Детайлните препоръки за този Панаир на книгата (10 - 15 декември) ще бъдат трудна задача. Беше богата литературна година, пъстра и разнообразна. Списъкът от 10 книги е твърде кратък, за да обхване огромния избор, предоставен от българските издателства през тази година.

Националният каталог на издаваните в България книги посочва интересна статистика. До момента, почти месец преди края на годината, в България са били издадени 9971 заглавия. Преди 10 години за цялата 2009 г. са излезли 7442 книги. 2500 нови заглавия повече радват годишно българския читател.

Тиражите са друга тема, но всъщност хората в издателския бизнес знаят – има покачване. Малко, но осезаемо. Особено по отношение на българската литература, която доскоро беше тъжен пример за това как нещо може да съществува и да расте качествено, докато се смалява количествено. Е, интересът към родното слово е пораснал и това е повече от прекрасно.

Все пак, за да имате ориентир в морето от заглавия по време на Коледния панаир на книгата в НДК, ще изброя някои мои предложения. Включвам по една книга от издателство с надеждата, че ще разгледате всички, когато се спрете на щандовете им. Изборът всъщност е огромен.

„Глад“ на Джамал Уариаши („Колибри“)

Този роман трябва да се възприема на няколко нива. Първоначалният шок от привидно скандалната тема е само върхът на айсберга. Това е книга за глада във всеки смисъл, за неутолените страсти, за неразбирането между хората, което ги превръща в гладни зверове. Един от големите романи на съвремието, върху който може да се мисли дълго.

 „Струни“ на Радко Пенев („Сиела“)

Книга, написана от умел разказвач, която отваря разума и емоциите към дълбините на неопознатото в нас. История, която не оставя никого безучастен.

„Истории от 90-те“ (ICU)

26 различни гласа разказват истории, които всички сме преживели. 26 погледа към едно време, чиито рани все още носим неизлекувани в себе си. Познати и непознати български автори споделят най-личните си спомени, свързани с 90-те.

„Синът на управителя на сиропиталището“ на Адам Джонсън („Жанет 45“)

Зад завесата на Северна Корея, в тъмните дебри на една непозната култура и човеконенавистен социален строй, има реални хора, чийто живот не познаваме, чието ежедневие само си въобразяваме, често погрешно. Срещата с тях в тази книга е изключително изживяване.

„Кастинг за месия“ на Петър Делчев („Изток-Запад“)

Тази книга е българска, само защото е писана на български от български автор (Петър Делчев е известен със своите „Трънски разкази“). Това е една от най-ерудираните, философски задълбочени и същевременно остросюжетни книги в европейската литература от последните години. Новото редактирано издание е задължително за всяка библиотека.

„Злопатници“ на Георги Белев („Лексикон“)

От езика на детството до древните философи – в тази книга има всичко. Разказана с наивна красота, напомняща Ивайло Петров, в атмосфера, подобна на тази във филма „Лачените обувки на незнайния воин“, „Злопатници“ е истинско явление в българската литература. За този роман трябва да се говори, защото е много по-родолюбив от патетичните патриотарски дитирамби.

„Знам защо пее птицата в клетка“ на Мая Анджелоу („Лист“)

Автобиографията на една от най-великите американски писателки е историята на всички жени. Трагедия и вяра, тъмен старт и светъл финал – само изстрадала и гениална авторка като Анджелоу може да опише живота си така, че да го съпреживееш като собствен. Това е разказ как да съхраниш вярата в себе си и в хората, дори когато светът се стреми да те завлече в пустотата.

„Крадецът на ягоди“ на Джоан Харис („Прозорец“)

Тази авторка притежава дарбата да разказва историите си така, сякаш сервира топъл шоколад в студена вечер. „Крадецът на ягоди“ е приказка за хора и места, в която всичко се случва внезапно, хаосът се появява за кратко, само за да подреди нещата по нов и по-красив начин.

„Реката на боговете“ на Иън Макдоналд („Алтера“)

Футуристично бъдеще и древна митология в сюжетна вихрушка, която няма да ви остави на мира до последната страница. Индия през 2047 година и неудържимата фантазия на автора – категорични гаранции за книжно удоволствие от първата до последната страница.

„Робин“ на Дейв Ицкоф („Жануа“)

Биографията на Робин Уилямс е една от най-вдъхновяващите книги, които прочетох тази есен. Документална и свръхдетайлна, това е книга урок за това как да преминем през страданията на живота като творци.

Ограниченията на една статия са неприятно нещо. Слушайте сърцето си, не се въздържайте в желанията си за повече думи и не забравяйте: празник е. Празник на книгите.

Площад Славейков