Европейският съюз не може да се присъедини към Истанбулската конвеция без съгласието на всички държави членки, а България е сред страните, които няма как да дадат такова съгласие.

Това е официалната позиция на страната ни, одобрена днес от Министерския съвет, по делото пред Съда на Европейския съюз, образувано по искане на Европейския парламент. То е именно по казуса за присъединяване на ЕС към Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, както е пълното име на документа на Съвета на Европа. 

В рамките на делото ЕП отправя два въпроса към Съда на ЕС, по които могат да участват и държавите членки, за да изразят своята позиция по исканите въпроси, обясняват от правителствената информационна служба.

"Българското правителство дава положителен отговор на въпроса дали за сключването от името на ЕС на Истанбулската конвенция е необходимо Съветът на ЕС да приеме две процедурни решения, по подобие на възприетия при подписването й подход.

Вторият въпрос се отнася по същество до това дали е съвместимо с учредителните договори на ЕС Съюзът да сключи Истанбулската конвенция без наличие на общо съгласие на всички държави членки, в резултат на което те всички ще бъдат обвързани от тази конвенция. 

По този въпрос правителството отговаря, че за сключването от името на ЕС на Истанбулската конвенция е необходимо общото съгласие на всички държави членки.", заявява правителството в становището си.

Оправданието защо страната ни не може да даде съгласие е очаквано - решението на Конституционния съд, сезиран от депутатите от ГЕРБ, според което Истанбулската конвенция не съответства на Конституцията на Република България. Решението бе подписано с особено мнение от няколко конституционни съдии - Филип Димитров, Румен Ненков, Георги Ангелов и Константин Пенчев.

България всъщност е подписала конвенцията за защита на жени от насилие още през 2016 г. Миналата година заради нагнетяване на общественото мнение, протест от "Обединени патриоти" и "Атака", а след това и от БСП в лицето на Корнелия Нинова,  ГЕРБ даде "заден ход". До ратификация от Народното събрание не се стигна умишлено, а управляващите прехвърлиха темата на конституционалистите. Те на свой ред дадоха "железен" аргумент България да не ратифицира документа - противоречи на основния закон. 

Неотдавна Армения поиска тълкуване от Венецианската комисия противоречи ли документът на Съвета на Европа на националния основен закон и отговорът на юристите бе отрицателен. 

След всички държави в Съвета на Европа, конвенцията не са подписали само Русия и Азербайджан. Всички останали 45 държави са я подкрепили. Освен в България, ратификация от националния парламент няма още в Словакия, Армения, Украйна, Великобритания, Чехия, Унгария, Литва, Латвия. В останалите страни процедурата е завършена, а европейските институции многократно настояха за ратификации от всички страни в ЕС.