Докато размириците в Хонконг продължават, а хората в града искат все повече демократични права, през миналата седмица лидерът на Китайската комунистическа партия Си Цзинпин насочи вниманието на анализаторите към един възможен подход, с който Пекин да накаже бившата британска колония. 

Президентът беше в Макао - другият специален административен регион на Китай, чието спокойствие и преданост към Пекин са в ярък контраст с политическите сътресения в съседен Хонконг. 

Лидерът похвали Макао за успешното опазване на правилото на Китай - "една страна, две системи", от момента на предаването му от Португалия преди вече 20 години. Невинна забележка, в която експертите виждат нетолкова скрито смъмряне на бурния стремеж на Хонконг за по-силни демократични стандарти. 

Тридневното посещение на Си в Макао, където участва в празненствата по предаването на града обратно в ръцете в Поднебесната, съживи спекулациите, че Пекин планира да превърне хазартната столица в основен финансов център, който може да съперничи на Хонконг. Възможно ли е обаче това? 

Доброто и лошото дете

"Пекин дава сигнали към Макао, но истината е, че за града е трудно да открадне сериозен дял от бизнеса на Хонконг", казва пред CNN Ринго Чой, управляващ партньор на една от най-големите консултантски компании на острова. 

Факт е обаче, че Хонконг и Макао могат да бъдат сравнявани. И двата града бяха върнати на Китай през 90-те години, и двата града се превърнаха в специални административни региони с привилегии, които предоставиха политически и правни свободи, които не са достъпни в континенталната част. 

Взаимоотношенията им с Китай обаче са диаметрално противоположни. Докато Макао отдавна се смята за "доброто дете на Китай" - название, родено директно от китайските държавни медии, то Хонконг е рисуван по-скоро като проблемния голям брат. И още от местните медии - Макао е "доволен и благодарен" за това, което получава от Пекин, Хонконг е "волен и се държи като разглезено дете". 

Само за последната седмица могат да се намерят десетки коментари в местните държани медии, които сравняват двата града, разбира се, в полза на Макао.

Въпреки това - Хонконг е най-влиятелната административна единица в целия свят. Градът е дом на огромен фондов пазар, чиито обем за втора поредна година изпревари Нюйорската фондова борса. Отново през 2019 г. - Хонконг се превърна в най-големия IPO (бел.ред. - център, в който големите компании избират да направят първичното си публично предлагане на акции) център в света. 

Какво тогава предлага Макао? Хазарт. Районът е мощен фактор в игрите и милиони твърде богати хора годишно оставят в местните казина милиарди долари. Проблемът е обаче, че Макао предлага само това: игралната индустрия държи цели 50% от БВП на града и то според статистиката на централното китайско правителство. Сравнението с огромното разнообразие на Хонконг, който поддържа и силни туристически и логистични отрасли, не прави услуга на Макао. 

След тежката година в Хонконг обаче, Пекин е готов на промяна. През октомври правителствен служител от богата провинция Гуандонг обяви публично, че екип от местната администрация помага на ръководителите на Макао в изработването на проект за фондова борса, деноминирана в юани. По същото време властите разкриха, че работят с международен екип, който да осъществи пазарните проучвания, базирани на "силата на Макао и на националните интереси на Китай". 

Колко трудно може да се изгради нова борса, която да конкурира Хонконгската обаче, може да свидетелства Сингапур. Градът-държава от години се опитва да отмъкне лъвски пай от острова и то с максималната помощ от властите, но простите данни показват едно - Сингапурската борса и до днес е 10 пъти по-малка от хонконгската. 

Само в Хонконг

И ако властите в Макао са се надявали, че социалните напрежения в Хонконг през годината са отслабили позициите на борсата, то те трябва да са се разочаровали жестоко, когато през последния месец започнаха да излизат годишните статистически данни. 

"Досега има твърде малко доказателства, че вълненията в Хонконг са се отразили неблагоприятно на фона на силен краткосрочен икономически натистк", пишат експертите на "Фич рейтингс", в доклад от миналата седмица. 

Освен това - инвеститорите въобще не мислят да напускат града. По оценки на "Банк ъф Ингланд" само за последните 9 месеца в града са инвестирани нови 5 млрд. долара. Паричните депозити в Хонконг възлизат на повече от 1,7 трилиона долара. Градът остава и вратата на глобалния бизнес към континентален Китай, заради специалните договореностти за акции и облигации.

Поредно предимство - хонконгският долар е вързан за щатския и е свободно конвертируем, за разлика от другите валути на конкурентите.

"Вярваме в стойността на местната валута. Ние с лекота продължаваме да правим бизнес тук", заявява и Хелън Цяо от "Мерил Линч".

Има обаче и още нещо - колкото и да не искат да си го признаят в Пекин, Хонконг е финансова "защитна стена" пред комунистическия режим. Градът позволява на Китай да запази финансовата си система на континента, изолирана от глобалния пазар, като същевременно запазва достъп до чуждестранен капитал, който му е необходим за финансиране на растежа или дълга си. 

Това може да се промени само, ако Пекин реши да направи своя юан свободно конверитируем, но това изглежда по-скоро като фантастика към момента. 

Така че за Китай остава само възможността да се опитва да напомпва местни конкуренти на Хонконг, който изглежда няма да се откаже от ролята си на "лошото момче". Проблемът е, че островът е твърде, твърде силен.