манолова заговориха за вота в тези секции, нито в това, че Бойко Борисов в отговор заподозря, че става дума за някакъв предизборен заговор срещу ГЕРБ. 

Отговорът е в самите протоколи с изборните резултати. Особено сравнени с тези от местните избори през 2015 г. 

Общото между вота в София тогава и сега е това, че поне един от кандидат-кметовете е същият - това е Йорданка Фандъкова. През 2015 г. тя спечели изборите убедително още от първия тур - с 238 560 гласа. Сега печели на балотаж- с 209 542 гласа срещу Мая Манолова, като разликата между двете е около 20 000 гласа.

Кв. "Христо Ботев" гласува - преди и сега

В район "Слатина" се намира кв. "Христо Ботев", в който има концентрирано ромско население. Секциите, в които гласуват предимно тези граждани на столицата, са 8 (с номера от 70 до 77 вкл., намиращи се в 94-то училище). Справка в протоколите от 2015 г. показва, че вотът никак не е бил активен. Фандъкова получава най-голяма подкрепа сред всички кандидати на първия тур - или общо 387 гласа, като най-силна конкуренция ѝ е кандидатът за кмет от ДПС тогава Андрей Георгиев - с общо 138 гласа. Всички останали кандидати, тъй като става въпрос за първи тур, масово получават единични гласове, ако въобще получават някакви. 

Разликата между двамата фаворити на избирателите в тези секции преди 4 години е 2,8 пъти.

През 2019 г. на втория тур (а и на първия, тъй като съществена динамика в данните от проколите не се наблюдава - б.р.) активността е в пъти по-висока. Този път Фандъкова получава общо 3083 гласа от същите 8 секции. Опонентката ѝ Манолова взима общо 523 бюлетини. 

На територията на цялата Столична община разликата в подкрепата между двете кандидатки е общо 5% от подадените гласове в полза на победителката. В конкретните секции разликата е малко под 6 пъти. 

От протоколите за избор на общински съветници пък се вижда, че гласовете за листата на ДПС в София (която не успя да прескочи общинската избирателна квота и да получи мандат в СОС - б.р.) по бройка приблизително съвпадат с броя на гласовете за Фандъкова на първия тур. Подкрепата на балотажа се запазва. 

"Факултета" гласува - преди и сега

В район "Красна поляна" се намира квартал "Факултета", в който преобладаващото население е от ромски произход. На територията му проверихме резултатите в общо 10 избирателни секции (номера 59, от 61 до 67, както и 71 е 74). 

През 2015 г. нагласите на избирателите в тези секции не се различават особено от тези в "Христо Ботев", показва справката в протоколите. Тогава отново се наблюдава в пъти по-ниска активност. В кметския вот фаворити пак са Фандъкова и Георгиев от ДПС. Общо гласовете за кандидатката на ГЕРБ са 417. Претендентът от ДПС пък има 324. Останалите кандидати отново се радват общо взето на единични гласове.

Четири години по-късно гражданите и в този квартал са станали значително по-заинтересовани кой ще е кметът на София. Активността скача значително. В балотажа Фандъкова получава общо 2037 гласа. Манолова - 334. Разликата е точно 1703 гласа или отново 6 пъти. Както и в "Христо Ботев", на първия тур кметският вот отново е за новия мандат на кандидатката на ГЕРБ, а този за общински съвет - доминиращо за листата на ДПС. 

"Филиповци" гласува - преди и сега

В кв. "Филиповци" според справките населението от ромски произход не е така компактно. А смятаните за "интересни" секции са 4. За разлика от другите два района, в този активността в рамките на 4 години не се променя в пъти, а е общо взето устойчива. 

През 2015 г. в две от секциите Фандъкова е абсолютен фаворит за кмет от първия тур с голяма преднина пред всички останали - с общо 443 гласа. В другите 2 секции обаче фаворит е познатият вече от този вот Георгиев от ДПС - 503 срещу 63 гласа.

През 2019 г. на втория тур гласовете за Фандъкова и Манолова в първите 2 секции за съответно 410 към 150. В другите 2 секции - 677 за Фандъкова срещу 77 за Манолова. 

Какво е събудило гражданската активност и политическо единомислие на столичани точно на тези избори в изброените изборни секции - можем само да гадаем. Числата в протоколите обаче ясно говорят, че нещо се е променило на тези местни избори в сравнение с проведените през 2015 г. Между другото - и на евровота преди само няколко месеца не се е забелязвал наплив към урните, какъвто през октомври. Но да речем, че това може да се отдаде и на традиционната непопулярност на вота за евродепутати в цялата страна... 

Вярно е, че общият брой на гласовете за победителя на изборите в описаните райони на София не могат да заличат разликата от 20 000 гласа. Могат да заличат обаче 1/4 от нея.

Недействителните бюлетини на втория тур са малко под 7000. Вотът "не подкрепям никого" е в над 20 000 бюлетини.