Строителната компания "Артекс" изпрати до медиите своята позиция относно желанието на новия кмет на район "Лозенец" в столицата Константин Павлов да бъде премахната сградата "Златен век". Вчера той поиска това в писмо до директора на ДНСК Иван Несторов. 

"Намеренията на новия кмет на район "Лозенец" не кореспондират със законността и решението на съда", пишат от "Артекс".

Според тях искането на Павлов е дало повод за "поредната медийна атака срещу проекта" и така на публиката се внушавало, че "е налице някакво меродавно становище за незаконност на сградата, каквото всъщност няма".

"От друга страна, се премълчава най-важният факт – решението на българския съд, а това води до изопачаване на истината и манипулиране на общественото мнение", пишат още от "Артекс".

Компанията припомня, че на 30 юли тази година Софийският административен съд потвърди валидността на разрешението за строеж на многофункционалната сграда „Златен век“ и отмени заповедта на ДНСК за спирането на строежа. 

В писмената си защита "Артекс" припомнят и публичната подкрепа, която проектът "Златен век" е получил от "авторитетни правни експерти като "проф. Огнян Герджиков, проф. Дончо Хрусанов, проф Иван Русчев, проф. Димитър Костов, проф. Иван Тодоров, Явор Зартов и други".

"Не ни се иска да вярваме, че г-н Константин Павлов смята всички тези правни становища за нищожни и би предприел каквито и да било действия, които не отговарят на изводите, направени от българския съд.  Подобни негови действия целят правен прецедент, който, освен че ще бъде негативен сигнал към българските и чуждестранните инвеститори, ще създаде възможност да се атакуват редица мащабни строежи, включително и редица инфраструктурни проекти в страната, за които поправката в чл. 153 на ЗУТ е направена и важи."

Писмото на "Артекс" завършва с призив за спазването на принципите на демокрацията, които изключвали "своеволни, еднолични и противозаконни действия на хората, които в момента са на власт".

Малко по-късно пък дойде и позицията на "Демократична България", от чиято листа в избран Константин Павлов. Според дясното обединение кметът на "Лозенец" е единственият орган на власт, който е изразил становище по въпроса. Това не са напривили нито от ДНСК, нито главният архитект на София.

Освен това от ДБ уточняват, че:

"Съдът не е сезиран с въпрос за законността на сградата и съответно не се е произнасял. Висящият пред него спор е за спиране на строителството. С какъвто и резултат да приключи този спор, това не е препятствие за установяване и премахване на незаконно строителство на обект „Златен век“.

От партията оспорват и твърдението, че така се прогонва големият бизнес, защото:

"Изясняването на въпроса за законността на започнатия строеж е в интерес и на бизнеса, и на жителите на столицата."

Припомняме, че казусът "Златен век" се влачи вече повече от година, като различните общински и държавни органи си прехвърлят отговорността за изграждането или спирането му. 

В момента казусът законно ли е спирането на строежа на небостъргача "Златен век" е във Върховния административен съд (ВАС), след като ДНСК обжалва решението на Административен съд-София град от 30 юли. Последното отмени забраната за строителство на 120-метровата сграда, наложена от строителния контрол през април. Тя бе издадена в разгара на гражданските протести срещу небостъргача и среща на инициативния комитет "Лозенец" с министър-председателя Бойко Борисов. Любопитното е, че около месец по-рано от ДНСК не бяха открили нищо нередно.

След "заръката" на министър-председателя от ДНСК изведнъж установиха несъответствия между строителството и документите за него. Спорът още тогава бе дали изменение в Закона за устройство на територията (ЗУТ), прието от Народното събрание на 7 февруари 2017 г., което увеличава срока на разрешенията за строеж от 5 на 10 години, важи за заварени случаи като "Златен век". Едната версия е, че разрешението за строеж е издадено през 2007 г., презаверено е през 2012 г. и съответно срокът му на действие е бил до ноември 2017 г.

Столичният административен съд обаче прие обратното - че промените в закона, които позволяват 10-годишни разрешения за строеж, важат и за небостъргача на "Артекс". Последвалото обжалване от строителния контрол пък бе определено от строителната компания като "нагледен пример как някои държавни институции работят против икономиката и гражданите на България".