Според повечето анализатори, безспорно една от най-интересните личности на изминалите местни избори бе тази на Борис Бонев. Младежът, учил в чужбина, който без партия зад гърба си, с много ентусиазъм и експертиза успя да спечели над 10% от гласовете на столичани.

Любопитен факт обаче е, че той не е първият младеж, който влиза с гръм и трясък в местната политика на града си. Кметът на Добрич Йордан Йорданов (първия си мандат печели едва на 28 години), не просто се представи добре, а спечели втори мандат с най-убедителния резултат срещу ГЕРБ в страната. И остава най-младият кмет на областен град в България.

Кой е Йордан Йорданов?

Йордан Йорданов влиза в политиката на 27 години като заместник областен управител на Добрич. Преди това завършва икономика в УНСС и Schiller International University, САЩ, със специалност MBA International Business. Работи за кратко като финансов анализатор в JPMorgan & Chase и бизнес и инвестиционен специалист в MID-Atlantic Finance и Bank of Americа, САЩ. Връща се в родния Добрич, за да помага на семейния бизнес, традиционен за региона – земеделие и транспорт.

На 28-годишна възраст е издигнат от Реформаторския блок като кандидат за кмет на Добрич.

Градът се прочу на изборите през 2015 година, когато именно Йордан Йорданов спечели изненадващо балотажа срещу един от „сигурните“ по това време кметове на ГЕРБ Детелина Николова едва с няколко стотин гласа преднина. 

Четири години сам срещу всички

Успехът обаче донесе на Йорданов доста труден мандат. Дългогодишното управление на Николова имаше своите положителни страни, но в последния мандат няколко некачествено реализирани проекта като ремонта на центъра и забавянето на проекта за водния цикъл доведоха до наказателен вот в полза на никому непознатия тогава Йорданов.

Всъщност именно водният цикъл е разковничето на политическия живот в града през последното десетилетие.  Само допреди няколко години в Добрич на практика имаше воден режим. Почти всяка вечер водата се спираше, улиците бяха надупчени от стотици ремонти, които местното ВиК, потънало в дългове, не можеше да смогне да реализира. Загубите на вода по мрежата бяха над 80%, а цената на кубик - една от най-високите в страната - над 3 лева.

Когато Йорданов пое управлението на града, проектът за водния цикъл все още не е одобрен от Министерството на регионалното развитие. След няколко години работа, реинжинеринг и редица промени, в крайна сметка МРРБ одобри проекта и договорът за подмяна на ВиК мрежата беше подписан в края на 2016 година.

Ремонтните дейности започват в целия град, който през следващата година и половина прилича буквално на строителна площадка. Започна подмяната на над 80 км водопровод. Само за пример в София годишно се подменят по около 40 км. Това предизвика сериозно напрежение и кметът Йорданов, който се нагърби с тази нелека задача, изпадна в много трудно положение. В града се надигна сериозно недоволство заради състоянието на инфраструктурата и като основен виновник беше припознаван именно кметът.

Същевременно след загубата на Детелина Николова, местната структура на ГЕРБ, която се очакваше да предложи алтернатива на Йорданов, също преживя много трудни моменти. Първият удар бе скандалът, станал известен като „суджукгейт“, при който тогавашният местен лидер Живко Мартинов бе принуден да се оттегли. Неговата липса не можа да бъде коменсирана нито от новоизбрания областен координатор адмирал Пламен Манушев, нито от новия народен представител Даниела Димитрова. Неуредиците в ГЕРБ-Добрич и появилите се конфликти в местната структура попречиха на организацията да се възползва от сериозното положение, в което се намираше Йорданов.

Постепенно и с течение на времето Йорданов успя да завърши водния цикъл, да ремонтира над 30 улици в града и в края на мандата си - само за четири години - да реши може би най-сериозният проблем на Добрич – водоснабдяването.

Млад и опитен

След реализирането на проекта, въпреки някои критики за качеството и контрола на изпълнение, пътят на Йорданов за нов мандат беше открит. Въпреки че не крие, че работи добре с правителството, Йорданов предпочита да запази своята независимост и да се яви самостоятелно на изборите, издигнат от местна коалиция – ДБГ, ССД, НДСВ и Глас Народен.

Любопитен факт е, че през четирите години на първия мандат почти всички десни партии правиха опити да причислят Йорданов към себе си, включително и ГЕРБ.  По време на изборите за президент през 2016 година няколко срещи на Йорданов с Цветанов бяха изтълкувани като „преминаване“ на градоначалника към редиците на ГЕРБ. През 2019 година пък СДС направи опит да си го припише, също неуспешен.  По стечение на обстоятелствата именно ГЕРБ и СДС направиха местна коалиция, която издигна бившата заместник-кметица Надежда Петкова от времето на Детелина Николова за кандидат срещу Йорданов.

Въпреки експертния си потенциал в работата си с европроекти и подкрепата на няколко министри от ГЕРБ, Надежда Петкова не успя да предложи убедителна алтернатива на Йорданов. Като цяло хората в града я свързаха с управлението на Детелина Николова. В предизборния месец няколко непремерени действия и агресивната, негативна кампания от страна на щаба на Петкова предизвикаха допълнително анти-ГЕРБ настроения в града. Всичко това доведе до най-тежката загуба на ГЕРБ в цялата страна. На балотажа за Йорданов гласуваха малко над 66% от гражданите на Добрич, а Петкова получи 34%. 

Освен всичко това, водената от Йорданов местна коалиция получи изненадващо добър резултат и успя да вкара 13 общински съветници, само двама по-малко от ГЕРБ-СДС.

Така, едва 32-годишният Йорданов, след един изключително тежък мандат, без да има мнозинство в общинския съвет и ясна политическа подкрепа, успя да реализира може би най-тежкия инфраструктурен проект в историята на Добрич. 

Макар и да не е толкова популярен в национален мащаб, колкото е Борис Бонев, Йордан Йорданов безспорно е сред най-интересните личности в местната политика на България към настоящия момент.

А България не е само София, нали?