Обратното броене за третия кабинет на Бойко Борисов започна. Редовните парламентарни избори са все по-близо. Самоцелното преследване на една мечта - поне този мандат да свърши в пълните 4 години, обаче се превръща в измамна реалност. Мнозина анализатори виждаха края на ГЕРБ няколко пъти, но май ще се окаже, че врагът е в тяхното легло.

Държавата оцелява въпреки диктата на „калинките“. Политическото управление обаче все повече се пропуква там, където Борисов дели властта с явните коалиционни партньори - "Обединени патриоти". Но и с тези, от които черпи „студен резерв“ при всеки критичен момент - ДПС.

Смущава кандидатурата на Емил Димитров-Ревизоро за министър на околната среда и водите. Смущава и поредното начинание на Делян Пеевски и Ахмед Доган да легитимират себе си като „национално богатство“. Иначе казано - третият кабинет на Борисов е зависим от интереси и лобита, пред които той е с вързани ръце. И става все по-голям заложник на бомбите, които му залагат.

Няма защо да се припомня биографията на Емил Димитров-Ревизоро. Виждаме поредния кандидат за министър без доказана експертиза за отговорностите, които му се възлагат. Достатъчно е само да се спомене, че срещу неговите солови акции в парламента подскачаше една друга одиозна политическа фигура, която достигна до поста на вицепремиер и обвиняваше коалиционните си партньори от ВМРО и „Атака“, че спасяват „редник Киро“. Те пък ехидно му се надсмиваха над операциите по „спасяване“ на „редник Цеко“.

Да, Ревизоро е неприемлива кандидатура за министър на екологията дори и за онзи, който излъга, че ще си „закачи една релса на врата“ и ще скочи от Бургаския мост. Или поне такава беше ситуацията преди година. 

Винаги в родния парламент е имало лобизъм (това не е нещо невиждано и навън), неграмотна законодателна дейност, но рядко сме виждали подобно струпване на политически цинизъм, наглост и арогантност. И най-притеснителното е, че този триумвират – цинизъм, наглост, арогантност, вече не ни прави впечатление. Тялото ни привикна на тези огромни и наситени дози. 

Няма друго обяснение спокойствието, с което се подминава идеята на Доган и Пеевски да приватизират Националната служба за охрана. Не стига, че българският данъкоплатец и до момента плащаше за охраната им, а НСО безотчетно я прикриваше, но с пореден лобистки законопроект те ще направят възможно да си наемат въоръжени държавни телохранители. 

„Нито една частна охранителна фирма не може да даде тази сигурност, която може да даде държавата“, обясни философията на законопроекта в края на миналата година председателят на ДПС Мустафа Карадайъ. 

Българският гражданин вече е виждал подобна практика. През 90-те години мутрите си плащаха за частна охрана на действащи барети да ги пазят, когато  не са на служба. Днес Доган и Пеевски, които станаха богати именно заради участието си в политиката, ще плащат на служители на НСО по тарифа, определена от министъра на финансите. И това ще бъде напълно законно. Скоро и публично-частното партньорство в разузнавателните служби и армията ще бъде узаконено. Не са се сетили в ДПС, не са го предложили. А ГЕРБ ще гласуват така, че да не обидят другарчето. 

За управляващата партия предстоят тежки месеци. Не само овладяването на водната криза, надигащата се световна икономическа рецесия, менгемето Москва - Брюксел - Вашингтон, настървените атаки от страна на БСП, извънпарламентарната опозиция, която подушва нови избори, но и ненаситният апетит на официалните и неофициалните партньори в кабинета.

Накрая колкото и успехи да има Борисов за тези четири години, всички скандали, провали и неразбории ще му се пишат на личната сметка. За една година има време и номинацията на ВМРО да направи достатъчно бели в екоминистерството.

Винтът на наглостта се навива с още един оборот. И все някога ще се скъса главата. Така, вгледан във финала на пълния мандат, мандатоносителят може да се спъне за четвъртия политически маратон. И без някой да им „прави сценарий“, както обичат да се оправдават в ГЕРБ.