След като вчера, на инфарктно заседание на Народното събрание, депутатите на ГЕРБ, "Обединени патриоти", БСП и "Воля" и в отсъствието на ДПС си гласуваха увеличение на партийната субсидия на 8 лв. на глас от последните парламентарни избори, въпросите около начина, по който бе взето решението стават все повече. 

Първо - законно ли е?

Докато в четвъртък се гледаше член 64 от Закона за държавния бюджет за 2020 г., който трябва да определи размера на субсидията, депутатите отхвърлиха предложението на БСП за 8 лв. на глас. След това дойде ред и предложението на бюджетната комисия, подкрепено от Министерството на финансите - 1 лв. на глас, както беше досега. ДПС обаче гласуваха "против" и обърнаха вота, тоест беше отхвърлено и водещото предложение - и при първото гласуване, и при прегласуването му. Така на практика партиите останаха без каквато и да е субсидия за догодина. Заради кризисната парламентарна ситуация беше почивка, а в партийните стаи започнаха спешни совалки.

Гневни бяха всички - и депутате от ГЕРБ, защото предложението им беше отхвърлено, и от другия управляващ партньор - "Обединени патриоти", защото те настояват за увеличение на субсидията. Неофициалната информация от кулоарите бе, че лидерът на НФСБ Валери Симеонов е заплашил финансовия министър Владислав Горанов, че "патриотите" няма да гласуват по една от оставащите точки на бюджета, ако член 64 не бъде прегласуван. Така след почивката дойде развръзката - депутатът от гражданската квота на ВМРО - Емил Димитров, направи предложение за ново прегласуване. 

Само че член 71 от правилника за работа на Народното събрание, който има статут на закон, забранява трето прегласуване - възможността за повторно гласуване на един и същи текст е еднократна. И преди почивката бе изчерпана. Въпреки това обаче председателката на парламента Цвета Караянчева допусна предложението на Димитров с изключителен аргумент - "Правилникът не може да изчерпи всички житейски ситуации". 

Депутатите от ДПС напуснаха залата в знак на протест, а останалите народни представители гласуваха с почти пълно единодушие "за" 8 лв. на глас партийна субсидия. Незаконно.

Къде са парите? 

Вторият въпрос - съществува реална опасност тези средства да не се знае откъде ще дойдат. Причината отново се крие в начина на водене на заседанията от страна на ГЕРБ през последните години. Всеки проектозакон за републиканския бюджет започва с член 1 - т.нар. рамка на бюджета. В него са определени всички всички пари, които държавата ще събере и разпредели през идната година. Всички други текстове на практика просто уточняват точно за какво ще отидат средствата. 

Практиката по принцип е следната: тъй като промени по числата могат да изскочат от всеки член, прието е, че рамката се гласува последна, за да бъдат отразени в нея всички промени. Според начина на водене на заседанията от ГЕРБ обаче, това не е нужно. Не го направиха и вчера, въпреки официалното предложение от трибуната на Народното събрание на депутата от БСП Крум Зарков чл. 1 да остане за накрая. 

Така стигаме до същинския проблем - след като размерът на партийната субсидия беше вдигнат до 8 лв. на глас или със 7 лв. повече от предложението на Министерството на финансите и Министерския съвет - то откъде ще дойдат парите, които не са предвидени в общата бюджетна рамка. Единият вариант за решаване на загадката - повторно гласуване на рамката в края на заседанието, не беше приложен. Така в момента тази сума, около 25-30 млн. лв., на практика не е заложена в Закона за държавния бюджет за 2020 г. 

Практиката показва, че повечето промени по бюджета за малки суми - до няколко милиона лева, които просто се преразпределят от вече разчетените пари за министерствата, агенции или различни дирекции. Например - в тази бюджетна процедура депутатите гласуваха с 5 млн. лв. повече за заплати на социалните работници, финансирането за които дойде от вече разписания бюджет на социалното министерство. Тези пари, за субсидиите, обаче са доста повече и не е ясно къде са заложени.

"Няма проблем, не е нужно прегласуване на рамката. Тези пари ще дойдат от централния бюджет и са по Закона за политическите партии. След определянето на действителните гласове и изчисляването на това кой колко трябва да получи.", заяви представител на финансовото министерство пред Клуб Z. 

Това е възможен отговор, но все още редица въпроси стоят на дневен ред - парите към партиите ще потекат по Закона за политическите партии, но дори да дойдат от централната хазна, то нейните правомощия за преразпределяне са описани именно в бюджетната рамка. Там числата обаче отговарят на предложенията на финансовото министерство за субсидия от 1 лв., а не от 8 лв. 

Клуб Z опитва да се свърже, засега безуспешно, с председателката на бюджетна комисия Менда Стоянова, която да изясни ситуацията. 

Законът за политическите партии

Като споменахме закона - в момента на практика действат, две противоположни по своята философия разпоредби. От една страна - държавата ще подкрепя политическите партии със сериозни суми - тези 8 лв. на глас са само с 3 лв. по-малко от 11-те лева, срещу които беше съсредоточено сериозно обществено недоволство. От друга страна - все още в сила е правото на юридически лица (фирми) да финансират партиите и то без лимит. Тази идея беше прокарана от ДПС, след като през лятото парламента реши да намали субсидиите на 1 лв. 

Така сме изправени пред ситуация, в която политическите партии могат да получават финансиране едновременно от държавата и от бизнеса. Като втората опция бе въведена именно заради драстичното намаляване на субсидията от 11 на 1 лев пред годината. Ако не бъде променен Законът за политическите партии, който урежда този статут, ще излезе, че увеличаването на сумата за субдисия е безсмислено. То беше направено с цел "оцеляването на демокрацията" и парирането на възможността на едрия бизнес да оказва влияние на политиците, чрез тлъсти дарения. Тази възможност обаче сега не е изключена. 

Последствията

По отношение на първия, критичен, въпрос със законността на прегласуваната поправка - на практика има две решения, които тази сутрин бяха изговорени от зам.-председателя на ДПС Йордан Цонев в ефира на Нова. 

"Едното е някой да сезира Конституционния съд. Ние нямаме достатъчен на брой подписи да го направим. Другата възможност е президентът да наложи вето на Закона за бюджета - заради това конституционно нарушение и нарушение на правилника". 

ДПС няма как само да сезира КС, защото няма 48 депутати, колкото изисква законът за започване на процедура. От другите политически сили към момента не се вижда кой би си позволил такова нещо, имайки предвид, че партиите гласуваха единодушно третата, незаконна, поправка на член 64. Колкото до президента - въпросът е какъв е шансът да се изправи срещу партията, която го издигна за поста и поиска субсидията са стане от 1 на 8 лв. на глас.  

Така ситуацията е патова - хем всички знаят, че е извършено нарушение на закона, хем възможностите за действие са толкова ограничени, че изглеждат по-скоро като никакви. 

Относно втория казус - откъде в крайна сметка ще дойдат парите за финансирането на партийните субсидии, ситуацията се повтаря. Никой политик не дава вид да му е направило впечатление разминаването и очакванията са, че до няколко дни всичко ще бъде забравено. 

Остава следната възможност - след като приетият и на второ четене Закон за държавния бюджет бъде обнародван в "Държавен вестник" (в случай, че няма вето - б.р.), министърът на финансите може да поиска актуализация. Тя трябва да бъде одобрена от Министерския съвет и след това от Народното събрание на две четения. Предстои да видим дали това ще стане. 

Третият проблем - този за оставащото засега безлимитно финансиране на партиите от бизнеса, може да бъде решен също от парламента - с промяна на текстовете в Закона за политическите партии. За да бъдем честни - към момента няма предпоставки да се смята, че мнозинството ще остави нерешен казуса. Но и това предстои да разберем.