Бюджетът за 2020 г. няма да субсидира пристанището във Варна на Ахмед Доган. Всъщност парите не били за никого конкретно, а за държавата и за "отваряне на вратата на България към морето". Това обясни тази сутрин в ефира на бТВ министърът на транспорта Росен Желязков, който коментира "целия конспект" от ресорното му министерство. 

Припомняме, че както Клуб Z вече писа, проектът на актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2020-2022 г., публикуван на 31 октомври от Министерството на финансите като мотиви към законопроекта за държавния бюджет, предвижда да бъдат насочени капиталови трансфери за ремонти, рехабилитация и укрепителни дейности на пристанищната инфраструктура. Общо преводите от правителството към тези обекти ще бъдат на стойност близо 245 млн. лв., а цели 220 млн. лв. от тях ще бъдат похарчени за развитие на пристанищната инфраструктура в района на град Варна. Случайно или не там се намира и новото пристанище на ТЕЦ-Варна, чийто собственик е почетният председател на ДПС Ахмед Доган.

"Това не се прави заради ТЕЦ- Варна. Това не е за никого. Ние не правим пристанище, а отваряме вратата към морето", каза Желязков.

Целта на проекта била да се позволи на тежките кораби да влизат в пристанищата на Варна, тъй като в момента те ползват по-скоро това в Констанца.

"В момента търговската конкуренция на Черно море е там, където отиват товарите. Искаме товарите да влизат през Варна", обясни министърът. 

Желязков обаче не беше попитан от водещия дали и какви пари от субсидията от 220 млн. лв. все пак ще стигнат до инвестицията на почетния председател на ДПС. Съответно отговор на този въпрос все още няма.

Росен Желязков коментира и актуалните проблеми в БДЖ, като за пореден път разказа своите планове за справяне с хроничните закъснения на влаковете. По думите му на практика промяна няма да има до средата на следващата година - чак тогава властта е предвидила да изпълни нужните капиталови действия по закупуването на нови вагони, локомотиви и мотриси, които да допълнят липсите. Някои от нужните машини пък ще се вземат и под наем.

"Знам, че влаковете закъсняват, знам, че хората се изнервят. Извинявам се заради тези закъснения."

Според министъра проблемите на БДЖ са два - недостиг на подвижен състав и лоша организация. По повод на второто правителството обяви план за закриване на големия холдинг БДЖ и за преструктурирането на двете по-малки негови дружества - "Товарни превози" и "Пътнически превози", в отделни еднолични акционерни дружества. Това от своя страна щяло да им позволи лично да носят отговорност, а на шефовете им е наредено "всеки ден да бъдат в депата, за да решават проблемите". Така щяло да се сложи край и на "вътрешната съпротива" в БДЖ срещу реформите.

Реформата в БДЖ била наложителна не само заради проблемите, които изпитват клиентите на железницата, а защото през 2024 г. договорът на холдинга с държавата за ексклузивни права изтича. Тоест тогава пазарът се либерализира и на него могат да участват всякакви играчи, включително големи компании от Европа.

Според Желязков е много важно БДЖ да успее да се модернизира дотогава, за да може да гарантира, че този транспорт ще остане социално приемлив.

Желязков посочи, че в момента субсидията на държавата за БДЖ осигурява 80% от приходите на дружеството. 

Той повтори и за плана на правителството да инвестира постъпленията от концесията на "Летище София" в железниците и посочи, че първоначалното плащане за въпросната концесия е 550 млн. лв. Според Желяков договорът с концесионера може да бъде подписан най-рано през първите три месеца от новата година и това само при условие, че КЗК реши за сделката до месец, а евентуалните обжалвания във ВАС ще приключат в законов срок.