Хърватия е абонирана за класиране

В петък вечерта българският национален отбор по футбол ще играе срещу съперник, който може да бъде провъзгласен за най-успешния тим на Балканите за последните 20 години. Дори нещо повече - най-успешният за цялата източна част на Стария континент.

Фактите са налице - "шахматистите" имат по 4 участия на европейски и световни финали, където са записали едно трето място и два четвъртфинала. Хърватия преминава през квалификациите 8 пъти от 10 възможни. Няма друг отбор на сравнително близко разстояние от нас, който да е толкова успешен. Сърбия, Чехия, Полша, Русия и Румъния могат само да дишат праха на футболния гранд  Хърватия.

А всичко започна с фалстарт

Независимо, че са свободни и независими от 1990 г., хърватите успяха да се докопат до право на участие в квалификации за европейско първенство едва за цикъла 1995-1996 г. През 1991-ва всички етнически хървати напуснаха вкупом националния отбор на Югославия, независимо че тогава тази разпадаща се конфедерация се класира за европейското първенство през 1992-ра и по-късно бе изхвърлена по политически причини. 

За световното през 1994 г. регистрацията им като самостоятелна федерация закъсня с няколко месеца и те отпаднаха автоматически от квалификациите. И чак през есента на същата година изиграха първия си официален мач от турнирна надпревара.

Момент, нека върнем времето 50 години назад.

Хърватия има своя кратък момент на собствена история през периода 1940-1944 г., когато играе цели 17 приятелски мача. Един от тях е с горчив привкус за България. През пролетта на 1942 г. в Загреб на стадиона на „Динамо”, тогава под името „Хашк Граджански”, хърватите ни помитат с 6:0. Заради войната не се играе реванш в София.

Цели 60 години трябва да минат преди двете балкански държави отново да излязат във футболен мач на официално равнище. 

През 1990 г. с един бой

на футболното поле започна разпада на Югославия. А един ритник в задните части на милиционер се превърна в символ на свободата за хърватите. Звонимир Бобан, който днес е със статут на национален герой, го стори на центъра на стадион „Максимир” по време на мача „Динамо” (Загреб) - „Цървена звезда”. Това беше и началото на войната между двете основни националности в Югославия.

Онези времена отдавна са минало, разделянето изглежда преживяна тема. И за всички тези години хърватите успяха да докажат, че на спортното поле родината за тях значи много. През 1992-ра Хърватия, водена от Дражен Петрович, Тони Кукоч и Дино Раджа, спечели сребърните медали на олимпиадата в Барселона.

Победи ги само „дрийм тима” на САЩ. 4 години по-късно националният им отбор по водна топка спечели златните медали в Атланта. А през 1998 г. футболистите станаха трети в света на мондиала във Франция. През 2001-ва тенисистът Горан Иванишевич спечели „Уимбълдън”. Така бе писана спортната историята на младата държава.

В Хърватия тачат онези славни времена, защото благодарение на своите спортисти държавата получи международно признание. Максимален брой зрители видяха колко много талант има на тази малка територия от 50 и няколко хиляди километра. И с по-малко от пет милиона население. Приятно е, че в големите успехи на Хърватия има и 

Българска следа

С пряко и непряко участие. Първият индивидуален олимпийски шампион за страната се казва Николай Пешалов. През 2000 г. той спечели златното отличие на олимпиадата в Сидни във вдигането на щанги. Четири години по-късно донесе нов медал за Хърватия - бронзов от игрите в Атина. И след него спортът в държавата върви само нагоре. На последните игри в Лондон хърватите спечелиха шест медала: 3 златни, 2 сребърни и 1 бронзов. България тогава остава със сребро и бронз.
Още един паралел може да се направи между големите личности в спорта на двете страни.

Най-голямата спортистка на България за всички времена се нарича Стефка Костадинова. Нейната дисциплина е висок скок, а рекордът и е 209 см. Най-голямата спортистка на Хърватия се нарича Бланка Влашич и постижението 208 см. Години наред Бланка се опитва да надмине безуспешно Стефка. Но и двете са сред най-великите лекоатлетки в историята.

Хърватия ще играе за трети път 

на стадион „Васил Левски”. Спомените ни за предишните два мача са диаметрално противоположни. В първия България спечели с 2:0 и това май е най-значимата победа на нашия отбор в последните 16 години. Вторият мач завърши 1:3. Победата бе през есента, а загубата - напролет. Това ни дава упование, че сладкия триумф отново ще е за България. А най-добре ще е и двата отбора да отидат във Франция, което е съвсем реална възможност.

Хърватите бяха на последното световно първенство и макар и да отпаднаха в предварителната група, се представиха достойно. Могат го, защото не се респектират от никого. Побеждавали са най-големите. Разбивали са Германия и Англия, а в най-голямото си величие Испания е треперила пред тях.

Но и са показали, че съвсем не са неуязвими. И това е шансът на България. Нашият национален отбор не е с нищо по-лош от този на Грузия, който ги срази с 2:0 в световна квалификация. А Македония и Уелс ги държаха в шах, макар и хърватите да стигаха до обрати.

Огромното самочувствие и дори арогантността на хърватските футболисти им помага срещу най-силните, но пречи срещу по-слабите. И в София те ще излязат като фаворити на базата на имената. Пристигат от велики клубове, но това не е решаващо на терена. Лука Модрич ("Реал Мадрид"), Марио Манджукич ("Атлетико") и Иван Ракитич ("Барселона") са световни знаменитости, но мача започва от 0:0.

Факт е, че Хърватия днес разполага с неограничен брой изявени футболисти. В София ще дойдат 18-19, още поне още толкова не намират място сред избраниците на Нико Ковач. Сред тях са имена като Нико Кранчар, който направи забележителна кариера в Премиършип и Милан Бадел, който наскоро премина от „Хамбургер” във „Фиорентина”. 
Няма как да са в отбора, защото на техните позиции са играчи от „Реал” и „Барса”.  Спрямо световното първенство отсъства само вратарят Стипе Плетикоса, но заместникът му Субашич от „Монако” дори е по-добра опция. Няма как да пропуснем и контузилият се вчера Деян Ловрен ("Ливърпул"). На мястото му бу призован Гордън Шилденфелд от "Панатинайкос".

В този тим има един колосален лидер и той се нарича Дарио Сърна. Това е човекът, който споява отбора на Хърватия. Вече сме го гледали в България с екипа на „шахматистите”. Макар и на периферната позиция на десния защитник, Дарио влияе по един уникален начин върху играта. Единствената по-значима новост в тима е головата машина на „Риека” Андрей Крамарич.

Интересна особеност на Хърватия

е темперамента на публиката. Привържениците им категорично отказват да спазват разпоредбите за феърплей и постоянно се забъркват в скандали. На един мач в Италия изобразиха нацистка свастика, на друг - срещу Турция, скандираха обиди по адрес на религията, а после имаше и масов бой... На последното световно първенство, където числеността им бе малобройна, запалянковците успяха да устроят мелле с фенове на Мексико.

Почти няма първенство или отделен мач, на който публиката на Хърватия да не създава проблеми със своята изначална агресивност. ФИФА и УЕФА вече имат едно наум с хърватската заплаха и няма да е далеч денят, в който ще последват санкции. Прекаленият патриотизъм, за сметка на чувствата на другите, не се толерира в наши дни. Добре е да го знаят и българските запалянковци.