Илхан Кючюк е роден през 1985 г. в Севлиево. Завършва политически науки и право във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. В момента е втори мандат евродепутат от ДПС и либералната група „Обнови Европа“ (ОЕ). Формираният след изборите през май Европарламент го избра за докладчик за Северна Македония, която е кандидат-член на ЕС заедно с останалите държави от Западните Балкани.


- Г-н Кючюк, как ви избраха за докладчик на Европарламента за Северна Македония? Бихте ли обяснили в какво точно се състои работата на докладчика?

- Решението бе оповестено преди два месеца на разширено бюро на Комисията по външна политика по предложение на европейските либерали – моята политическа група. 

Докладчикът обобщава позицията на Европарламента. Всяка политическа група има докладчици в сянка. И на базата на определени критерии, които имат за цел да допринесат за демократичното развитие на Република Северна Македония, всяка от политическите групи ще има своите предложения.

Моят ангажимент е да изготвя един много солиден политически текст, който да консолидира позицията на ЕП. Като в същото време той бъде много обективен, реалистичен, на базата на видяното, проученото, информацията, която ми е предоставена от колегите и систематизирана в един много политически документ, какъвто е докладът.

- Кога да очакваме първия доклад?

- Най-вероятно в средата на 2020 г. - през май или юни. Но преди това ще има т.нар. минидоклад за Северна Македония и Албания, който ще оценява развитието на двете държави основно върху критериите, залегнали в големия доклад. Но акцентът ще бъде поставен върху демократичното развитие, по-специално върховенството на закона и борбата с организираната престъпност и корупцията.

- Има ли българи сред докладчиците в сянка?

- Още не са оповестени всички. Може и да има.

- Има ли според вас опасност фактът, че докладчикът за Северна Македония е български евродепутат, да бъде използван от други депутати, противници на влизането на тази страна в ЕС?

- Не бих казал. Аз имах моята много категорична позиция. Изразих я пред медии в България и Северна Македония, а и пред европейски медии. На този въпрос съм отговарял пред всички по един и същи начин. Историята е за историците, България и Северна Македония имат много допирни точки, обща история, общи ценности. Струва ми се, че имат и общи, споделени европейски ценности. И много ми се иска историческите оценки да ги оставим на историците. Нашата роля като политици е да изграждаме бъдещето, което има отражение за много поколения напред. И трябва да бъдем отговорни пред този процес.

- Точно ваш съпартиец поряза Северна Македония и Албания. Имам предвид френския президент Еманюел Макрон. А хората от неговата партия са най-силно представени в либералната група...

- Имаше предложение по време на Европейския съвет (този на 17 и 18 октомври – б.р.), прокарано от президента Макрон. Но и други държави бяха на същата позиция – да кажем Дания, Холандия.

Но вижте, според мен темата стои по следния начин. Явно е, че има необходимост от реформа на демократичния процес. От това да се реформира преговорният процес. Защото виждаме, че в някои държави от региона колкото по-дълго продължава този преговорен процес, толкова демокрацията се влошава и основни демократични принципи изостават в сравнение с европейските.

- Смятате, че причина за това е удължаването на преговорния процес?

- Това е при неяснотата на този процес. В момента едно на друго се противопоставят две течения. Едното е дали да има разширяване на ЕС. А другото – дали да има задълбочаване на реформите в самия Съюз.

Ние казваме, че има необходимост и от двете. Ако има разширяване на ЕС, това ще допринесе за по-голямата глобалната му роля. В същото време необходимостта от реформи е много категорично изразена. Европейските граждани а последните избори ни го казаха много директно: Ние харесваме този Европейски съюз, но не харесваме начина, по който той функционира. Той трябва да бъде променен, да бъде по-близък до гражданите, да отговаря на техните очаквания.

Европа не живее в този комфорт, в който живееше преди 15 или 20 години. Има сериозно и икономическо, и политическо присъствие на други страни и те играят своята значима роля по отношение на енергийната сигурност, на миграцията, на глобалните икономически, социални и екологични тенденции. По този начин искам да кажа следното. Има необходимост от реформиране на преговорния процес. Но този реформа трябва да бъде съпроводена с участието на държавите от Западните Балкани. Ако те не участват, рискуваме – колкото и добър алгоритъм, каквато и методология да излезе от Еврокомисията - просто да няма по-различен резултат или той да бъде по-лош.

- Не смятате ли, че има опасност постоянно да се появяват нови и нови изисквания и така процесът да се удължи, което да доведе до разочарование в страните кандидатки, до отказ от реформи? Да си кажат защо да се реформират, като така и така не ги приемат?

- Има много сериозна опасност. И тя е налице. Имаме голяма умора и разочарование у политическите елити в държавите от региона, също и от страна на гражданите. Цатова нашето искане към Съвета е през следващите месеци, най-късно до началото на февруари 2020 г., да бъде изготвена методология.

Има едно френско предложение. Но в същото време тече още едно паралелно предложение на някои държави от Вишеградската четворка, Австрия, Словения, Италия. Трябва да се видят плюсовете и минусите на всички предложения. И на базата на това да се изготви обща методология. След което до края на март трябва да се даде ясен сигнал на държавите от Западните Балкани – дали продължаваме по един нов път, но с ясна пътна карта, където се вижда бъдещето им в ЕС, или просто казваме, че ние към настоящия момент не сме способни да отговорим на техните очаквания и преговорният процес не трябва да продължава. Със сигурност ние трябва да бъдем на висотата на нашите обещания. Ако обещаем нещо като съюз, трябва да сме готови да изпълним това обещание.

- Като казвате „ние“, имате предвид само либералите от „Обнови Европа“ ли?

- Не бих казал. Това е позицията на Европарламента. Той категорично подкрепи присъединяването на Северна Македония и Албания. Еврокомисията, която разполага с много по-задълбочен инструментариум, и като власт, и по отношение на експертизата, също се присъедини към нашето мнение.п За съжаление, Съветът бе на друго мнение.

И тук идва друг голям проблем. Когато трябва да бъде взето решение с единодушие, винаги има риск една държава да го блокира. В същото време следващият проблем е налице. Иа три институции, оформящи институционалния триъгълник на ЕС. Макар две от тях да са на едно мнение, третата, която има властовата функция – в случая Съветът – може да блокира едно или друго решение.

- България излязла ли е със свое предложение? Или се е присъединила към някоя от споменатите от вас страни?

- Нямам информация активно да сме участвали в изготвянето на следващата методология на Еврокомисията. България игра ключова роля по време на своето председателство на ЕС през първата половина на 2018 г. Темата за Западните Балкани беше поставена на масата и поддържана дълго време. Но, за съжаление, през последните няколко месеца виждам, че има леко отстъпление от темата.

- Каква е позицията по въпроса за Северна Македония на френските евродепутати либерали, които са от партията на Макрон?

- Те гледат на Северна Македония много по-благосклонно, отколкото на Албания. И биха се съгласили на един вариант на разделяне на двете държави. За тях това е по-добрият и по-приемлив вариант. Но като цяло пред тях стои въпросът за реформата на ЕС. Обяснението им е, че загубата на демократичен политически терен във Франция се дължи на нереформирания Европейски съюз. И нека не забравяме, че президентът Макрон дойде на власт най-вече с обещанието на реформира социалната система във Франция. Към днешна дата това не се случва.

- Трябва ли според вас да бъдат разделени Северна Македония и Албания?

- Моето мнение е, че всички държави от Западните Балкани трябва рано или късно да бъдат част от ЕС. Разбира се, всички не могат да влязат заедно. Макар че, ако ме питат кой е най-голямото ми желание, то е именно това – още утре всички от региона да бъдат в Съюза. Но реалността е друга. Тя не винаги съвпада с моето желание.

Ако днес в Северна Македония има по-голяма политическа стабилност в сравнение с Албания, от опит знам, че нещата след два месеца могат да изглеждат по различен начин. Не бих искал да давам категорични оценки. Струва ми се, че с оглед на обвързаността на държавите от региона, на мултиетническия характер на всички държави едно разделяне не би допринесло за подобряване на демократичните процеси в двете страни.

- По-рано този месец Съветът на ЕС публикува твърде неблагоприятни заключения за Босна и Херцеговина, според които тя не изпълнява главния критерий за членство в ЕС. Нма останалите страни от Западните Балкани трябва да чакат Босна? Или тя е отделен случай?

- Не, не трябва да я чакат. Но в Босна от доста време стои един важен въпрос. Дейтънското споразумение само по себе си й донесе мир. То изигра ключова роля. Но в същото време през последните години при тази федерализирана структура и тежка бюрокрация на Босна това споразумение определено не води до добри резултати. И на последните избори за президент на страната тази тема бе част от дискусиите, макар и леко плахи.

- Т.е. ако Босна върви толкова зле, тя ще влезе в ЕС по-късно от другите западнобалкански държави, така ли?

- Явно е, че има много голяма разлика в развитието между Босна и Косово, от една страна, и Черна гора и Сърбия, които по старата методология успяха да затворят доста преговорни глави. От друга страна, Северна Македония и Албания също заявиха желание за присъствие на европейската карта. И в този смисъл ми се струва, че няма как да разглеждаме всички държави по един и  същи начин. Определено нашата цел трябва да бъде ясен хоризонт за държавите от Западните Балкани. Не бива да ги изоставяме и не бива на тях да се гледа като на задния двор на ЕС, а по-скоро като на интегрална част от него.