"Аз не разбрах точно какви са границите на този дебат - какво точно трябва да бъде дебатирано... Ако говорим за мястото на прокуратурата, то е уредено в Конституцията и може да бъде променено само с Велико народно събрание. Така че на всеки трява да му е ясно, че когато се свика ВНС, никой не може да определи въпросите, по които то ще се произнесе и сроковете."

Това отговори Иван Гешев в Брюксел на журналистически въпрос за предложения от президента Румен Радев широк дебат за прокуратурата, след като подписа указа за назначаването му в условията на ултимутам.

"Какво смята, че трябва да се дебатира, какви са неговите идеи... Аз лично не ми стана ясно какъв трябва да е този дебат, какъв да е обхватът и границите му – когато стане ясно, мога да кометнтирам", обяви новият главен прокурор, като заяви, че биха съдействали - и той и прокуратурата.

Сотир Цацаров го допълни, че единственото грешно е изказването (на президента Радев и поддържинице му, б.р.), че дебатът за промяна в Конституцията "сега се започва". Тези дебати не са свършвали никога, тези дебати са много отдавна, отбляза главният прокурор, който е в края на мандата си. 

"Ако някой има тезата за това, че може да ги провежда и в друг формат, и в друг мащаб - в това няма нищо лошо", каза още той.

След като приключиха с конференцията, посветена на Механизма за сътрудничество и проверка  (МСП), двамата плюс евродепутата и техен домакин Емил Радев (ГЕРБ) говориха пред медии.  

България ще изпълни препоръките на Венецианската комисия в рамките на българската конституция – по това бяха единодушни и Цацаров, и Гешев. Коментарът им бе по повод това, че правосъдният министър Данаил Кирилов изпрати до Европейската комисия за демокрация чрез право идеите си за търсене на отговорност от т. нар. трима големи. Отговор щяло да има до 5-6 декември.

"Тезата за безотговорния и безотчетен главен прокурор в България не отговаря на истината. Това, че свършва отчетността към момента на избирнето - също не е вярно. Може да се направи още много, но категорично не е вярно, че българският главен прокурор е безотговорен и безотчетен. Това е една пропагандна и политическа теза", обобщи познатите си тези Гешев. 

Той допълни, че няма против "нови механизми на контрол", които са в интерес на българските граждани. 

Цацаров, който утре ще представя концепцията си като председател на КПКОНПИ в Народното събарние, пък обяви част от идеите си за новия пост:

- намаляване на кръга на лицата, попадащи в обхвата на проверки на Комисията. Той даде пример с директора на Българския спортен тотализатор или регионалните шефове на държавни изпълинтелни агенции. „В момента те са един огромен и бих казал – доста неработещ брой

- отчетност и пред Комисията по вътрешна сигурност и антикорупционната комисия на парламента;

- народни представители да предлагат и членовете на КПКОНПИ, ан е само да се съобразяват с предложението на председателя.

- сгашните правомощия на комисията не следва да бъдат ограничавни по никакъв начин.

- но комисията не се нуждае от никакви допълнителин парвомощия, например – да задържа и да прилага „собствени“ СРС (каквито идеи имаше).

 - имотните декларации сега се попълват от огромен борй лица, но те не подлежат на никакъв контрол.

- промяна на работата на дирекция „Противодействие на корупцията“ и увеличаване на личния състав.

- коренно нов подход при превенцията.

Механизмът за сътрудничество и проверка (МСП), наложен от Еврокомисията над България, е нещо положително, заяви по-рано Цацаров в Европарламента в Брюксел в хода на конференцията за мониторинга, който предстои да падне. Остава само Еврокомисията да чуе мнението на Парламента и на Съвета на ЕС.

Коренно различно бе мнението на вицепрезидента Илияна Йотова, която също участва в проявата. Според нея съществуването му е повлияло и на гласуването за "Брекзит" във Великобритания.

В конференцията участваха също председателят на Върховния администратвен съд (ВАС) Георги Чолаков, Боян Магдалинчев, представляващ Висшия съдебен съвет (ВСС) и Уилям Слийт – директор на Дирекция "Граждани, миграция и Съюз на сигурност" в генералния секретариат на ЕК.

Всички бяха единодушни в едно – че е време за общоевропейски механизъм за наблюдение на върховенството на закона във всички страни членки на ЕС.

"Няма съмнение, че оценката за цялостния ефект на Механизма е категорично положителна. Докладите по него бяха колкото коректив, толкова и стимул. Те са изиграли ролята на начало или катализатор на реформи. Направихме много стъпки напред, но трябва да признаем, че немалка част нямаше да се случат, ако този механизъм не действаше", каза Цацаров.

Самият той разделя действието на мониторинга на 3 основни периода.

- Начален и положителен. Той наистина бил стимул, като какъвто бил замислен.

- Време на забавяне на реформите. Тогава мониторинговите доклади били много повече "верификейшън", а много по-малко - "кооперейшън". Цацаров използва английските термини за „проверка“ и "сътрудничество“. Тези доклади били употребявани у нас за вътрешнополитически цели.

- Ключовият доклад за напредъка от януари 2017. Това според Цацаров е най-силният период от продължаващото действие на МСП. Точно този доклад на фона на 6 действащи показателя е формулирал 17 препоръки, които страната ни в крайна сметка изпълни.

"Личното ми мнение е, че е време за общоевропейски механизъм за върховенство на закона. Във всички страни трябва да се прилага равна мяра. България вече далеч не е най-проблемната страна в тази сфера. Нито сме най-грешните, нито сме страна втора категория в тази общност", продължи обвинител номер 1.

В края на изказването си той се обърна към Уилям Слийт:

"Г-н Слийт, брагодаря за търпението ви. Но и вие не можете да отречете, че и ние сме били търпеливи. Благодаря ви и за обективността."

Двойният стандарт на Механизма

Според Илияна Йотова обаче мониторингът е най-вече знак за двоен стандарт.

„Механизмът направи България лесна мишена на евроскептиците и популистите. Оценките от докладите се взеха наготово от привържениците на „Брекзит“. И  бяха разпространявани, за да се стимулира населението на Великобритания да гласува за излизане“, каза българският вицепрезидент.

Тя изтъкна, че при проблеми, подобни на тези в България, Хърватия не е била подложена на мониторинг.

Освен това процедурата с ЕП и Съвета за отпадане на Механизма не е записана нито в договора за присъединяване на България към ЕС, нито в който и да било друг договор.

От ляво на дясно: Илхан Кючюк, Илияна Йотова, Емил радев и Ангел Джамбазки

Вицепрезидентът изтъкна главните недостатъци, които вижда в МСП:

• Липса на конкретика. Прекалено широката рамка позволила да се добавят нови изисквания.

• Няколко парламентарни питания до ЕК, три от които на самата Илияна Йотова, давали различни и обтекаеми отговори по отношение на яснотата на критериите и времето на действие на механизма.

• Механизмът останал затворен между институциите.

„Поставянето на нови и нови критерии обезвери интереса към този доклад, включително на медиите“, заяви Йотова.

Първите години заключенията на ЕК били разпределени като оръжия. Добрите заключения били на въоръжение на управляващите. А лошите оставали в ръцете на опозицията. Това политизирало Механизма, като създало допълнителни съмнения в обективността му.

Не само това – мониторингът се превърнал в главна пречка за влизането ни в Шенген. Трябвало да станем част от споразумението още през 2011. Но техническите параметри тогава били сменен с политически – нещо, което не е било предявено към никой друг, освен към Румъния.

А самото съществуване на член 7 прави безсмислен този механизъм, категорична бе Йотова. Това е членът за върховенството на закона и под ударите му сега са две държави – Унгария и Полша.

„През изминалите 12 г. напредъкът ни невинаги бе отчитан. Оценките и критериите на ЕК понякога бяха противоречиви“, смята Емил Радев, който бе организатор на конференцията в Европарламента.

Обвързването, макар и неофициално на падането на мониторинга с членството в Шенген, засилва  усещането за вторично гражданство в ЕС.

Такова мнение изрази евродепутатът Илхан Кючюк от ДПС и либералната група „Обнови Европа“ (ОЕ).

Той заяви, че въвеждането на „хоризонталния“ механизъм за наблюдение на върховенството на закона би спестило 70 милиарда евро годишно.

Джамбазки: Не можем ли да помислим за процедура срещу Германия?

„Консерваторът“ Ангел Джамбазки от ВМРО започна изказването си с думите, че неговото мнение е по-крайно. И продължи:

„Този механизъм, освен че е излишен и неработещ, е ярко изразена дискриминация. Той цели да покаже, че има едни две държави в края на ЕС, които са лошите и трябва да бъдат показвани и наказвани. Това е смокинов лист, който трябва да прикрива вътрешни проблеми в страни като Франция, Германия, Холандия с имиграцията, криминогенния състаи и други. И понеже не е политкоректно да посочват виновните – жителите от техните колонии – те сочат към слабите“, изтъкна той.

Джамбазки допълни, че по думите на бившия вицепремиер Валери Симеонов била създадена „една малка креслива група“ срещу магистратите.

След което защити Полша и Унгария, като каза, че преследванията срещу тези две страни по Член 7 са политически мотивирани. Преследват ги само защото там управляват съответно „Право и справедливост“ и Виктор Орбан. В противен случай нямало да закачат правителствата.

Депутатът продължи, че в Германия има закони, които забавят проникването на българския бизнес. Там се плашели, че той е станал много конкурентен.

„Не е ли това противоречащо на договорите на ЕС. Не можем ли да помислим за процедура срещу Германия?“, попита „консерваторът“.

Иван Гешев, който след Нова година трябва да встъпи в длъжността главен прокурор, даде няколко примера, с които според него може да се гордее всяка страна в Европа. Като предявените в резултат на действията на прокуратурата и КПКОНПИ искове за замразяване на имущество за над 3 милиарда лева и вече запорирано такова за над 2 милиарда лева (резултатите на КПКОНПИ пред съда обаче са доста спорни, б.р.).

Той изтъкна и благодарността към българските власти от тютюневия гигант „Филип Морис“ за разбиването на нелегални цехове за производството на цигари.

"Главният прокурор не е безотчетен"

„Българският главен прокурор не е безотчетен и безотговорен. Отчита се пред Народното събрание и ВСС. България ще изпълни препоръките на Венецианската комисия за въвеждане на отговорността на главния прокурор в рамките на конституцията“, увери бъдещият първи държавен обвинител.

А българският еврокомисар Мария Габриел поздрави участниците по видеовръзка с думите, че страната ни и  нейните раждани заслужават процедурата по отпадането на МСП да завърши в скоро време.