Учителските заплати ще пораснат със 17% през 2020 година. Това решиха окончателно днес депутатите при гледането на проектобюджета на републиката в Народното събрание. Общо средствата за образование достигат рекордните 4,8 млрд. лв., или 3,8% от брутния вътрешен продукт. 

От новата година номиналните числа за учителите ще изглеждат така - минимална заплата 1085 лв., докато в момента е 920 лв. Минималните възнаграждения на старшите учители стават 1120 лв., а на главните - 1176 лв. Директорите на детски градини и училища ще получават не по-малко от 1334 лв., а зам.-директорите - 1246 лв. 

Увеличението на бюджета на министерството, в което ще се финансират по-големите заплати, е равно на 360 млн. лв. Освен това се дават и 54 млн. лв. повече за индивидуални работни заплати на непедагогическия персонал.

От общите пари 105 млн. лв. отиват в БАН, малко над 70 млн. лв. за Софийския университет, 23 млн. лв. за УНСС и 11 млн. лв. за Медицинския университет. По предложение на ГЕРБ се отпускат и 100 хил. лв. за Македонския научен институт.

В дебатите по бюджета се включи лично и министърът на образованието Красимир Вълчев. Според опозицията парите продължават да са малко, а простото увеличение на заплатите, макар и положителна стъпка, не е достатъчно за стабилизиране на системата. Вълчев отговори така:

"Средствата никога не са достатъчни, никога не са били и толкова много. 600 млн. лв. е реалното увеличение за следващата година без увеличението на средствата от ЕС.

Тук добавям тези 70 млн. лв., които са допълнително заложени за изграждане на детски градини и доизграждане на училища. Най-голямото увеличение е действително за учителите", каза Вълчев.

Решението за по-голямото финансиране на системата идва само ден след като резултатите на българските осмокласници удариха дъното в международното проучване PISA  от 2012 година насам. Тийнейджърите ни са най-зле в ЕС по природни науки и там спадът е видим, но влошават резултатите си както по четене с разбиране, така и по математика. 

56 на сто от осмокласниците пък разбират и осмислят само елементарни текстове. Момичетата се справят по-добре от момчетата. Това важи за всички участвали страни, но у нас процентът на девойките, които се представят по-добре, е по-висок. Данните сочат също, децата от заможни семейства се представят по-добре, но е възможно това да се дължи и на по-големите възможности за заплащане на частни уроци. Децата в домове, където има големи библиотеки, също показват по-високи резултати.

От МОН коментираха, че за подобряване на тези резултати е необходимо обучението да се ориентира към формиране на умения. Тази "мантра" обаче се повтаря от първата година с ниски резултати, а на практика те продължават да спадат.