Трудно е да се обхване цяла една година в няколко реда. Без претенция за обхватност, Клуб Z отправи еднакви въпроси на различни български писатели. Как те виждат непрекъснатите обвинения към младото поколение, че "не чете", какво стойностно са успели те самите да прочетат през тази една година и как виждат моментната снимка на българското общество. В следващите празнични дни ви представяме отговорите на Мария Донева, Капка Касабова, Юлиана Антонова - Мурата, Георги Господинов, Палми Ранчев и Христо Карастоянов. 

Капка Касабова живее извън България от 17-годишна, а в последните години – в Шотландия. Авторка е на романа "Граница", получил редица отличия - книга на годината в Шотландия за 2018-а, наградите „Saltire“, The Edward Stanford Travel Writing Awards“ „The Nayef Al-Rodhan Prize for Global Cultural Understanding“, „Highland Book Prize". Касабова пише на английски, а „Граница“ е преведен на над 15 езика. В края на 2019 г. излезе и последният й роман - "To the Lake".

До колко сте съгласни с тезата, че младото поколение все повече не успява да се справя с живота и реалността? От една страна това показват данните на PISA, a от друга е едно от най-старите клишета на света – за загниващата младеж.

Изцяло несъгласна. Това старо консервативно клише служи основно за оправдание на алчните и завистливи стари които не искат да делят зелника си с младите. Още Цицерон е казал: „Лоши времена. Децата не се подчиняват вече на родителите си, и куцо и сакато пише книги.“

Всъщност "младото поколение" е единствената ни надежда. Погледнете в световен план какви бедствия причинява ненаситното старо поколение, вкопчени във властта и ресурсите, и сеещи омраза, страх и разруха.

Сатурн изяжда децата си. Като гледам хора като Грета Тунбърг каква вътрешна сила имат и каква яснота на погледа, и също протестиращите в Хонг-Конг, мисля, че планетата не би могла да бъде в по-добри ръце от тези на нейното поколение. То има по-хуманитарна планетна перспектива и то ще разчупи разпадащите се патриархално-олигархични структури.

Какво успяхте да прочетете стойностно през години? Има ли автор или произведение, което ще остави 2019 г. в историята на века?

„Love Letter to the Earth“ на виетнамския зен маестро Тих Нат Кан „The Collector of Left Оver Souls“ на бразилската авторка Елиан Брум

Какъв му бе най-големият проблем на българина през годината? Ако се фокусираме в социалните мрежи, събирателният образ на българина има проблеми всеки ден.

Не мога да коментирам, не прекарвам много време в социалните мрежи.

Вечно сме недоволни, хленчим, оплакваме се. Вие можете ли да формулирате това, което все ни мъчи?

Мога да говоря само от свое име и не обичам да обобщавам за цели нации и групи.  Но психологията ни казва, че човек който прехвърля отговорността за съдбата си на друг, вероятно не е напълно пораснал.

Как изглежда моментната снимка на българското общество в края на 2019 г.?

Цялостно погледнато, като всяко друго общество в Европа: в процес на дълбоки промени на всяко ниво. Обхванато от безпокойство от бъдещето.  Нуждаещо се спешно от хора, символи, политически решения, култура, социални инициативи, събития и жестове, които сплотяват, обединяват, и ни припомнят какво обичаме, какво ни вдъхновява, какво ни дава душевна сила, и какво ни прави на първо място хора.

За какво разказвате в новия си роман - "To the Lake"?

За езерата Охрид и Преспа. И за балканските семейства, където понякога Сатурн изяжда децата си.