Странно ми е (меко казано) как уважавани от мен хора правят анализи за патовата ситуация в страната след изборите от гледна точка на това - как на тях им се иска да стоят нещата, а не в съответствие с това - как стоят нещата на практика. 

В частност, понеже за лелеяната от тях дясна коалиция (ББ - десен, Господи! Както казваше пернишкият зевзек Жуцата: "Падам като ви слушам, но и да ме държите, пак ще падна!") ГЕРБ-РБ не достигат гласове в парламента и затова от Патриотичния фронт са единствените, намиращи се под ръка, та дайте да ги пишем и тях десни...
Това е толкова далеч от истината, че за измерването на разстоянието от нея светлинни години няма открити, няма открити!

Ето какво (без да броя Красимир Каракачанов, който е доказал, че е готов да се съюзи с всеки, само и само да е на масата на властта и за когото важи правилото "На каквото място седя, на такива принципи стоя.") мисля по въпроса съвсем искрено и лично:

Участвал съм в поне 20-30 предавания на СКАТ, в много добри отношения съм с някои от хората там и точно тях намирам за свестни, а с един дори съм добър приятел. 

Но като цяло т. нар. патриоти са чиста проба патриотари, те са много леви (направо левичари), много антинатовци, много евроскептици (пак меко казано, защото повечето са анти ЕС), много американофоби, много национализатори, много антиседесари, фанатични антикостовисти, а българският им национализъм у част от тях избива в нещо близко да национал...патриотизъм. Гръбнакът им е от хора от ДС, финансирането и идеологията им са свързани (и) с хора на ДС, манталитетът им е много ДС-подобен, вижданията им са тотално неизпълними, да не кажа, че някои от тях - опасни. 

При това става дума не за нагаждаческа, популистка, конюнктурна, надяната като удобна политическа премяна дрешка (като у някои атакуващи фашизоиди, които са откровени циници и измамници, спекулиращи с "харчеща" се пропаганда), а за вътрешна убеденост, за символ-верую, за кредо и жизнена позиция, за истинска, дълбока и непроменима същност, закодирана, заклещена, заквасена и замръзнала в онези 45 години на миналия век, които може би и да стигат, но със сигурност постоянно ни настигат и като бумеранг се връщат, удряйки ни по сетивата и надеждите.

Затова е повече от удобно пожелателно мислене - по максимата: "Каквото ми се иска, това виждам, което не желая да виждам, то не съществува" - са призиви от рода на този, който прочетох днес, че ПФ трябвало да укроти своята реторика и е добре дошъл в дясната коалиция.

Каква реторика, какви пет лева?! Това тяхното е светоглед, ако искате - мироглед. Това е тяхната същност, а не някакво преднамерено, първосигнално говорене.
Тези хора са толкова далеч от каузата и смисъла на РБ, че ако РБ се доближи и малко до тях, то абсолютно сигурно ще се отдалечи апокалиптично от собствената си същност или поне от своите верни, многострадални и все още позволяващи си най-скъпия лукс в страната ни поддръжници - да мечтаят за нейното по-добро европейско, модерно, демократично и нормално бъдеще.

Коментарът на Николай Слатински е публикуван във фейсбук. Заглавието и подзаглавието са на Клуб Z.