Чета тия дни, че след като Европа скръцна със зъби на реформите в българската прокуратура и поиска главният прокурор в страната да може да бъде контролиран от независим орган, блестящите юридически специалисти около Премиера ни измислили поредния трик. Да изберат независим прокурор, който да контролира и ако се наложи да разследва главния прокурор. Тоя независим прокурор обаче ще бъде избиран с гласовете на прокурорската колегия, която пък от своя страна е напълно зависима от главния прокурор. Ще ви дам две-три минути да прочетете това още няколко пъти и да го осмислите....

Осмислихте ли го? Да, точно така - зависими от главния прокурор ще посочват кой от тях да е „независим“, за да разследва боса им. Овцете ще си избират вълка. Затворниците ще назначават един от тях за директор на затвора. Банковите обирджии ще гласуват кой да е шеф на банката. Дали ще мине тоя трик пред Европата?

Чухте ли тия дни за банковата касиерка, дето пратила над един милион на любовник, с когото се познавала само онлайн? Е, тоя трик с прокуратурата ще е нещо такова. Принципно в банките няма как над един милион лева да бъдат извадени тайно от сметките от която и да е касиерка или банкерка и пратени на някого по нейно усмотрение, защото всяка банка спазва принципа на 6-те очи – всеки превод се извършва под контрола на минимум трима служители на банката. Та холивудският мотив в тая кражба е само за лапнишараните. Кражбата е извършена от повече хора от една влюбена уж касиерка, а когато става дума за такава голяма сума, другите „контролиращи“ едва ли са били чистачката и случаен клошар.

Та същият евтин любовен трилър ни готвят и в прокуратурата – ще назначат някого от персонала за обикновена касиерка, пардон, за независим прокурор, па той нека рита срещу шефа.

Училили ли сте някога за тройка? Тройката е най-артистичната оценка. Случи ми се веднъж, докато следвах, на един изпит да правя представления, достойни за Бродуей, само и само да се докопам до заветната тройка и да не ходя на поправка. То не бяха красиво подвързани разработки без никакво съдържание вътре, пробутвани с надеждата, че професорът ще се заслепи от старанието ми в опаковката и хич и няма да се вглежда какво има в нея, то не бяха дълбокомислени паузи и бавно изговаряни изречения, само и само да мине по-бързо тоя час, който трябва да запълня с общо десетте изречения по темата, за които се сещам...

Като гледам правителството и юристите около него, трябва да ви кажа, че ако полагах същите старания за тройки и на другите изпити, като нищо щях и аз да съм министърка. На квото дадат там. Ама аз не – пусто отличничка да съм. Е, пиши сега фейлетони и копай на журналистическата нива, като си имала излишен акъл.

Имам една приятелка, учителка е по литература, даваше уроци на две боксьорчета. Учили, учили, па накрая погледнали истината в очите и за изпита си купили една обща тема за шестица, разделили си я и всеки преписал половината. Като за тройка, стигало им, обясниха й после. Понякога се вглеждам в правосъдния министър и се чудя – дали е бил боксьорче?

А па една друга приятелка вика, аз тоя министър го познавам от студентските години. Тогава му се възхищавах, слушах го какви ги говори и си казвах: „Ех, как хубаво са го интегрирали... За всички с неговите възможности държавата трябва така да се погрижи.“

Еми погрижила се е, дума да няма.

Тая държава от добре интегрирани и тройкаджии се управлява. Да не мислите, че им е лесно? То са сценки в Брюксел, то са красиво подвързани законопроекти с малоумно съдържание с надеждата никой да не ги прелиства много-много, то са напъни да вържеш поне 10 изречения с някакъв смисъл пред медиите...

Ама и на медиите не ни е лесно, да ви призная. Вие знаете ли какъв зор е да разбереш какво точно ти е казал министърът, шефът на парламента, заместникът на премиера? Че и да го напишеш после в изречения с подлог, сказуемо, смисъл? Журналистическата работа се е превърнала в просветителска – като на приятелката ми, дето преподаваше на боксьорчетата. То ти говори, пише ти нещо, па иди го разбери какво иска да каже. Понякога си мисля дали на колегите, дето работят в парламента, не трябва да им се дават специални помощни средства. Например табличка с буквите и при разговори с депутатите те да им посочват буквите, онези само да кимат и така журналистите сами да си навръзват изреченията. А още по-лесно ще е да работят с готови шаблони. Предвид речниковия запас и навиците в комуникациите на сегашния парламент, на шаблоните трябва да има основно следните изречения: „Абе кой си ти брееее?“, „Гащичкити как са, как са гащичкити“, „Майка ти.......“, „И леля ти.....“, „Гусин примиерът какту кажи, така“, „Ох как ви опраскахме!“, „2000 евро“, „20000 евро“, „200000 евро“, „Продадено!“ Това стига.

Така ще е, докато гусин премиерът не стане сам журналист, както обеща тая седмица в едно интервю. Като излезел от политиката, щял да си направи сайт, и да прави журналистически разследвания. Вярвам, че ще го направи. То същото като с независимия прокурор. Ще си се разследва сам, ще си пише, ще си се чете, че и рекламите ще си ги дава от себе си на себе си. Трик та дрънка!