Бившият президент на Пакистан генерал Первез Мушараф, който живее в изгнание в Дубай, беше осъден на смърт задочно днес по обвинение в "държавна измяна", съобщи общественото радио, цитирано от Франс прес. Това е прецедент за държава, където службата в армията беше щит срещу наказателно преследване.

Присъдата срещу тази централна фигура в новата история на Пакистан се отнася до "решението, което той взе на 3 ноември 2007 г." за налагане на извънредно положение , е казал пред АФП адвокатът на Мушараф Ахтар Шах. Бившият президент "не е направил нищо лошо", е казал Шах.

Висш пакистански магистрат е потвърдил присъдата и обвинението пред АФП.

За да въведе военния режим, Мушараф се позова на защитата на националното единство срещу ислямисткия тероризъм . Той беше в схватка и с Върховния съд, който трябваше да се произнесе по законността на неговото преизбиране месец по-рано, за да суспендира конституцията.

"Тероризмът и екстремизмът са в своя апогей", се аргументира тогава генералът, който също на времето атакува "съдебната войнственост".

Тази много непопулярна мярка, отменена през декември 2007 г., в крайна сметка доведе до падането му от власт по-малко от година по-късно. През 2008 година той подаде оставка, за да избегне импийчмънт.

"Той имаше имунитет. Той беше шеф на (генералния) щаб, беше президент на Пакистан и върховен главнокомандващ на въоръжените сили", отбеляза Шах, като добави, че Мушараф, който е в изгнание и "болен" , "искаше да се върне в Пакистан, за да даде показания", но очакваше "сигурността му да бъде гарантирана".

Талат Масуд, пенсиониран генерал и анализатор по сигурността, нарече "извънреден" факта, че правосъдието осъди бивш държавен глава и военачалник постове, които се смятат за всемогъщи в Пакистан, управляван от армията почти половината от 72-годишното си съществуване.

Този ход "ще има голямо влияние върху демократичното развитие на Пакистан", е казал той пред АФП.

Сега на 76 г., Мушараф дойде на власт при безкръвен преврат през октомври 1999 г., след което се обяви за президент през юни 2001 г., преди да спечели спорен референдум през април 2002 г. Той остава начело на Пакистан до 2008 г.

При управлението на Мушараф, известен със своята откровеност, почитател на Наполеон Бонапарт и любител на пурите, Пакистан преживя ускорен икономически растеж, развитие на средната класа, либерализация на медиите, армията играеше ролята на сдържаща сила спрямо регионалния съперник Индия.

Противниците му обаче критикуват "диктаторското" му управление, "незаконното" уволнение на съдиите от Върховния съд, които му се противопоставиха, налагането на извънредното положение и кървавата разправа с тежко въоръжени ислямисти, барикадирали се в Червената джамия в Исламабад през лятото на 2007 г.

През август 2008 г., в залеза на своята популярност и на фона на нарастващ натиск от опозицията и правосъдната система, националистът Мушараф подаде оставка, за да се оттегли в луксозно доброволно изгнание между Лондон и Дубай.

Връщайки се в Пакистан през март 2013 г. за участие в изборите, политическите му амбиции бяха разбити от множество съдебни производства.

Той напусна страната пак през март 2016 г. за лечение в Дубай, като обеща да се върне след това и да се изправи пред своите съдии. Не изпълни това обещание.

През август 2017 г. пакистанското правосъдие го обяви за "беглец" в процеса за убийството на Беназир Бхуто, която тогава беше негова политическа съперница.

Той също така разпореди конфискацията на имуществото на бившия военен водач, който бе обвинен през 2013 г. по това дело и сега е единственият заподозрян.

Бхуто, два пъти избрана за министър-председателка на Пакистан и първата съвременна жена, управлявала мюсюлманска страна, загина при самоубийствен атентат в Равалпинди на 27 декември 2007 г.