Наложеният от Еврокомисията мониторинг над България трябва да падне. Но макар да е постигнала напредък и да е изпълнила препоръките на Брюксел, тя остава най-корумпираната страна в ЕС, като има проблеми и с медийната свобода.

Мониторингът е признак на двоен стандарт и не е донесъл очаквания ефект. Освен това той пречи на София и Букурещ да се присъединят към Шенген.

Трябва да бъде въведен нов механизъм, покриващ целия Европейски съюз, защото във всички страни има по някой проблем с върховенството на закона.

Всички тези мнения бяха изказани днес на дебат в Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи в Европарламента. Той бе посветен на постигнатото от България  Румъния в рамките на Механизма за сътрудничество и проверка (МСП).

На 22 октомври ЕК реши мониторингът над България да падне, но след консултации с Европарламента и Съвета на ЕС. За Румъния обаче мониторингът остана, той като бе счетено, че тя бележи отстъпление в изпълнението на препоръките.

Тези препоръките не покриват всички области, а само това, което е включено в поетите ангажименти при присъединяването на България към ЕС. Например не са включени въпросите за медиите. Това изтъкна Уилям Слийт – директор в Генералния секретариат на ЕК за гражданите, миграцията и Съюза за сигурност. Той обобщи пред депутатите заключенията на доклада за Румъния и България.

Особено важни са три ангажимента, поети от България пред ЕК, отбеляза Слийт. Става дума за следното:

1. Чувствителната тема за отчетността на главния прокурор

2. Въвеждането на законодателство, премахващо определени ситуации, създаващи проблем с независимостта на съд система

3. Продължаване на съструдничество със Съвета на Европа по борбата с корупцията и престъпността

Същевременно в Румъния има връщане назад, особено с влизането в сила на закона за съдебната система, натиска върху съдебната система и предвидените изменения в Наказателния кодекс. Това принудило ЕК да направи 8 допълнителни препоръки към тези от 2017 г.

Изказалите се румънски евродепутати без изключение поздравиха България за напредъка.

Критики за схеми с жилища на Слънчев бряг и за медиите

Ирландката Клеър Дали от радикалната Европейска обединена левица/Северна зелена левица (ЕОЛ/СЗЛ) дори отрече напредъка на България. Тя започна с доклада на „Репортери без раници“, според който се увеличили заплахите срещу журналистите у нас. Нямало и прозрачност на средствата на ЕС, които отиват за медиите. Селскостопанските субсидии пък били предназначени за фермерския елит.

„Знаем, че има закупуване на жилища в Слънчев бряг и измъкване на пари от хората, които обитават тези жилища. Те нямат защитени права на потребители, нямат достъп до електроенергия. Полицията не прави нищо“, каза Дали.

И попита Еврокомисията какво може да направи за тези хора, защото те очевидно нямат достатъчно закрила.

„България е на първо място по корупция в ЕС и проблемът се задълбочава. В доклада се казва, че националните органи трябва да покажат добри резултати. Такива обаче няма“, заяви Елена Йончева от БСП и Прогресивния алианс на социалистите и демократите (СиД).

Тя бе категорична, че следва да се подчертае ерозиращата среда на свободата на медиите. Според нея този фактор е особено значение за свободата на съд власт.

Макар докладът да е положителен за страната ни, механизмът е дискриминационен, защото се прилага само към 2 държави, изтъкна социалистът Петър Витанов.

„МСП не е ефективен, превърна се в чиста формалност. Съществуването му е удобно основание да бъдем държани извън Шенген – и ние, и Румъния“, каза той.

Илхан Кючюк от ДПС и либералната група „Обнови Европа“ (ОЕ) смята, че навсякъде има нужда от всеобхватно наблюдение на принципите на правовата държава. А досегашният механизъм е бил прилаган на парче и не е донесъл очакваните резултати.

„Той показа неефективността си. Ако бе ефективен, би предпазил от активирането на член 7. Приветствам създаването на механизъм, който да наблюдава целя Европейски съюз“, допълни той.

За тези 12 години мониторинг така и не е станало ясно колко струва той на европейските данъкоплатци и защо не е бил въведен за всички страни членки, каза Емил Радев от ГЕРБ и Европейската народна партия). Той е зам.-председател на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и водеше дебата.