Article_top

Рокендрол срещу радикален ислям изправя лице в лице Радослав Парушев в новия си роман „Изнасилени от чудеса. Неоторизираната биография на „Ийгълс ъф Дет Метъл“. Противно на това, което подсказва заглавието, книгата не проследява хронологията на музикалната група, а се занимава с рокендрол, наркотици, свобода, любов, приятелство и престъпление на ислямисти, нарочили фенове на метъл музиката. „Изнасилени от чудеса“ (изд. „Колибри“) ще бъде представена на 5 декември в бар „Петък“.

Действието върви на три континента с участието на разнообразни групи от психопати, които се преследват помежду си. Книгата пародира ценностните разломи, фундаменталните принципи и идеи на днешния свят. С жестока ирония, романът всъщност е тревожен вик за граничното състояние на модерния свят.

Засягат се много чувствителни за обществото теми, например терористичните атаки на радикалните ислямисти от ИДИЛ по време на масови събития, които разтърсваха Европа в продължение на няколко години. Най-кървавата от тях бе на 13 ноември в парижката зала „Батаклан“, по време на концерта на „Ийгълс ъф Дет Метъл“. Последваха още нападения на други места във френската столица – 130 души загубиха живота си, а други 413 бяха ранени. През 2019 г. се навършват 4 години от опустошителния терористичен акт.

„Всяка книга би следвало да се пише с ясното, макар и до някаква степен тъжно съзнание, че във Вселената винаги съществува възможност единственият читател на тази конкретна книга да си остане нейният автор“, гласи първото изречение от книгата.

Радослав Парушев е познат на родните читатели със сборниците си с разкази „Само за напушени“, „Никоганебъдинещастен“, „Смъртта не е за всеки“, романа „Отвътре“. През 2001 г. е отличен в конкурса за разказ „Бъди писател“ на списание „Егоист“, през 2003 г. получава награда от националния конкурс за къс разказ „Рашко Сугарев“.

„Изнасилени от чудеса“ излиза по книжарниците на 22 ноември. Корицата на книгата е на Дамян Дамянов.

Предлагаме ви откъс от нея, вдъхновен от реалните събития в нощта на 13 ноември в Париж.

Вечерта на 13 ноември 2015 година е необичайно топла и петдесет и две годишният стар ерген Стефан Хаш, живеещ на булевард „Волтер“, оставя прозорците отворени – навън вали приятен дъждец и на целия северен бряг на Сена подухва от онзи, изключително милия западен, влажно-топъл парижки вятър, който веднъж на няколко години прави есента да се усеща съвсем като пролет. Стефан Хаш е сервитьор в реномиран ресторант, днес е бил първа смяна, преуморен е и е самотен, боли го гърбът от осемте часа, прекарани в тигели между кухнята и салона на ресторанта с дежурната усмивка на лицето и с елегантния поднос в ръка. Стефан Хаш не се интересува от рокендрол,  до степен че не би могъл да направи разлика между „Металика“ и „Гънс енд Роузес“, ако му ги пуснеш или ако му ги покажеш на снимка. Той слуша предимно радиостанции с архивен френски поп, който също не харесва особено, просто си го пуска понякога в колата, колкото да не е така отчайващо тихо. Никога, разбира се, не е чувал за дет метъла и за това, че дет метълът е музикален стил, специално посветен на почитането на Сатаната. Няма и да го чуе – Стефан Хаш няма да гледа нито една от новинарските емисии на 14 ноември, включително тази, в която Ислямска държава и американският телевизионен пастор единодушно оправдаха екзекуцията на сатанистите.

Малко след полунощ Стефан Хаш не знае, че в отсрещната срещу жилището му сграда, театъра „Батаклан“, преди два часа е застрелян с АК-47 човек на име Матийо де Рорта – трийсет и две годишен фен на „Ийгълс ъф Дет Метъл“, който наскоро е преборил раково заболяване и който е застрелян с АК-47 от друг от млад мъж на име Омар Мостефаи, защото обича рок музиката и съответно не почита правилно Създателя на Вселената.

Минути след полунощ Стефан Хаш, след като си е взел гореща вана, стои прав с гръб към отворения прозорец и прави сравнително отчаяни, въртеливи опити да раздвижи скования си петдесет и две годишен гръб, за да намали болката в прешлените, и не знае, че в отсрещната сграда преди около два часа е застреляна в гърба жена на име Елза Вероник Делпас Сан Мартин, трийсет и пет годишна, която се хвърля на пода, за да покрие с тялото си тялото на своя син. Детето оцелява след стрелбата, майката не оцелява. Майката не е фен на рокендрола, дошла е на концерта само заради настояванията на своя син, в смисъл мамо, ела с мен, моля те, спри да бъдеш така предубедена, ще видиш, музиката им е чудесна въпреки тъпото име на групата им. Елза Вероник Делплас Сан Мартин е застреляна от млад мъж с хубаво лице на име Сами Амимур, защото прекалено много обича детето си.

Докато прави опити за раздвижваща гимнастика, Стефан Хаш е в неведение и относно съществуването на Еманюел Боне, четиресет и седем годишен служител по управлението на транспорта в Париж, също (като стана въпрос за родителство) дошъл на концерта със сина си, но в случая – обратната ситуация – тийнейджърът си пада по черна музика, а бащата, опитващ се да го спечели за каузата на рокендрола, купува за двамата билети за шоуто „Ийгълс ъф Дет Метъл“ (ще видиш, синко, много са забавни въпреки леко тъпото си име). Киселият тийнейджър впрочем успява да напусне натрапения му концерт в „Батаклан“ невредим. А Стефан Хаш не знае какво именно се е случило с бащата Еманюел Боне, подвизавал се в двучасовия промеждутък като все още незастрелян заложник на втория етаж на отсрещната сграда – така както никой никога със сигурност няма да узнае това.

Самотният сервитьор Стефан Хаш не е информиран и относно възрастта, пола, името и относно каквото и да е друго на която и да е от останалите жертви на атаката на правоверните мюсюлмани уахабити срещу поклонниците на Сатаната в „Батаклан“. Не знае и че ще бъде деветдесетата, най-нелепата жертва на това нападение.

Без да има каквато и да е връзка нито с рокендрола, нито със Сатаната, Стефан Хаш е прострелян от отсрещната страна на булеварда през отворения си прозорец в гърба, точно в средата на гръбнака, от един случаен куршум по време на финалния рейд на специалните части. Бидейки труп на самотник, трупът на Стефан Хаш е открит едва след три денонощия – в студената сутрин на вторника – в резултат на оплаквания на съседите, че от жилището на Стефан Хаш се носи много неприятна миризма. Лекарите твърдят, че с оглед на това къде е влязъл куршумът, човекът най-вероятно е починал незабавно, на мига, продължавайки своето неведение и отвъд живота.

"Площад Славейков"

 

Рокендрол срещу радикален ислям изправя лице в лице Радослав Парушев в новия си роман „Изнасилени от чудеса. Неоторизираната биография на „Ийгълс ъф Дет Метъл“. Противно на това, което подсказва заглавието, книгата не проследява хронологията на музикалната група, а се занимава с рокендрол, наркотици, свобода, любов, приятелство и престъпление на ислямисти, нарочили фенове на метъл музиката. „Изнасилени от чудеса“ (изд. „Колибри“) ще бъде представена на 5 декември в бар „Петък“.

Действието върви на три континента с участието на разнообразни групи от психопати, които се преследват помежду си. Книгата пародира ценностните разломи, фундаменталните принципи и идеи на днешния свят. С жестока ирония, романът всъщност е тревожен вик за граничното състояние на модерния свят.

Засягат се много чувствителни за обществото теми, например терористичните атаки на радикалните ислямисти от ИДИЛ по време на масови събития, които разтърсваха Европа в продължение на няколко години. Най-кървавата от тях бе на 13 ноември в парижката зала „Батаклан“, по време на концерта на „Ийгълс ъф Дет Метъл“. Последваха още нападения на други места във френската столица – 130 души загубиха живота си, а други 413 бяха ранени. През 2019 г. се навършват 4 години от опустошителния терористичен акт.

„Всяка книга би следвало да се пише с ясното, макар и до някаква степен тъжно съзнание, че във Вселената винаги съществува възможност единственият читател на тази конкретна книга да си остане нейният автор“, гласи първото изречение от книгата.

Радослав Парушев е познат на родните читатели със сборниците си с разкази „Само за напушени“, „Никоганебъдинещастен“, „Смъртта не е за всеки“, романа „Отвътре“. През 2001 г. е отличен в конкурса за разказ „Бъди писател“ на списание „Егоист“, през 2003 г. получава награда от националния конкурс за къс разказ „Рашко Сугарев“.

„Изнасилени от чудеса“ излиза по книжарниците на 22 ноември. Корицата на книгата е на Дамян Дамянов.

Предлагаме ви откъс от нея, вдъхновен от реалните събития в нощта на 13 ноември в Париж.

Вечерта на 13 ноември 2015 година е необичайно топла и петдесет и две годишният стар ерген Стефан Хаш, живеещ на булевард „Волтер“, оставя прозорците отворени – навън вали приятен дъждец и на целия северен бряг на Сена подухва от онзи, изключително милия западен, влажно-топъл парижки вятър, който веднъж на няколко години прави есента да се усеща съвсем като пролет. Стефан Хаш е сервитьор в реномиран ресторант, днес е бил първа смяна, преуморен е и е самотен, боли го гърбът от осемте часа, прекарани в тигели между кухнята и салона на ресторанта с дежурната усмивка на лицето и с елегантния поднос в ръка. Стефан Хаш не се интересува от рокендрол,  до степен че не би могъл да направи разлика между „Металика“ и „Гънс енд Роузес“, ако му ги пуснеш или ако му ги покажеш на снимка. Той слуша предимно радиостанции с архивен френски поп, който също не харесва особено, просто си го пуска понякога в колата, колкото да не е така отчайващо тихо. Никога, разбира се, не е чувал за дет метъла и за това, че дет метълът е музикален стил, специално посветен на почитането на Сатаната. Няма и да го чуе – Стефан Хаш няма да гледа нито една от новинарските емисии на 14 ноември, включително тази, в която Ислямска държава и американският телевизионен пастор единодушно оправдаха екзекуцията на сатанистите.

Малко след полунощ Стефан Хаш не знае, че в отсрещната срещу жилището му сграда, театъра „Батаклан“, преди два часа е застрелян с АК-47 човек на име Матийо де Рорта – трийсет и две годишен фен на „Ийгълс ъф Дет Метъл“, който наскоро е преборил раково заболяване и който е застрелян с АК-47 от друг от млад мъж на име Омар Мостефаи, защото обича рок музиката и съответно не почита правилно Създателя на Вселената.

Минути след полунощ Стефан Хаш, след като си е взел гореща вана, стои прав с гръб към отворения прозорец и прави сравнително отчаяни, въртеливи опити да раздвижи скования си петдесет и две годишен гръб, за да намали болката в прешлените, и не знае, че в отсрещната сграда преди около два часа е застреляна в гърба жена на име Елза Вероник Делпас Сан Мартин, трийсет и пет годишна, която се хвърля на пода, за да покрие с тялото си тялото на своя син. Детето оцелява след стрелбата, майката не оцелява. Майката не е фен на рокендрола, дошла е на концерта само заради настояванията на своя син, в смисъл мамо, ела с мен, моля те, спри да бъдеш така предубедена, ще видиш, музиката им е чудесна въпреки тъпото име на групата им. Елза Вероник Делплас Сан Мартин е застреляна от млад мъж с хубаво лице на име Сами Амимур, защото прекалено много обича детето си.

Докато прави опити за раздвижваща гимнастика, Стефан Хаш е в неведение и относно съществуването на Еманюел Боне, четиресет и седем годишен служител по управлението на транспорта в Париж, също (като стана въпрос за родителство) дошъл на концерта със сина си, но в случая – обратната ситуация – тийнейджърът си пада по черна музика, а бащата, опитващ се да го спечели за каузата на рокендрола, купува за двамата билети за шоуто „Ийгълс ъф Дет Метъл“ (ще видиш, синко, много са забавни въпреки леко тъпото си име). Киселият тийнейджър впрочем успява да напусне натрапения му концерт в „Батаклан“ невредим. А Стефан Хаш не знае какво именно се е случило с бащата Еманюел Боне, подвизавал се в двучасовия промеждутък като все още незастрелян заложник на втория етаж на отсрещната сграда – така както никой никога със сигурност няма да узнае това.

Самотният сервитьор Стефан Хаш не е информиран и относно възрастта, пола, името и относно каквото и да е друго на която и да е от останалите жертви на атаката на правоверните мюсюлмани уахабити срещу поклонниците на Сатаната в „Батаклан“. Не знае и че ще бъде деветдесетата, най-нелепата жертва на това нападение.

Без да има каквато и да е връзка нито с рокендрола, нито със Сатаната, Стефан Хаш е прострелян от отсрещната страна на булеварда през отворения си прозорец в гърба, точно в средата на гръбнака, от един случаен куршум по време на финалния рейд на специалните части. Бидейки труп на самотник, трупът на Стефан Хаш е открит едва след три денонощия – в студената сутрин на вторника – в резултат на оплаквания на съседите, че от жилището на Стефан Хаш се носи много неприятна миризма. Лекарите твърдят, че с оглед на това къде е влязъл куршумът, човекът най-вероятно е починал незабавно, на мига, продължавайки своето неведение и отвъд живота.

"Площад Славейков"

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Какво искате да ви донесе Дядо Коледа?