Идеята за съпротива срещу климатичните политики е безумна и може да доведе само до загуби, задачата на България в рамките на ЕС по отношение на новия "зелен курс" - или Green New Deal, не може да бъде тази. У нас обаче тези дебати отсъстват или се водят сегментирано, без изслушване, в рамките на малки групи от хора на различни позиции и най-важното - без политическо участие.

Това заяви евродепутатът от ЕНП/"Демократична България" Радан Кънев при откриването на първата дискусия в България по темата, организирана от него ден преди Европейската комисия да представи официално на 11 декември в Брюксел пакет от политики Green New Deal.

Целта на “зелената сделка”, обявена от председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен, е Европа да стане първият климатично неутрален континент до 2050 г. ЕС планира 1 трлн. долара инвестиции за трансформация на Съюза през следващото десетилетие с инвестиционен план за устойчиво развитие.

Като пример на отсъстващите дебати в България по ключовия за ЕС приоритет Кънев даде това, че допреди дни нямаше и официален превод на български език на идеите на ЕС.

“Темата за климатичните политики в целия ЕС поставя повече въпроси, отколкото отговори. Но най-важното е да знаем точните въпроси, да ги зададем и оттам задача на политиците е да се намерят отговорите”, обясни евродепутатът.

“Като пряк свидетел и участник в дебатите по климатичните политики в Европейския парламент и ЕК, допреди месеци бях убеден, че в тези дебати има дефицит – при наличие на научен и бюрократичен консенсус липсва общуването с европейските граждани. А това е опасно – да се прилагат мерки на база само на бюрократичен консенсус”, добави Кънев.

По думите му обаче този етап на ниво европейски институции е в миналото, защото в настоящия мандат на Европарламента 2/3 от депутатите са избрани, като в програмите им климатичните политики са били точка № 1, а на останалата 1/3 – точка 2. Зелените политики са приоритетни за всички политически семейства в ЕС, като от процеса е изолирана единствено т.нар. проруска десница, отбеляза Кънев.

Новият “зелен курс” на Европа има три основни елемента, подчерта Кънев и ги изброи - климатичен закон, който включва задължително обвързване на страните от ЕС за намалямане на въглеродните емисии до 2050 г., второ – инвестиционната схема, която да обезпечи намаляването на емисиите без катастрофа в икономически и енергиен план, и трето - осигуряването на справедлив преход за регионите и държавните енергийни системи, които неизбежно ще бъдат засегнати при налагането на пакета от политики.

По думите му България трябва да участва във вторите два етапа, да мисли за свързаността на инвестициите и регионите, които ще бъдат засегнати.

“Известна е позицията да нямаме позиция и като ни хванат неподготвени, да няма какво да правим. Този път обаче това може да има тежки последици”, предупреди евродепутатът от ЕНП.

Радан Кънев обясни, че България трябва да "седне на масата" и да участва в изработването на общите климатични политики, припомняйки афоризма, че ако не си около масата, е твърде възможно да се окажеш част от менюто. Той подчерта, че по отношение на производството на енергия от въглища, браншът, който е най-силно засегнат от климатичните политики в световен мащаб, в Европа най-активна е Полша. 

"Иска ми се, когато говорим за Green New Deal, пак да не се губим в смисъла на термините. Не говорим за списък със забранителни мерки - защото има такова разбиране за климатичните политики - че забраните са достатъчен стимул за бизнеса и индустрията да се адаптират. Тук въпросите са два - наистина ли са достатъчен стимул и кой бизнес и коя индустрия ще успее да се адаптира. Боя се, че българската индустрия като ниво на иновационната стъпка стои сравнително ниско. Тоест да разчитаме, че единствено с тоягата българската енергетиката ще успее да се трансформира - не звучи реалистично", заяви още Кънев.

По думите му това значи, че трябват проактивни мерки и участието на България в европейските политики. Според евродепутата и самата Европа към момента е значително изоставаща в инвестициите в наука, технологии и иновации в сравнение с икономическите си конкуренти. 

"Когато се подготвяме за Green New Deal, който политически изглежда неизбежен, не бива да се подготвяме за това като за нещо лошо, а напротив - да разглеждаме възможността той да е нещо много добро. Нещо, на което и съществуващите бизнеси, например във въглищната индустрия в България, да стъпят и да могат да използват огромния си човешки потенциал за развитие", каза още Кънев.

Той уточни още, че средносрочната обреченост на въглищния бранш в ЕС във вида, в който съществува в момента, е ясен и в новите европейски климатични политики на практика няма нещо много по-различно от действащи вече и към момента регулации и политики. По време на дискусиите за новите климатични политики на ЕС обаче е имало и предложение за поставяне на срокове за край и на ядрената енергетика в съюза, припомни Кънев. Той самият се е противопоставил на тази идея, а и ядрената енергетика е в енергийния микс на повечето европейски държави. 

В дискусията взеха участие Цветан Кюланов от представителството на ЕК в България, водещи анализатори като Юлиан Попов и Красен Станчев, представители на бизнеса в сферата на енергетиката – най-силно засегнатия от “зеления курс” бранш, представители на синдикатите и на неправителствения сектор.

От страна на държавните институции единственият представител бе председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране Иван Иванов. Според него трябва да се разбира, че Европа преживява период на енергийна революция по отношение на производството на електроенергия, преноса й, потреблението, като част от потребителите вече са част от енергийната система чрез производство на ток от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ). Той припомни обаче, че в България все още няма регламент за третото, а действащата енергийна стратегия е приета преди близо десетилетие, хоризонтът й е до 2020 г. и не е известно да има готовност за нова стратегическа рамка. По думите му в резултат на новите европейски климатични политики България спешно трябва да си отговори на въпроса какво прави, когато се наложи спиране на производството на ток от "цапащите" въглищни централи.

По време на кръглата маса Георги Стефанов от организацията WWF в България говори за това защо новите амбициозни климатични и енергийни цели на ЕС са възможни и правилни за България. 

Юлиан Попов от European Climate Foundation разказа как според него преходът, който ще настъпи от новите климатични политики в Европа, може да бъде икономически изгоден за България. 

Красен Станчев от Института за пазарна икономика обобщи проблемите на българската енергетика и къде сме спрямо останалите страни от ЕС по отношение на енергийните и екологичните политики и мерки. И припомни нещо много важно - че Европа не иска и не налага политики на страните членки, а тези политики се изработват от държавите и след вземането на общо решение ще започнат да се прилагат. И това важи и за новия климатичен пакет. 

Участие взеха още Малинка Николова, председател на УС на Българската соларна асоциация, Иван Цанков, Managing Director of AES Bulgaria, Антон Иванов от КНСБ, Александър Загоров от КТ „Подкрепа“.

Цялата дискусия можете да проследите във видеото - в две части.