Повечето хора у нас възприемат отминалите избори като по-скоро честни. В София обаче колебанието е много силно. В по-големите населени места вотът е бил по-скоро свободен и политически, докато в по-малките – може би по-зависим. Според отговорите на респондентите средната цена на глас е била 67 лв.

Това показват резултатите от експресен телефонен сондаж на  „Галъп интернешънъл“, проведен между 14 и 19 ноември, сред 806 души.

Привържениците на спечелилата партия са склонни в по-голяма степен да казват, че изборите са били честни.

За мнозинството от запитаните изборите в тяхната община са били по-скоро честни. На въпроса „Според Вас, във Вашата община честни ли бяха проведените наскоро местни избори?“ за общо 55% от запитаните изборите са били честни – 43% казват твърдо „да“, а 12% – „по-скоро да“. За 38% от участвалите в проучването изборите не са били или по-скоро не са били честни (11% „по-скоро не“ и 27% – „не“). Останалите 7% не могат да преценят.

В София общо 52% от запитаните смятат, че изборите са били честни или по-скоро честни – срещу 32%, които смятат, че изборите в София са били по-скоро нечестни или съвсем нечестни. В останалите областни центрове делът на убедените в честността на изборите е 56%, a делът на тези, които смятат, че изборите в тяхната община не са били честни е 37%.

Така и в София, и в останалите областни центрове делът на по-скоро вярващите в честността на изборите надвишава този на скептиците с около 20 процентни пункта.

В София обаче 16% от респондентите не могат да преценят дали изборите са се провели честно или не. За всички останали населени места, освен столицата, делът на тези, които не знаят как да отговорят, е между 3% и 5%, т. е. 3-4 пъти по-малък.

Столичани са по-разколебани по отношение на честността на изборите, отколкото жителите на останалите населени места в страната, отбелязват от "Галъп интернешънъл".

Жителите на необластните градове и на селата пък в по-голяма степен изразяват своето убеждение в честността на изборите. В по-малките градове делът на положителните отговори по отношение на честността е 58%, а в селата – 55%. В по-малките градове 38% от запитаните смятат, че изборите в тяхната община не са били честни, а в селата този дял е 42%.

31% от анкетираните твърдят, че лично знаят за случай за продаване на гласове. Подобни данни са обикновено косвен индикатор за размера на продаването на гласове. Това, условно, се равнява на над 1,7 милиона души.

67% не знаят за такъв случай, 2% отказват да отговорят. В столицата свидетелите на продажба на гласове по време на местните избори са 26% – сравнително по-малко от тези в останалите областни градове, където този дял е 33%. Изглежда, че в по-малките населени места продажбата на гласове е по-разпространена.

По традиция, най-открито за темата с продажбата на гласове отговарят най-младите респонденти. При тях и делът на положителните отговори е най-висок. Тревога, но не и изненада буди и фактът, че респондентите с основно и по-ниско образование споделят забележимо по-често от останалите участници в проучването, че са лично запознати с подобни случаи. Много близки са и резултатите при респондентите от ромски произход.

Според резултатите от проучването един глас е струвал средно 67 лв. Най-често споменаваната сума пък е около 50 лв. цена глас, изчисляват от агенцията.

31% от анкетираните казват също, че са чували за конкретен случай за гласуване за определена партия по принуда. 67% отричат, а 2% отказват да отговорят.  В най-голяма степен от подобни практики изглежда са застрашени жителите на селата, които и в най-голяма степен споделят, че знаят за случаи на хора, гласували по определен начин под заплаха (34%).