Преди 30 години падна Берлинската стена и дойде свободата. Всичко изглеждаше толкова лесно в началото! Доброто победи злото. Свобода, демокрация, пазарна икономика, свободни медии - това бяха жалоните на бъдещето, което искахме. А бъдещето определихме като връщане към нормалността - Европа няма да бъде разделена, свободна и демократична България ще има своето място в нея.

Издялкахме сърповете и чуковете от сградите, изтрихме ги от знамената, но се оказа че години наред те останаха да дрънкат в главите на много хора. Ръждасали, но дрънкащи. И днес кънтят в главите на някои политици от ляво и т.нар. дясно. Едно време било по-добре, казват едните. Ние знаем най-добре какво трябваше да се направи, казват други. Е да, едно време сте били по-млади, по-стройни може би... 

Бъдещето в България не дойде така рязко и слънчево, както го искахме, както си го представяхме. Именно тези с ръждясалите сърпове и чукове в главите му пречеха ден след ден. Те му пречеха, но нямаше как да го спрат. 

Днес, 30 години след 10 ноември, България е в Европа и НАТО, икономиката й се развива, преходът свърши. Да, има много проблеми — правосъдие, справедливост, образование, здравеопазване... но това са проблеми, за които невинаги можем да виним миналото.

Можем да виним себе си. Това са проблеми, които изискват съвременните българи, които не се страхуват от света, не онези, които гледат дали в Москва вали, за да отворят чадърите, да ги решат. Това са проблеми, създадени от нерешителния преход, от далавераджийството и страха от свободата. 

Берлинската стена отдавна падна. Минаха тридесет години... Извинения вече няма. Постигнали сме много! Честита свобода на всички, които са мечтали и работили за нея.

Днес е празник. България върви напред толкова бързо и успешно, колкото всички ние заедно сме готови да вървим напред. No more excuses!

----

* Текстът е от фейсбук профила на Николай Младенов - бивш министър на отбрана и на външните работи. Заглавието и подзаглавието са на редакцията.