За всеобща изненада руското правителство подаде вчера оставка. Това е знак, че президентът Владимир Путин започва да планира бъдещето си след Кремъл, пише френският в. "Либерасион".
Вчера следобед Путин изненада всички, приемайки оставката на премиера Дмитрий Медведев и правителството. Няколко часа по-рано руският президент не спомена нито дума за това в речта си пред парламента, в която изложи политическите насоки за предстоящата година, включително изненадващи промени в конституцията - разпределяне на част от президентските правомощия между различни институции, обявяване на върховенството на руската конституция над международните правни норми, ограничаване на броя на президентските мандати до два (вместо два последователни) и забрана висшите чиновници и заемащите изборни длъжности да имат гражданство на друга държава или дори разрешително за пребиваване в чужбина. Всичко това ще трябва да бъде одобрено на референдум.

След това премиерът Медведев обяви оставката на правителството и Путин го назначи за заместник-председател на Съвета за сигурност на Руската федерация. Сцена, която очевидно е била внимателно планирана предварително - също както и предлагането за нов премиер на непознатия на руската общественост ръководител на Федералната данъчна служба Михаил Мишустин, отбелязва в. "Либерасион".
"Техническа номинация, докато се очаква Путин да избере свой наследник", коментира Татяна Становая от центъра за анализи "Р.Политик" (R.Politik).

Истинската новина на вчерашния ден обаче беше, че преходът във властта започна открито. Въпросът се поставя от май 2018 г. и триумфалното преизбиране на Владимир Путин. Още вечерта след победата си той обяви, че този мандат ще му е последен, припомня френското издание. Разпределянето на част от президентските правомощия между двете камари на парламента, Върховния съд и неформалните съвети показват желание за създаване на ново политическо равновесие, както и желание да не се предават на един-единствен наследник много разширените правомощия, които Путин получи през 20-те си години на власт, подчертава "Либерасион".

Според Татяна Становая, президентът се кани след края на мандата си да си запази ролята на ръководител на Държавния съвет. Доскоро тази институция нямаше никакви реални правомощия, но се превърна във "важно свързващо звено между президентската администрация, правителството и губернаторите" и "място, където Путин може да играе ролята на арбитър между всички нива на властта".

Обявените от Путин промени предизвикаха шок в руския политически елит, който започна да обмисля какви са намеренията му и кои ще бъдат новите членове на кабинета, коментира британският в. "Гардиън". Изданието отбелязва, че руският президент се подготвя за политическия преход през 2024 г., когато според анализатори той ще се откаже от президентския пост, но ще остане водещия руски политик като премиер или в Държавния съвет.

67-годишният Путин на практика управлява Русия от 2000 г. Така той е управлявалият най-дълго руски лидер от времето на Сталин, подчертава "Гардиън".
Путин представи промените като начин за укрепване на демокрацията, но негови политически противници и независими анализатори ги смятат за стратегия за запазване на властта след последния му президентски мандат през 2024 г., отбелязва в. "Ню Йорк таймс". Президентът даде ясен отговор на въпросите за бъдещето си: "Ще остана президент завинаги", тълкува изявлението на Путин бившият руски премиер Михаил Касянов, който в момента е един от неговите критици.

"Защо всичко това се случи в един ден?", попита в Туитър Дмитрий Смирнов, репортер на в. "Комсомолская правда", цитиран от "Ню Йорк таймс". Той има и отговор: "Това просто означава, че хората в Кремъл познават добре историята: революцията трябва да се прави бързо, дори да е революция "отгоре".
Руската политическа класа спекулираше от месеци за намеренията на Путин след края на последния му президентски мандат. Някои очакваха дестабилизираща борба за определяне на наследника му, но повечето очакваха той да намери начин да запази властта.

Путин изглежда започва процеса четири години преди крайния срок, за да избегне резки и дестабилизиращи промени. Той възпря потенциално дестабилизиращата борба между своите потенциални наследници и техните поддръжници на влиятелни постове, като ги накара да се чудят за какво точно ще се борят. Това обаче подготвя терена за борба между клановете от сферата на сигурността и други клонове на администрацията за влияние върху промяната на системата, съществувала над 25 години.

Вчера Путин не разкри точните си планове, а вместо това отвори една "кутия на Пандора" с различни възможни варианти. Последвалата несигурност извежда политическия елит от равновесие и помага да се гарантира, че Путин ще остане центърът, около който страната се върти, коментира "Ню Йорк таймс".

В годишното си обръщение към парламента на Русия вчера президентът Владимир Путин обяви реформа във властовата система на страната - отказ от сегашната "суперпрезидентска" власт и създаване на президентско-парламентарна република, пише в. "Комерсант".

След инициативата на Путин правителството на Дмитрий Медведев изненадващо подаде оставка. По-нататъшното развитие ще зависи от това как днешната политическа система ще реагира на изненадващите идеи на Путин. Няма признаци той предварително да ги е обсъждал с други играчи, отбелязва "Комерсант".

Политологът Фьодор Лукянов изтъква в официоза "Росийская газета", че в посланието си Путин е отредил сравнително малко място на външната политика.
За разлика от обръщението си през 2018 г., когато представи нови руски оръжия, президентът подчерта, че всички тези военни възможности са средство, а не цел. Основната задача е изпълнена - Русия е затвърдила мястото си във висшата лига, гарантирала е успешно своята сигурност. И трябва двойно по-енергично отпреди да се залови със собствените си работи - със своето развитие, обобщава експертът изводите си от документа.

Предложените от Путин конституционни промени са необходими като повеля на времето, но това не бива да става мода, заявява бившият премиер на Русия Сергей Степашин пред в. "Комсомолская правда". В Съветския съюз конституциите се меняха доста често, но хората не заживяха по-добре, напомня той.
Повечето поправки, предложени от руския лидер, не променят нищо и оставят непокътнат "самодържавния характер на властта в путинска Русия", пише в. "Ежедневний журнал".

Единствено значима промяна изданието нарича перспективата да бъде ликвидиран мразеният от всички урапатриоти конституционен текст, предвиждащ приоритет на международното право пред руското законодателство. Путиновото послание обаче не съдържа "никакви признаци за широко анонсираната борба с бедността" в Русия, се казва в статията.
Според досегашния министър на икономическото развитие Максим Орешкин мерките, предложени от Путин в обръщението, ще позволят през 2020 г. броят на бедните в Русия да бъде намален с 10 на сто. "Останалите 90 процента бедстващи очевидно ще почакат", пише в. "Свободная преса".

Предлаганите мерки са назрели отдавна - мнозина в Русия "се страхуват да раждат деца, защото липсва сигурност в утрешния ден. Няма гаранции, че парите ще им стигнат за дрехи и храна, за образование и създаване на условия за достоен живот на детето и на цялото семейство", констатира пред в. "Известия" руският сенатор Любов Глебова.

Лансираната от Путин конституционна реформа води до управляема политическа дестабилизация в Русия. Спешната оставка на кабинета Медведев показа, че Кремъл се надява да управлява и занапред развиващата се криза, пише в. "Независимая газета".

В Русия стартира преход на властта, в резултат от който според повечето експерти Путин ще може да се оттегли от днешния си пост, но все пак да остане на държавното кормило, смята всекидневникът.
Още няма яснота къде е мястото на самия Путин в новата конфигурация, пише в. "Новая газета".

Ако се запази сегашната забрана за повече от два президентски мандата поред и ако бъдат отслабени президентските пълномощия, Путин ще може да претендира за длъжността премиер и да оглави бъдещия Държавен съвет, предполага изданието.

Според него авторите на проекта за нова конституция се стремят властта в Русия да не се концентрира в ръцете на единствения приемник на сегашния президент, съответно "да се избегне война за званието приемник" на Путин.

Печатът обсъжда версии за оставката на досегашното руско правителство. Според сп. "Форбс" Путин е бил недоволен от кабинета на Медведев заради работата му по т. нар. национални проекти от 2018 г., пише електронното издание "Лента". Проектите включват разработки в три насоки - "Човешки капитал", "Комфортна среда за живот" и "Икономически растеж".

Според неназован федерален служител, говорил пред "Форбс", Путин лично е взел решението за оставка на правителството и министрите не са очаквали подобно развитие.

Засега не е ясно дали последните оставки в Русия означават разцепление във върхушката на руската йерархия или са част от съгласуван, но все още неясен план на Путин за промени в политическата система на страната, цитира "Комерсант" коментар от "Ню Йорк таймс".

Престижът на Дмитрий Медведев сред населението на Русия отдавна е много нисък, посочва швейцарският "Нойе цюрихер цайтунг".

Според анализатори Медведев може да е уволнен от Путин, станал очевидец на най-мащабните почти от 10 години улични протести през лятото, когато жителите на Русия усетиха хроничните икономически проблеми и спада на жизненото равнище, пише в. "Уолстрийт джърнъл".

Вчера Владимир Путин внесе в парламента кандидатурата на ръководителя на Федералната данъчна служба Михаил Мишустин за министър-председател. Опозиционерът Сергей Митрохин прогнозира пред в. "Московская газета", че Путин ще сложи начело на кабинета "човека, който по-късно ще стане президент".

Путин има нужда от президент, когото да контролира, "който, от една страна, да не хвърли някой къч, а от друга - да не провали решаването на някакви важни задачи", обяснява Митрохин.
Засега Медведев е "най-реалният кандидат" за президентския пост в Русия след 2024 г., когато изтича сегашният мандат на Путин, смята обаче британският анализатор Владимир Пастухов, говорил пред радио "Ехото на Москва". Според него нещата в Русия "като цяло се движат по сценария, договорен може би за много години напред още през 2011 г.", преди Медведев "да върне" на Путин президентското кресло.

Путин "заплита ситуацията" и измисля "още нови гатанки за уморените си сънародници и за любопитстващите чужденци" - например защо праща Медведев в Съвета за сигурност и какво означава номинацията на данъчния шеф за "приемник" на досегашния премиер, пише онлайн изданието "Грани".
Това най-вероятно не означава на практика нищо. Мистериозните рокади в екипа на Путин целят само той да задържи властта - "ето я цялата наша днешна Византия с нейните хитроумни чекистки технологии", коментира "Грани".

"Основна цел според мен е да се рестартира системата", твърди обаче наблюдателят Сергей Марков пред в. "Вечерняя Москва".

Според него новото правителство ще означава смяна на икономическия курс, която ще предизвика икономически растеж в Русия.

Досегашният уж либерален, но всъщност твърд монетарен курс на руското правителство във вътрешната икономика доведе до масово оттичане на капитали, свиване и обедняване на вътрешния пазар. След оттеглянето на кабинета Медведев ще срещнат проблеми и банкерите в Русия, а и не само те, предупреждава "Евразия дейли".
Според електронния вестник държавата ще принуди големите руски финансови учреждения и компании, например "Сбербанк" и "Газпром", да станат по-внимателни към нуждите на гражданите, а финансовия блок в правителството - "да планира доходите в хазната не с оглед прогнозите за доходността на американските облигации, а в светлината на перспективите вътрешното търсене да нарасне заради повишена покупателна способност на населението".