- Казвали сте, че България е „работилницата на Европа“ и това трябва да спре, г-н Дончев...

Само по себе си това не е лошо. То генерира заетост, формира приходи, плащат се данъци, но ако погледнете една голяма част от производствата, които съществуват – те имат ишлемерски профил. Тоест причината да съществуват у нас е, че тук се произвежда по-евтино. По-ниски данъци, по-ниски оперативни разходи, по-ниски цени на земята и естествено по-ниски заплати. Със сигурност, и това е 100% така, защото не планираме данъците да растат, един от тези компоненти ще се повишава – разходите за труд. В този смисъл тези, които са се пребазирали тук заради ниските разходи, в един момент няма да оцелеят и няма да има смисъл да съществуват у нас. Те или трябва да се научат това, което до вчера са правили със 100 души, да го правят с 60, или трябва да отидат на друго технологично ниво, където и приходите, и добавената стойност са по-високи.

- Къде тогава е ролята на държавата? От едната страна са предприемачите – техният талант, труд, работа. Обаче всяка година по време на обсъжданията на бюджета наблюдаваме един феномен – опозицията иска по-голяма преразпределителна роля на държавата. Участва ли и как държавата в създаването на този високопрофилен икономически модел?

Много хубав въпрос и той не е за един милион долара, не е и за един милиард, а за повече. Ако сме пазарни фундаменталисти – ще кажем, че пазарът сам ще намери себе си. Той сам ще мигрира към стоки и услуги с по-висока добавена стойност, защото няма друга алтернатива. Производствата на ишлеме пък просто ще затихват или ще еволюират.  Големият въпрос е, че реакциите на пазара, дори да са логични и правилни, понякога са бавни. Второ –  навсякъде този процес е текъл и с намесата на държавата – и в Ирландия, и в Израел, и на други места. Т.е. трябва да има роля на държавата, която да ускори естествените пазарни механизми. Тук първият проблем е в мярата – колко да участва държавата. Ако участва прекалено малко – тази трансформация ще се случи по-бавно. Ако държавата участва повече, ще похарчи повече пари, а това са публични ресурси. Най-големият проблем е, че ако държавата не намери мярата на участие – може да се получи изключително грозният феномен, при който ние с една публична инвестиция да отклоним това, от което някой с една частна инвестиция би формирал печалба и би създал един устойчив бизнес модел. Двойна щета – похарчили сме парите и сме убили една частна инициатива.

Не можем да финансираме изцяло този процес, защото той по същество трябва да е пазарен. Трябва да носи възвръщаемост и в идеалния свят би трябвало да се случи изобщо без ролята на държавата. Ние трябва да даваме това, което не стига – ако не стигат 5% или 10%. И това прави нещата трудни.

Няколко неща ни трябват със сигурност. Според мен ни трябва ново звено. В момента сме в режим на споделени отговорности между министерствата на икономиката и на образованието. Това е естествено, но няма как покрай всички други задачи фокусирането върху сферата на иновациите да бъде най-сериозният приоритет. Не говоря за ново министерство, по-скоро за държавна агенция. Тук трябва да се уточни – не става дума за назначаването на нови чиновници. Не, ще се вземат хора от двете ресорни министерства. Освен това не говорим за някакво мегазвено. В момента се извършват разчети, но при всички случаи говорим за между 30 и 50-60 души. Не повече.

- Ако разбирам правилно, вече има такава идея и се разработва?

Да, има предварително решение на Министерския съвет, в момента се създават правилници, наредби и т.н. Това звено трябва да е отговорно за цялото законодателство, както и за прилагането на цялата подзаконова и нормативна база в този сектор. Естествено не бива да го превръщаме в самотен остров, губейки чувствителността по темата и на двете министерства. Но политиките в тази сфера трябва да се акцентират в това звено. Основната цел на публичното финансиране трябва да бъде на стимул, на иницииращ заряд, на стръв, а не да финансира процеса. Той трябва да се финансира от процеса.

- Изяснихме позицията на държавата като вид стимулатор за иновации, но има и друг момент. През 90-те години американският политолог Джеймс Карвил изведе една крилата реплика: „Икономиката, глупако.“ И екипът на Бил Клинтън я направи основа на цялата си предизборна кампания. Не е ли време ние да извикаме силно: „Образованието, глупако!“ И то да се превърне във фундамент на един цял мандат? Може ли чрез образование да създадем предприемачи още от средното образование например?

Това го казвам отвъд всякакви политически помисли и куртоазия – оттук нататък всеки приоритет на държавата трябва да е втори, трети, четвърти, а първи – това трябва да е образованието. И това трябва да бъде тема отвъд всякакви политически комбинации и конфигурации. В противен случай ние като държава, като общество и като народ нямаме особено бъдеще.

Обаче – и това ще бъде леко изненадващо – това е обществен процес, който не може да бъде свършен изцяло от държавата. Ние трябва да променим отношението към образованието. В очите на младите хора и на техните родители то трябва да бъде предпоставка за успеха. Същевременно за редица части на българското общество не е така и тук не говоря само за малцинствата. Това е процес, свързан с неособено доброто ниво на образованието по някои места и в някои институции, свързан с формиране на някакъв обществен предразсъдък. Трябва да положим повече усилия на входа на системата. Ако не са постъпили всички деца, каква полза, че на другите сме им дали прилично образование.

Най-трудният преход обаче е този от образование, което формира знание, към образование, което формира умения...

----

Цялото интервю с вицепремиера Томислав Дончев четете в следващия брой на сп. „Клуб Z“ през януари 2020 г. Още материали от същия автор можете да видите тук.