Тази година за „автентичното дясно“ мина под знака на „тричане на другарче“. Ако трябва да сме честни, това тричане е направо в своя апогей.

Отнесе го Ицо Хазарта за "вече нямате човек в Ъпсурт" - защото се яви на концерт на управляващата партия на местните избори. Партиен хейт мина и през Найо Тицин, защото видя у кметицата Йорданка Фандъкова „меценат“.

Не му простиха и на Тео Ушев, който първо призова „сритайте задниците на политиците“, а след това прие от Фандъкова „грамота за принос към културата“.

Списъкът беше разширен и със самия  Радан Кънев - той пък взе, че се въздържа при гласуването на Истанбулската конвенция в Европейския парламент. Това му решение предизвика гласове, които поискаха той да освободи мандата на "Демократична България" (ДБ) в Европарламента и да го отстъпи на втория след него кандидат - дипломата Стефан Тафров.

Така дойде време да бъде тричан и Ивайло-Нойзи Цветков, който обяви Бойко Борисов за Левиатан в сравнение с представителите на ДБ. Нойзи беше разпънат от критика. Надигна се дори и бившият съдия Методи Лалов, днешен общински съветник, който коментира във фейсбук:

„За мен не е изненада, когато някой noisy човек, гордо приседнал до виден представител на напоителното дело и апологет на Бойко Борисов, остроумничи на гърба на хората от ДБ.“

„Работата в екип, уважението, зачитането на чуждото мнение, усилия и работа, прилагането на демократични принципи първо в организацията, към която принадлежиш, за да можеш да го правиш впоследствие и в управлението, е много, много, много трудна работа. Такава работа се върши в "Демократична България". 

За какво зачитане на „чуждото мнение“ може да се говори обаче, след като партийната маса и симпатизантите изригват след всеки опит някой да каже различно мнение. И го обсипват с хули и вражда, низвергват го от "правата вяра", наричат го "предател", "подлога", "продал се". И никой от лидерите на "Демократична България" не понечва поне да призове за повече широта и търпимост.  

Да, всеки може да защитава своята позиция, но има моменти, в които колективният линч не е по-различен от лидерска диктатура. 

А тази поредица от тричания показва една тревожна тенденция - в демократичната общност липсва авторефлексия и самокритика. Тя сякаш е в състояние на елитарна самодостатъчност. 

Малките партии са обречени на бутиков политически живот. В управлението могат да бъдат само нечии патерици, независимо колко и добри идеи да имат. Да, "Демократична България" има добри идеи, но в изпълението им търпят провал. Липсват им инструменти за мека дипломация, умения да се балансира, без да се правят компромиси или да се подвежда избирателят. 

Лидерите на ДБ не успяват да разширят своя политически обхват. Формацията излъчи свой представител в Европарламента, взе няколко районни кметства в столица, но извън София не съществува на политическата карта. 

Да, съдебната система е основополагащ фундамент на всяка демокрация. Но това не е достатъчно. Не са достатъчни и усилията да се защити клетата природа. Образование, доходи, здравеопазване, сигурност - но не само евроатлантическа, а човешката, тази на дома и семейството, също са фундаментални теми. А в тези дебати вас просто ви няма, уважаеми демократи. 

С годините Бойко Борисов отне от реториката на „автентичните демократи“ и антикомунизма, и защитата на евроатлантическите ценности, и идеята за Европейския съюз. Какво ново можете да предложите, вие, водачите на ДБ, за да привлечете онези отблъснати и омерзени гласоподаватели, които са ухажвани и от Мая Манолова, и от Слави Трифонов, и от разни други новоизлюпени формации?

Живеем във време на стачка на идеологии и понятия - нито лявото е ляво, нито дясното дясно, класическите разбирания за либералното и консервативното - също. И тук големият въпрос е: какъв разказ за нормален живот могат да предложат ДБ и нейните водачи?  

Идат избори. Политика се прави в управлението. Още един парламентарен цикъл извън сградата на Народното събрание ще е фатален. И има опасност, мили другарчета от ДБ, да се самоизядете. А Борисов харесва това.