Без добри новини за българското образование е и новият доклад на Програмата за международно оценяване на учениците (PISA) за 2018 г., което се провежда веднъж на всеки три години. 15-годишните български ученици се представят значително по-слабо в четенето (с разбиране), математиката и природните науки от средното ниво на връстниците им в изследваните държави. 

PISA изследва нивата на функционална грамотност в училищата в 79 страни. В изследването са участвали 600 хил. ученици, от България са се включили 199 училища и 5294 ученици.

България отчита спад и в трите изследвани области - четене с разбиране, математика и природни науки. Като при природните науки има срив. Там България е регистрирала втория най-голям спад от всички 79 държави, обхванати от PISA.

Последното проучване от 2018 г. се фокусира върху четенето с разбиране, като математиката и природните науки са били с по-малка тежест при измерванията. Според данните 31.9% от българските ученици не достигат минималното второ ниво по който и да е от трите показателя, което ги прави функционално неграмотни.

 

Тестовете оценяват уменията на учениците в четенето и разбирането на текстове с различна сложност, уменията в математиката и разбирането на природните науки.

Допълнително с това PISA проверява и нивата на равенство относно достъпа до качествено образование, достъпа до материална база и недостига на преподаватели, нивата на тормоз в училищата и редица други фактори в образованието, отбелязват от Института за изследване на образованието. Страната ни участва в изследването за шести път (2000, 2006, 2009, 2012, 2015 и 2018 г.

Резултатите за България са съответно 420 точки за четене, 436 точки за математика и 424 точки за наука. Както се вижда на таблицата по-горе това отрежда на страната ни около 50-а позиция от общо 79 държави.

Четене (измерване на функционалната грамотност)

Данните на PISA 2018 показват, че средният резултат на българските ученици е 420 точки – значително (с 67 точки) по-нисък от средното за ОИСР.

Най-добре по този показател се справят Китай, Сингапур, Макао, Хонконг. Като следващата позиция е за малката балтийска държава Естония, която традиционно се представя много добре по отношение на индикаторите за образование. Следват Канада, Финландия (също често давана за пример за добро масово средно образование), Ирландия. 

България е в компанията на Черна гора, Мексико, Йордания, Малайзия  и т. н.

След 2012 г. има устойчиво понижение на средните резултати на българските ученици. През 2018 г. понижението е с 16 точки спрямо 2012 г. и с 12 точки – спрямо 2015 г.

Освен запазващия се спад по този индикатор, има още една допълнителна тревожна тенденция.

Както отчитат от Института за изследвания в образованието резултатите на учениците се тълкуват и в зависимост от това на кое равнище от описателна скàла съответстват те. Скàлата, посредством която PISA 2018 обобщава знанията и уменията на учениците в областта на четенето, включва няколко равнища – под първо равнище, първо А, Б и С, второ, трето, четвърто, пето и шесто ниво. Всяко равнище описва знанията и уменията, които са необходими за решаването на задачите от съответното равнище. Най-трудни са задачите в пето и шесто ниво.

В PISA второ равнище се определя като критичен праг в постиженията на учениците, т. е. учениците с резултати под второ равнище имат съществени пропуски в подготовката си. Делът на българските ученици под критичния праг от второ ниво е значителен във всички етапи на изследването. Средно учениците в държавите от ОИСР, които през 2018 г. имат резултати под второ равнище, са едва 22,7%. За България този процент е 47,1 на сто. А само 2,4 на сто са над пето и шесто ниво - т. е. със стабилни познания и умения. (средно за държавите, включени в изследването, този процент е 8,7%).

Математика

Средният резултат по математика е 489 точки. Българските ученици имат 436 точки или с 53 точки по-нисък от средното за ОИСР. Първата петица на най-добре представилите се държави (или региони на Китай по-точно) е същата. Следват Япония, Южна Корея и Естония. България е в една група с Малайзия, Албания, ОАЕ, Бруней, Румъния, Черна гора.

След лекото подобрение през 2015 г. - 441 точки, през 2012 г. - 439 точки. 

 С около 2 пункта се е повишил делът на учениците с резултати под критичния праг (44,4% спрямо 42% през 2015 г.), докато процентът на тези с високи постижения не се променя на практика (4,2% спрямо 4,4% преди три години). За сравнение, учениците в държавите от ОИСР с резултати под второ равнище в PISA 2018 са 28,7%, а с резултати на пето и шесто равнище са 9,4%.

Природни науки

По природни науки средният резултат на държавите от ОИСР е 489 точки, а на българските ученици е 424 точки. Тук е и най-големият срив - от 446 точки през 2015 г. до 424 точки през 2018 г. Досега най-доброто представяне на 15-годишните българи беше точно в областта на природните науки като до тази година трендът беше възходящ.

Ето и държавите в челото: Китай – региони Пекин, Шанхай, Янгсу, Жейанг, Сингапур, Макао, Естония, Япония, Финландия, Южна Корея, Канада, Хонконг, Китайски Тайпе, Полша, Нова Зеландия, Словения. 

България е в една група с Бруней (Дар ес Салаам), Йордания, Молдова, Тайланд, Уругвай, Румъния, Мексико, Катар, Албания и Коста Рика.

Под второ ниво, т.е. с недостатъчни знания са 46,6 на сто от българските ученици (средното за изследваните държави е двойно по-ниско - 23,5%). Със стабилни знания - пето и шесто ниво - са едва 1,5 на сто от родните ученици (спрямо средни 7 на сто). Преди три години процентът на българските ученици под второ ниво е бил доста по-нисък - 37,9 на сто.

Неравенство, "образователна бедност"

Изследването се интересува от въпроса за равния достъп до образованието. Спрямо предходни години България разликата между постиженията на учениците, които са по-облагодетелствани и по-малко облагодетелствани от гледна точка на социално-икономическа среда, намалява. Но причината не е особено радостна. Ножицата се свива, не защото учениците с по-ниски резултатите се справят вече по-добре, а тъкмо обратното - учениците с висок статус като доходи на родителите, образование на родителите и т.н. имат по-лоши постижения в сравнение с минали години.

А в България делът на учениците с по-неблагоприятен социално-икономически произход, които постигат високи резултати по четене (на пето и шесто равнище) е един от най-ниските сред  всички участващи в изследването държави през 2018 г. – 6%, при средно 11% за ОИСР.

България е сред страните с най-голяма вариация в резултатите по четене между отделните училища –54.7%, сочат данните.

Особено тревожна е академичната сегрегация – в България се регистрират едни от най-високите концентрации на ученици с ниски постижения в едни училища и на ученици с високи постижения в други.

България е страната, в която учениците с неблагоприятен социално-икономически статус най-често са концентрирани в училища, в които нямат съученици с високи образователни постижения. Това, съчетано с останалите форми на академична сегрегация и с голямата хетерогенност в характеристиките на отделните училища по отношение на качеството, е предпоставка за голямата разлика в резултатите на отделните групи ученици и за силното проявление на феномена „образователна бедност“, отчитат от Института за изследвания в образованието. 

Друг тревожен факт е, че 0% от непривилегированите ученици са били сред най-високо представящите се в четенето в България през 2018 г. 

Коментарът на министъра на образованието

Просветният министър Красимир Вълчев не очаква и следващите резултати да са добри, защото в момента образователната система в България преминавала на т. нар. компетентностен подход на обучение, на който всъщност са базирани тестовете.

"Новите учебни програми влязоха в сила, но тези ученици, които са полагали теста по PISA, са по старите учебни програми. Тоест, ние не можем да оценим ефекта на новите учебни програми и това изследване не е атестация за новите учебни програми. Не е толкова важно, че са нови, а че са базирани на компетентностния подход", каза Вълчев на пресконференция във вторник.

За него резултатите не били изненадващи. "Тези резултати ги виждаме малко или много и в националното външно оценяване (НВО) и в държавните зрелостни изпити и ако не друго, това, което можем да твърдим, в последните години националните ни външни оценявания са надеждни като оценка. Ограничихме преписванията, висшите заведения казват, че ги приемат като надеждна атестатиция и ясна е разликата между първокурсник с шестица и четворка от НВО", каза Вълчев.

Според него за да се усетят промените, било нужно повече време. Освен това системата била настроена да дава знания, но не и умения. Тестът PISA измервал умения.

Той добави, че не е фатално, че резултатите са по-ниски от предишните, защото това могло да се дължи и на статистическа грешка.