Новината - част от първите пенсионери, чиито пенсии трябва да се генерират от два различни стълба - държавен и частен, може да вземат по-малко, отколкото ако се бяха осигурявали само в НОИ. Две пенсии са по-малко от една. Звучи математически абсурдно, звучи нелепо, но след задълбочаването в проблема - звучи логично.

Защо? Краткият отговор е ясен - по личните им партиди в частните осигурнителни фондове няма достатъчно пари. Факторите са много, причините - няколко, но опитът да бъдат противопоставени двата стълба - първи (НОИ) и втори (частни фондове) е опасен и ако продължи може да коства много повече от няколкото десетки лева, които тези около 200 000 жени, които излизат в пенсия от 2021 г., могат да загубят. Защо? - разказваме нататък.

Историята на една добра идея

Годината е 1999 година. Правителството на Иван Костов и неговият социален министър Иван Нейков извършват най-голямата пенсионна реформа в България след падането на режима. Въвежда се тристълбовата пенсионно-осигурителна система, действаща в повечето държави, на които така искрено искаме да приличаме. Системата обаче не може да обхване всички пенсионери, затова се приема, че в същината й ще участват всички родени след 31.12.1959 г.

Така освен първия класически стълб - този на държавното обществено осигуряване, се създава втори - задължителен. Той обаче ще се контролира от частни дружества, така наречените Универсални пенсионни фондове. Идеята работи много просто - определен процент от цялата ни осигурителна вноска отива в частно дружество, за да запази сумата от инфлацията. То има има право да ги реинвестира и евентуално да донесе допълнителна доходност на парите ни. Първите такива вноски започват да пристигат в УПФ от началото на 2002 г.

"Идеята е чрез задължителен втори стълб, хората чрез задължително осигуряване да събират средства за пенсии, тоест - спестяванията им. Паралелно с това си остава първият стълб към НОИ, той остава. Няма как да се лишим от солидарния първи стълб. Там идеята е, че събираме този месец осигуровки и с тях плащаме следващия месец пенсиите. Докато вторият стълб, който е капиталов, ще събира спестявания", обяснява пред Клуб Z Владислав Русев - главен изпълнителен директор на Пенсионно-осигурителното дружество на "Алианц". 

До тук - добре. Видно е, че реформата се движи по всички стандарти на западноевропейските пенсионни системи и бъдещето изглежда една идея по-розово. Тогава обаче се появява "горещият картоф" - какво правим с онези хора, родени преди 1960-та? На тях никой не е предложил такава възможност, никой не ги е задължавал да инвестират в спестявания, никой дори не им дал правото да го направят доброволно?

И този въпрос намира решение в един витиеват термин, такъв какъвто правителствата из цял свят обичат да ползват - не много ясен, сложничък и по възможност с не особено чист критерий за неговото изчисляване. Ражда се "коефицентът на редукция". 

"Коефициент на редукция" - що е то? 

Всъщност този термин би трябвало да въведе честност в системата. Да се върнем към цифрите - в момента осигурителната вноска на всеки работещ българин е 19,8%. От тях, към днешна дата, 5% отиват в УПФ. За да бъдат гарантирани равните условия на хората, родени преди 1 януари на 1960 г., държавата решава да редуцира пенсията от НОИ за родените след това. "Коефициентът на редукция" би следвало да изравни положението. Той обаче се смята по сложна система, която, по общото мнение на всички експерти, трябва да бъде незабавно променен, защото създава краен дисбаланс. И отнема от реално изработеното от хората повече, отколко би било редно, за да е честно. 

"Той представлява съотношението между вноската за фондовете и вноската за НОИ. В момента е около 20% този процент", обяснява отново пред нас д-р Хасан Адемов, председател на комисията по социална политика към Народното Събрание.

Така става ясно следното - "опитът за баланс" отнема от вашата пенсия от НОИ допълнителни 20%, които трудно могат да бъдат компенсирани с допълнителното вдигане през последните години на минималната пенсия. Сметката е лесна - ако сте се осигурявали и в НОИ и в УПФ - взимате с 20% по-малко. Ако сте се осигурявали само в НОИ - не губите. Това обаче е само и единствено по вина на държавата. 

"С тази редукция НОИ наказва хората, кара ги да се откажат от собствените си пари, да си прехвърлят партидата и да ги подарят на Сребърния фонд, за да получават пълната държавна пенсия", обяснява Владислав Русев. 

От всичко казано до момента става ясно, че един от големите проблеми е изчисляването на редукцията. Как обаче трябва да се прави тя и колко процента в крайна сметка трябва да бъде прословутият коефициент, за да бъде справедливо? 

Всъщност "грешката на НОИ" се крие в продължащото нежелание на институцията да признае, че държавата също участва в системата на осигуряването, за да дотира дефицита на фонд "Пенсии" в НОИ.

При последните сметки излиза, че държавата участва с едни допълнителни 12%. Така общата вноска за пенсионно осигуряване с участието на държавата плюс тези 19,8%, плащани от работодател и работник, стават 32%.

"Ако се сметнат и тези държавни пари ще се получат около 14-15% осреднен коефициент на редукция", твърди Владислав Русев. 

Това обаче не е единственият проблем на "редукцията". 

"Тази редукция се извършва за целия осигурителен път - например, ако вие сте започнали да се осигурявате на 18 години, но това е било преди 2002 година - когато въобще не е имало такива стълбове - редукцията не е от 2002 г., а от началото на вашето осигуряване - например от 1997 г. Това е абсурдно", продължава и д-р Адемов. 

Ако НОИ все пак някога приеме, че трябва да смята само годините, в които хората са се осигурявали в УПФ, а не и тези преди това, този процент ще падне с допълнителни 7 пункта до 7%. Е, тогава цялото увеличение на минималната пенсия би имало ефект и наистина би засегнало всички.

Освен всички тези причини има и една проста истина, която няма как да бъде подмината. За да се напълнят партидите са нужни поне 40 години, по думите на д-р Адемов. Към момента системата работи по-малко от 20. Проблемът за първата кохорта остава, но истината е, че ако НОИ промени начина на пресмятане на коефицинента на редуциране и вдигне вноската към УПФ, то за хората, които сега влизат на пазара на труда, нещата ще изглеждат по-добре. 

Обещанието на държавата

Когато реформата е приета, всички в държавата и правителството са наясно, че за да проработи идеята са нужни две неща: редуциране на дефицита в НОИ, който всяка година се дотира от държавния бюджет, както и повишаване на процентната вноска в частните фондове до поне 7%. Изненада - нито едно от тези неща не е изпълнено.

Не само това - от 2002 г. до 2007 г. вноската към УПФ е в размер на 2%. Като добавим изключително ниските нива на средната работна заплата за тези години, получаваме номинален трансфер към УПФ в размер на буквално няколко лева. Към момента този трансфер се е увеличил до около 60 лв. Разликата е огромна. Това са години, в които е трябвало да се пълнят тези партиди. Те обаче са стояли с минимални средства. 

Като към това добавим и други фактори от реалността - много хора са имали прекъсвания в осигурителния процес, стояли са временно безработни или са имали работодател, който е начислявал, но не е плащал техните осигуровки, стигаме до прост извод - за част от бъдещите пенсионери след 2021 г. няма достатъчно пари по личните им партиди.

Всъщност какво направи държавата преди няколко години - даде възможност на хората да прехвърлят партидите си от УПФ към НОИ 5 години преди да излязат в пенсия. Така всъщност властта признава едно - ние не можем да се справим със сивия сектор и с недобронамерените работодатели. Държавният бюджет ще продължава да субсидира пенсионната система, а всички ще се правят, че проблем няма. 

Иван Костов губи властта след изборите през 2001 г., на власт идва правителството на НДСВ, следва тройната коалиция и накрая редицата от правителства на Бойко Борисов и ГЕРБ. Никой, нито един от тези управляващи, не дръзва да изпълни обещанието на държавата. Нещо повече - към момента дефицита в НОИ е 33% по думите на д-р Адемов. Според Владислав Русев обаче той е по-скоро близо до 40%.

Как се инвестират парите ни? 

Спекулациите са всекидневни - къде отиват парите ни? Стоят ли в банкови влогове, където да ги изяжда инфлацията, богатеят ли едни скрити "олигарси" от малките ни спестявания? Краткият отговор е "не". Частните пенсионни дружества са длъжни да инвестират събраните средства, така че хем да запазват покупателната им способност, хем да носят - макар и минимална - доходност. 

"Инвестират се активно, на всички възможни и разрешени пазари. Добрите инвестиционни портфейли нямат прекомерна концентрация нито като класове активи, нито като регионално разпределение. Най-голям дял се инвестира в т.нар. инструменти с фиксиран доход - тоест държавни ценни книжа. Основно европейски държави, но не само.

Друга част - корпоративни, обшински облигации и най-интересната част, но и най-рискова, затова се търси баланс - това са акциите. Те са разпределени между САЩ, Европа, България, развиващите се пазари. Почти всички инвестират и в азиатските пазари, всеки според своите виждания", обяснява Владислав Русев. 

Всъщност сухите числа показват следното - от 2002 г. доходността на УПФ е над нивата на инфлацията. Средният индекс на доходност към момента е 104%. От първи януари на 2003 г. до 30 септември на 2019 г. инфлацията е малко над 77%. Реално, като номинална стойност, това означава следното - 100 лв. от вашите спестявания в частен фонд са станали 204 лв, при обезценяване до 177 лв. 

Освен това частните пенсионни фондове ви дават право да разполагате с парите си в личната партида след достигане на законово установената за пенсиониране възраст. При НОИ не е така, защото ще са ви нужни и достатъчно години трудов стаж. Освен това размерът на пенсията е гарантиран, тоест - не може да падне под брутния размер, който вече е внесен. 

Защо имаме нужда от тристълбовата система? 

"Защото математически ни е нужна. Да, средният доход ще расте, ще растат и пенсиите и ще се индексират. Но те, освен ако драстично не увеличим осигуровките, ще са толкова малки спрямо заплатите, че няма как при тази демография работещите да осигурят по-високи пенсии, освен ако не си дават половината доходи за осигуровки. Това не е приемливо нито за работодателите, нито за работниците.

Ако искаме да имаме една поносима данъчно-осигурителна тежест, няма как да осигурим по-високи пенсии. По всички прогнози тази ситуация само ще се влошава, тя няма да се подобри. Единственият начин е с дългосрочно спестяване в универсален пенсионен фонд, който да добави едни допълнителни 30% процента и тогава вече можем да достигнем желаните 60% от работната ни заплата - пенсия", обяснява Владислав Русев. 

Фактите са ясни - вероятно за част от тези 200 000 жени, които ще излязат в пенсия от 2021 г., нещата вече са заминали - някои от тях ще получават по-малка пенсия от НОИ и УПФ, отколкото ако бяха само в НОИ. Разговорът за бъдещето изчисляване на пенсиите обаче е важен за всички други, идващите след тях. За всички нас. Отговорността е на всички.

"Длъжници сме ние - политиците, длъжници са тези, които са в пенсионните дружества, Комисията за финансов надзор, в това число и медиите. Трябва да информираме всеки - всеки трябва да се информира какви пари има в неговата индивидуална партида", завърши д-р Хасан Адемов и е прав.

Днес, всички ние, сме отговорни пред себе си за бъдещето си. А универсалните пенсионни фондове са една добра и работеща идея. Дори когато политиците не изпълняват своята част от задълженията си.