Кратко, но изпълнено с възхищение ревю на диск с българска народна музика публикува британският „Гардиън” под заглавието „Звукови картини от България: Пътешествие в един изчезнал свят – песни, спасени от края на историята”.

Музикалните изпъления са предимно от българския фолклор и са записани от американския етнограф Мартин Кейниг в периода 1966 – 1979 г. По време на 6 експедиции той пътува и прави много записи из различни краища на България. Кейниг е откривателят на Валя Балканска – в края на 60-те записва нейната версия на „Излел е Дельо хайдутин”, която полетя в космоса.

Авторът на ревюто в „Гардиън” Джуд Роджърс, дава 4 от 5 звезди на „Прекрасната колекция” с „животворна” музика на Мартин Кейниг.

„По краищата на Източна Европа, Анадола и Черно море едно невероятно богатство от фолклорна музика продължава да живее – започва текстът – след като традициите в други страни започват да западат. Това завладяващо издание на лейбъла „Smithsonian Folkways“* събира музика, записана в селските райони на България между 1966 и 1979 г., за да запази традицията в суров вид – разнообразна, сложна и криволичеща – а в тази история има тих героизъм.“

Когато тръгвал за България, Кейниг бил наясно, че „индустриализацията и миграцията към градовете са започнали да заглушават тази музика“. Сега неговата антология от 37 записа, допълнена с оригинални снимки и бележки на два езика, преоткрива „животворния извор” на това минало.

„Въздействието на тези мелодии е отвъд езиковите бариери. Заглавия като „Потайно Рада годия” подчертават завладяващата болка в преплитащите се гласове на Линка Гекова Гергова и Менка Илиева Аронова. Така е и с „Жална горо” със „суровото, зашеметяващо вайкане” на Божурка Тупанкова (неизненадващо, една от големите селски певици) – пише изданието. – В традиционните изпълнения на Стилиян Тихов на кавал „мелодиите жужат, стрелкат се и бръмчат като комари, докато звуците на гъдулки и гайди се сплитат и разплитат в завладяващи комбинации”.

Специално внимание в ревюто е отделено на групово пеене, наречено „особено красиво, толкова плътно и интензивно, че усещате, че на човек му се иска да потъне в тези хармонии завинаги”.

На финала е описано как през 2015 г. Кейниг пристига в България, за да получи съгласието на изпълнителите и да им плати – успява да намери много от оригиналните изпълнители на тази музика или техните семейства:

„В крайна сметка някои невъзможни експедиции завършват щастливо”.

През септември американският етнограф бе в София за откриването на своята фотоизложба „Ехо от Балканите. XX век: Портрети и звуци от България“ в Националната галерия със 73 фотографии от 7 балкански държави, най-много от България.

Площад Славейков.