75 тунела открити под Берлинската стена (СНИМКИ)

Берлинската стена бе символът на студената война. Бетонната ограда, която раздели Берлин на две, за да спре бягството на източногерманци на Запад, се превърна в Желязна завеса, държала в затвора на авторитарните режими на бившия соцблок милиони хора.

От 1952 година правителството на ГДР започва да изолира гражданите си и да се опитва да възпрепятства преминаването им на Запад. Причината е огромният поток хора, които искат да избягат от съветската зона. Изчезването на инженери, учители и обикновена работна ръка започва да се усеща в икономиката и комунистите решават да спрат движението със сила. Издигната е вътрешногерманска граница от Бавария до Балтийско море, която разделя на две градове, села, улици и дори къщите на хора. Разделени завинаги се оказват семейства, приятели, роднини. Преминаването на Запад се осъществява през едва шест железопътни гари и пет улици или магистрали, на които се издигат гранични пунктове. Войниците получават заповед да стрелят, ако някой се опитва да премине без разрешение.

Само в Берлин вътрешната граница разделя на две 200 улици, метрото в Западен Берлин започва да се движи с висока скорост през т.нар. призрачни гари в източната част, в която то няма право да спира, а по пероните има военни. Телефонните линии между двете части на града са прекъснати. Живеещите край границата източногерманци са преселвани принудително навътре в града или в държавата...

И въпреки това опитите на хиляди да отидат при семействата си на Запад и да избягат от съветския режим продължават. Особено интензивни са те в Берлин.

През 1961 година социалистическата партия взима решение да запуши всички възможни пунктове за преминаване, като издигне бетонна стена. Решението се пази в тайна, но въпреки това слуховете за предстоящото окончателно разделение се промъкват.

През юни Валтер Улбрихт произнася станалата историческа реплика:

„Никой няма намерението да строи стена!“

В този момент обаче той вече чака разрешението на Москва за построяване на съоръжението. То идва в началото на август. На 13 август източните  и западните берлинчани с ужас виждат как на улиците, които са превърнати в деляща ги граница, е започнал строеж. Строят се високи зидове. В следващите месеци между Източен и Западен Берлин се издига стена. Германците са шокирани, но светът реагира сдържано.

Западът не протестира, само един американски генерал изкарва танковете от поделенията и ги изправя срещу издигащия се бетон. Целта на генерал Лусиус Ди Клей е да разбере дали си има работа с германската соцпартия или директно с Москва. Само минути по-късно срещу американските танкове от другата страна на стената излизат съветски танкове. Това изяснява всичко.

Конфликтът вече не е само между Източна и Западна Германия, а между съюзниците и Москва. Социалистическата партия празнува решението си като „защита на на социалистическия лагер“ и „победа над империализма“. Радостта им е помрачена от липсата на достатъчно строителни материали. Войната и последствията ѝ все още се усещат в ГДР, докато във ФРГ вече се заражда така нареченото икономическо чудо. На помощ на приятелската соцпартия в Берлин идват други страни от соцлагера. България изпраща бетон.

Стената се издига светкавично бързо. Победата над имперализма си има и друга, твърде скъпа цена. 235 души са убити през следващите десетилетия в опита си въпреки това да преодолеят бетонните блокове и да избягат. Комунистите влагат всички усилия в това да спрат движението на хора.

Покрай стената е инсталирана и автоматична система за стрелба, която се задейства от движение.

„Нощем чувах автоматни откоси – често те се задействаха и заради пробягващи катерици, плъхове или други животни. Но никога не знаехме дали се стреля заради животно или в този момент умира човек“, разказва Яна Холц, която остава от западната част на зида.

Берлинската стена не успява да стабилизира нито икономиката, нито политическата ситуация в ГДР. В края на 80-те години страната вече е в тотален фалит, но по-важното е, че финансов крах преживява и СССР. Горбачов е започнал перестройката и не възнамерява повече да харчи и без това липсващите средства за поддържане на съветската армия в Източна Германия. Това се отразява на целия Варшавски пакт. Навсякъде хората протестират срещу режима все по-смело.

В Източна Германия така наречените понеделнишки демонстрации се провеждат почти две години. На тях хората настояват за повече свобода и спазване на човешките права. Потокът бежанци през Унгария и Чехия се увеличава и това изостря допълнителн оположението. На 18 октомври 1989 г. партийното ръководство отстранява Ерих Хонекер по същия начин, по който месец по-късно у нас е отстранен Живков. Стената вече не може да бъде удържана, на 9 ноември хората я щурмуват и тя пада.

„Никога не бяхме и помисляли, че това е възможно“, казва обаче Улрих Пфайфер.

Той е един от прочутите помощници на искащи да избягат от Източен Берлин. Улрих е инженер, тъкмо завършва, когато стената започва да се издига. Бяга на Запад по все още отворената канализация. По-късно и тя е затворена.

Решава обаче да не остави оттатък свои приятели и решава да се включи в копаенето на тунели от Запад на Изток, с които разделени насила роднини искат да помогнат на близките си зад Стената да избягат.  Като инженер, той отговаря за изчисленията.

„Трябваше да направим голяма дъга, за да не излезем в метротунела, също така и да дълбаем много надълбоко, за да не засегнем тръбите“, разказа той вчера при откриването на изкопания от него тунел за широка публика.

Улрих Пфайфер е вдъхновен от първото мащабно бягство през тунел, и осъществено през 1962 година. 28 души успяват да се измъкнат на Запад по проход, изкопан под Ораниенбургер Шосе. Две години по-късно пак през тунел на Запад бягат 57 души.

Улрих и помощниците му правят цели седем опита, докато успеят да се свържат с тунел под кръчмата на ъгъла на Бернауер и Брунен щрасе. Той е дълъг 120 метра и помощниците изнасят 330 тона пръст, незабелязано от граничните постове. Тунелът е почти готов, когато Щази научава за него и го зарива.

Пфайфер се включва в други опити и успява да помогне на десетки източноберлинчани. При разчистването на терен, на който той опитва да направи първия си тунел, преди две години, част от тунела се разкрива отново. Той е консервиран и може да бъде посетен от туристи.

Общо 75 тунела са изкопани през годините, в които стената съществува. От тях само 19 са успешни и през тях успяват да избягат 300 източногерманци.