„Паразит“ стана първата южнокорейска продукция, номинирана за „Оскар“ за най-добър филм. Заглавието се радва на завидно одобрение – 96/100 точки в специализирания сайт „Метакритик“ и 8,6 зрителски рейтинг в IMDb, съставен на базата на фестивалната публика, която го е гледала досега (близо 200 хил. души). Защо – скоро ще разберем и у нас, филмът ще бъде част от програмата на 24-тото издание на „София филм фест“ през март.

Признанието от Американската филмова академия не е първият успех за историята, разказана от режисьора Понг Джун Хо – победния си марш продукцията започна в Кан, където се увенча със „Златна палма“, а по-късно взе и „Златен глобус“ за най-добра чуждестранна продукция. На 9 февруари „Паразит“ ще се бори за „Оскар“ в шест категории – най-добър филм, режисьор, оригинален сценарий, чуждестранен филм, дизайн и монтаж. Негови основни опоненти за най-добър филм са творби на големи имена в киното като Скорсезе, Тарантино, Тод Филипс… Малко по-рано, на 2 февруари, „Паразит“ очаква и награди „Бафта“ за най-добри филм, режисьор, оригинален сценарий и чуждоезичен филм.

„Паразит“ е разказ за пороците, породени от крайната бедност. Сюжетът представя различните светове на две семейства – Парк и Ким. Ким живеят бедно, бащата в семейството е безработен и без амбиции, двете деца на по двадесетина години – също. Живеят в апартамент-мазе, от чийто малък прозорец се открива гледка към мръсна улица, случва се някой квартален пияница да се облекчи върху единственият им източник на светлина. Синът Ги-У обаче получава шанс от съдбата – негов стар съученик му помага да започне добре платена работа като частен учител по английски език. Сестра му му изработва фалшива диплома и така Ги-У се озовава на прага на луксозната къща на семейство Парк. Новият учител много се харесва на детето на господин Парк и когато майката споменава, че по-малкият им син също се нуждае от учител, но по рисуване, Ги-У предлага за тази длъжност сестра си, без да разкрива тяхната връзка. За да издържат семейството си, братът и сестрата се държат като непознати и така успяват да заблудят семейство Парк. Но най-малкото дете в богаташката къща забелязва нещо, което убягва на родителите му – двамата учители миришат еднакво…

„Паразит“ получава 4 от 5 звезди от Питър Брадшоу в „Гардиън“:

„По-бедното семейство вижда себе си като в изкривено огледало, което с жестокост им показва колко са окаяни в сравнение с другото семейство и им разкрива богатствата, които биха могли да им принадлежат. Това е почти свръхестествена или научнофантастична история за настъплението на крадците на животи. „Паразит“ забива пипалата си в теб“.

В ревю, озаглавено „Паразит“: долните маси се надигат за отмъщение“, в „Ню Йорк Таймс“ Манола Дарджис отбелязва, че в този филм режисьорът Понг има добри идеи – „но великолепието на филма не е въпрос на неговата привидна етика или етос, а в това как поднася истината, често извратено и без грам склонност да се самоизтъква“:

„Понг акцентира върху грубата комедия, породена от неволите на семейство Ким, предизвиквайки смеха на зрителя. Например когато синът и дъщерята не могат да хванат Wi-Fi сигнал – семейството краде от интернета на съседите – намират го близо до тоалетната чиния.“

 

 

"Площад Славейков"