Комунистическият режим в Чехословакия рухна по икономически причини, заяви пред БНР Петр Плацак - една от ключовите фигури в чешкия ъндърграунд тогава. Утре се навършват точно 30 години от началото на Нежната революция в Чехословакия. Плацак е един от организаторите на антиправителствени акции тогава, автор на нелегални издания и нееднократно репресиран от бившите комунистически тайни служби.
"Хората на първо място искаха да живеят по-добре и то в свободна страна. Мнозина със завист наблюдаваха в какви условия живеят съседите на запад. Според мен в онези години каталогът на „Некерман“ извърши по-голяма диверсия спрямо режима, отколкото принципите в Харта 77. Материалното беше в основата, защото добре си спомням тогавашните опашки за банани и празните магазини. От друга страна хората не искаха повече да живеят в страх, да бъдат под постоянен контрол на специалните служби. Полицейщината и цензурата бяха смачкали нашето общество“, коментира Плацак.
Немската компания за поръчки по пощата "Некерман" е позната и на поколения българи от лъскавите каталози, които се разпространяваха в годините на социализма и в България.
Плацак казва, че помни страховитият образ на руските танкове по улиците на Прага през 1968 г., макар да е бил малък.
"Благодарение именно на тези руски танкове ние разбрахме, че живеем в окупирана страна, в която комунистите са в съюз с чужди сили. Тогава не знаехме какво да правим и как да се противопоставим. Като момчета от улицата, започнахме да рисуваме върху стените червени петолъчки и нацистки символи със знак на равенство помежду им", разказва Плацак.
Начело на нежната революция преди 30 години били студентите, а от друга - опозицията, която имала своята програма за действие - известната Харта 77.
"Ако вземем събитията отпреди 30 години- тогава на 17 ноември на улицата първо излязоха студентите, а само два дни по-късно в протеста вече участваха десетки хиляди. Ден по-късно на Вацлавския площад вече имаше над 100 хиляди. Към протеста се присъединиха най-различни хора, които никога преди това не са участвали в подобни акции. Големият обрат настъпи, когато на улицата дойдоха работниците от големите заводи в Прага- това стана само 5 дни след студентския протест и точно тогава почувствахме, че краят на комунистическия режим е близо", коментира Плацак.
Според него режимът рухна по чисто икономически причини.
"Нека сме наясно, Горбачов започна тези промени именно за да спаси комунистическата система, да я реформира, но не и да я демонтира. Но хората не искаха вратата само да се открехне, те искаха да живеят в напълно свободно и демократично общество. По онова време падането на берлинската стена беше онзи катализатор, който отприщи промените в източна Европа", смята Плацак.
Според него и в Чехия, подобно на България, партийната номенклатура е успяла да трансформира политическата си власт в икономическа,
"В Чехия стана нещо подобно. При нас специфичното е, че комунистическата партия не се трансформира в нещо друго и продължава да съществува и до днес. В нея останаха онези праволинейни комунисти, които продължават да вярват в своите идеали. Но тези, които бяха членове на партията заради някаква изгода, моментално я напуснаха и като едни прагматици и кариеристи отидоха в други парии или започнаха да се занимават с бизнес. Днес именно те са сред най-успешните капиталисти. Сега те вярват само в парите така, както преди това са вярвали в Маркс и Ленин", обясни Плацак.
Според него в Кремъл не могат да се примирят с мисълта, че страните от централна и източна Европа станаха независими и сега са част от ЕС и НАТО.
"Режимът в Москва, според мен, по всякакъв начин се опитват да подкрепя различни националистически и екстремистки сили, които са против европейската интеграция. Тази похвати, характерни за времената на КГБ, когато западът се представяше като враг, е абсолютно безперспективна, защото Русия има нужда от обединена и силна Европа, която ще и помогне в бъдеще да се противопостави на заплахата, която идва за нея не от ЕС, а от Изток, от Китай", смята Плацак.
Според него една от най-големите грешки след нежната революция е била, че не беше забранена комунистическата партия.
"Много грешки бяха допуснати и по време на приватизацията и прехода към пазарна икономика. Трябваше законът за лустрация, който ограничаваше заемането на редица държавни постове, за бъде приложен и към приватизацията. Тогава нямаше бившата партийна номенклатура толкова лесно да се сдобие с едни от най-апетитните предприятия, а в последствие да ги ликвидира и окраде, защото стана ясно, че мнозина не са имали никакво намерение да ги стопанисват. Тези хора просто се възползваха от ситуацията и набързо станаха капиталисти, без да имат понятие от икономика. Това бяха двете най-големи грешки, но имаше и стотици други", смята Плацак.
Подкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и днес, за да научите новините от България и света, и да прочетете актуални анализи и коментари от „Клуб Z“. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме нужда от вашата подкрепа, за да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 държави на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на истинска, независима и качествена журналистика. Вие можете да допринесете за нашия стремеж към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият поръчител на съдържание да сте вие – читателите.
Подкрепете ни