Интересни факти за Микеланджело Буонароти и неговото изненадващо финансово състояние разказва Андрей Кончаловски пред „The Artnewspaper“, малко преди излизането на новия си филм „Грехът на Микеланджело”. В него, освен всичко останало, режисьорът говори и за културата като познаване на още един език. Филмът ще бъде показан на „Киномания“ на 5 декември в зала 1 на НДК.

„Грехът на Микеланджело” разказва за няколко години от живота на гениалния ренесансов художник, а самият той е представен като почти луд човек с неистов темперамент. Микеланджело живее според законите на своята жестока епоха, принуден да маневрира между враждуващите кланове Ровере и Медичи, като получава пари и от двата, но не изпълнява всички поръчки, защото са непосилни за него.

Във филма няколко пъти го наричат divino — божествен, но гениалността на твореца е разкрита чак на финала, когато камерата бавно, подробно и с възхищение разглежда великите скулптури. И зрителите виждат как персонажите, които са срещнали на екрана по-рано, се превръщат в божествените образи на Спасителя, Дева Мария, Моисей, Давид…

На въпроса за ползата от културността режисьорът отговаря, че културният човек може да се наслаждава на неща, на които други хора не могат. Това е като знание на още един език. Културата обогатява живота и нищо повече, твърди Кончаловски. Той говори как възприемчивостта към изкуството има нужда от възпитание и дава за пример себе си.

„Живял съм в такава среда, че от дете знам с какво Сезан се отличава от Дьолакроа, а това е отделно удоволствие. Но ако човек никога не е ял каша от елда, ще си помисли: каква е тази помия? А на човек, който никога не е опитвал черен хайвер, той едва ли ще му липсва. Така е и с изкуството.”

На въпрос защо толкова гениален и чувствителен художник, поет и интелектуалец е облечен толкова парцаливо във филма, Кончаловски обяснява, че всъщност животът в онази епоха е бил значително по-груб, отколкото е показан в „Грехът на Микеланджело”. За Микеланджело например се знае, че не се къпел, спял е със сандали, с цел икономии по време на пътуванията си е спял в едно и също легло със своите ученици.

„Като всеки човек, който не е светец, той има и своя земна страна.”

Режисьорът разказва и за една книга – „Богатството на Микеланджело“ (The Wealth of Michelangelo), на американския учен Раб Хатфийлд, който прекарал години наред в събиране на информация за всички парични афери на Микеланджело: колко са му платили, колко е похарчил. Истинският Микеланджело се оказва много различен от наложеното клише за бедния художник, който се интересува единствено от изкуството си. Интересно и неочаквано, но финансовите машинации на гения също са отразени във филма.

„Когато Микеланджело умира – а той е живял много скромно – под леглото му е намерен сандък с 80 хиляди флорина – това са 280 кг злато”, твърди Кончаловски и дава за сравнение другия гений-съвременник на Буонароти Леонардо да Винчи, който през целия си живот е спечелил около 9 хиляди флорина.

Днес Микеланджело би бил мултимилиардер в долари, което го прави вероятно най-богатият художник в историята на изкуството. Неговата обсебеност от парите, съчетана с липса на скрупули и изключителна пестеливост, е много земна човешка слабост, но тя по никакъв начин не противоречи на неговия гений.

„Харесвам такива човешки слабости и го обичам заради тях. Той е ограбвал най-богатите на света – и е постъпвал правилно, те са имали прекалено много пари!”, казва Кончаловски.

"Площад Славейков"