Ефектът на "отъждествяването с героя" в изкуството е описан още от Фройд. З а зрителя е характерно да се стреми да раздвижи своите жизнени рамки чрез "приемане" върху себе си (съпреживяване, стремеж да прилича, възприемане на морално-етичните принципи, на маниера на поведение и т.н.) на образа на героя, удовлетворяващ (благодарение на работата на автора) следния "набор от изисквания": героят трябва да бъде представен подробно и ясно; емоциите и желанията му трябва да бъдат открити за зрителя (читателя, слушателя - по-нататък ще говоря "зрителя" само защото "от всички изкуства за нас най-важно е киното"); той трябва да преживява прост и разбираем за зрителя конфликт; той трябва да предизвиква съчувствие.
Психолозите отбелязват три важни особености на "ефекта на отъждествяването".
Първо, според статистиката ефектът се проявява примерно у 75–80 на сто от зрителите ("индуцируеми зрители"). 20–25 процента са "устойчиви" към въздействието и оценяват героите извън зависимостта от техния "формат" в произведението.
Второ, за появата на ефекта героят не е длъжен да притежава някакви определени морално-етични, физически или интелектуални данни. Шерлок Холмс в "Баскервилското куче", Нудълс в "Имало едно време в Америка", героите на Шварценегер и Уди Алън, на Пиер Ришар и Дейвид Сушей еднакво импонират на мнозинството от зрителите, като предизвикват ефекта на отъждествяването. Важна част от ефекта е пренасянето на морално-етичните норми от отъждествения герой върху зрителя. Зрителят сякаш временно губи собствените си принципи, като се прави на героя. Кой се вълнува, че Нудълс е психопат, негодник и наемен убиец? Мнозинството зрители въпреки това му съчувстват, а част от тях започват да му подражават извън киносалона.
Трето, съществуват произведения (да кажем, такива като "Война и мир"), в които има много главни герои и те са в конфликт помежду си. Оказва се, че в такива произведения всеки зрител избира "свой" герой за отъждествяване. Изследванията на психолозите показват, че в такава ситуация зрителите при избора на "отъждествения" герой се ръководят в голяма степен от морално-етични критерии, докато при наличието само на един герой в произведението тези критерии не действат.
В съвременния живот, с неговите огромни социуми, в които информацията бива получавана от гражданите заедно с изкуството по едни и същи канали и канони, системата от средства за масова информация (която е ексклузивен доставчик на кино под названието "Светът около нас") може да излъчва както "Война и мир" - т.е. да отделя сравнимо време за различни доктрини и герои, така и нещо от рода на американски екшън, т.е. да натрапва главния герой.
Като "излъчват екшъна", средствата за масова информация стават индуктор, предизвикващ у мнозинството членове на обществото едни или други идеологически пристрастия. Това индуцируемо мнозинство в действителност е "неутрално", т.е. извън "филма" то няма свои устойчиви предпочитания (освен предпочитанията, останали от старите филми). Но "по време на излъчването" то като парченце магнит се строява в колона за подкрепа на този единствен главен герой, който му е предложен, а неговите принципи, идеология, стил на поведение и, разбира се, желанията и интересите. Ако "филмът бъде махнат", тези 80 на сто ще "лежат пасивно", но дори първите звуци на надписите от новия филм могат да ги обърнат на 180 градуса.
Това правило е интуитивно разбираемо за тоталитарните режими - който владее средствата за масова информация, той владее страната. Тоталитарната власт полага огромни усилия за увеличаването на дела на индуцируемото мнозинство в страната - като че ли без да вярва, че тя и така вече съставлява близо 70-80 процента. В гонене на процента властта съществено улеснява и изостря сюжета на "филма" и така съществено улеснява и изостря живота в страната. Успоредно с това властта създава у обществото постоянен разрив между импулсите и практическите резултати - тя натрупва проекти, които никой никога не довежда до край, произнася заплахи, които никога не се реализират, зове към това, която самата не прави и никога няма да направи, и т.н. Такъв разрив кара "редовия член на обществото" да престане да сравнява "картинката от средствата за масова информация" и живота и изцяло да се потопи във "филма".
Тези усилия не само отклоняват много ресурси от държавата, но и съдържат два колосални проблема.
Първо, за разлика от Неизвестите Бащи от романа на братя Стругацки, в институциите на самата тоталитарна власт има значителен брой представители на същото това "индуцируемо" мнозинство. Такава "свръхпропаганда" ги оставя без адекватно разбиране на действителността и от "кабината на киномеханика" те се прехвърлят направо "на екрана". Така се раждат идиотските решения - когато властта забравя, че "импулсите", създадени за пропаганда, не трябва да се реализират на практика.
Второ, самото население, въодушевено от суперпропагандата, може (и често става точно така) да тръгне да реализира тези импулси или (което е още по-страшно) да започне да иска от властта тяхната реализация. Да се обясни на неутралното мнозинство, че "това е само кино", е практически невъзможно. Властта ще бъде принудена да се впрегне в индуцираното от самата нея мнозинство и да се радикализира - често с катастрофални последици.
На най-страшното за властта не е дори това. В общество, в което средствата за масова информация формират "Война и мир", индуцируемото мнозинство е разделено на групи с по един "герой"     (светоглед) на всяка. Властта принадлежи на тези, които се отъждествяват с герой на най-многобройната група. Промяната на предпочитанията става постепенно и естествено, процесът на смяна на властта - също. Почти никога властта не рискува да бъде пометена и унищожена. Винаги се намират избори, които успяват мирно да решат проблема, докато конфликтът на предпочитанията и властта не е станал прекалено голям. В обществото на "екшън филма" съхраняването на властта се състои не в осигуряване на лоялността на мнозинството индуцируеми - него си го има а приори. То се състои в съхраняването на системата от индуктори в свои ръце.
Загубата на индукторите (по невнимания, заради криза, вътрешен конфликт, в хода на дворцов или "околодворцов" преврат) означава сриване на лоялността и най-малкото хаос, а най-много - преврат в мислите на мнозинството във вид на нов "екшън филм". Ако системата от средствата за масова информация бе многополюсна, по-голямата й част не се намираше в ръцете на властта, мнозинството от населението би било а приори разделено на групи и предаването дори на голямо парче от системата в други ръце не би довело до риск от свръхмаргинализиране на мнозинството, до гражданска война, до революция. В разделено на групи общество, в което има много елити, силната власт умее да се договаря, а слабата - да се разтваря навреме и да се спасява, за да оцелява след властването. В еднополюсното общество на "екшън филма", което се строява с рейтинг 86 на сто на която и да било страна под въздействието на мегамагнита  на средствата за масова информация, изпускането на червеното копче за контрол над медиите означава катастрофален удар срещу системата.
Днешната власт в Русия (като почти всяка тоталитарна власт) смята, че държи системвата от индуктори много здраво, и ефективно се грижи за пълното затваряне на всички вратички за "алтернативното поле". В действителност всички предишни управници във всички епохи правеха същото - но въпреки това рано или късно губеха контрола върху полето. И не ловки крадци задигаха системата от силната власт. Тази власт отслабваше и я изпускаше от ръцете си - най-често под тежестта на разходите (физически и идеологически) за параноичната надпревара за процента на "индуцираните". Застаряването на лидерите, влошаването на икономиката, появата на ново поколение, конфликти вътре във властта за най-лакомите залъци, извращенията на идеологията - ето главните причини за отслабването на хватката на властта на гърлото на средствата за масова информация.
Но дори в условията на силна власт неутралното мнозинство свиква с времето с един вид индукция (един "екшън филм") и нивото на възприемане пада. Като остава като цяло в рамките на натрапената парадигма, населението все по-малко гледа към екрана, а все повече през прозореца. И колкото повече, толкова по-малко усилия са необходими за отклоняване на вниманието му към който и да било "нов екшън". Ето защо тоталитарните власти от време на време кардинално сменят "филма". Това им позволява да удържат мнозинството в индуцирано състояние.
Какво следва от това по отношение на живота в Русия днес? Има една добра и една лоша новина.
Лошата новина е, че Русия днес, както никога досега, е готова за преврат - именно за сметка на абсолютната еднополюсна индуцираност на обществото. Ако се намери около властта (армията, ФСБ или още някъде) сила, която може да завземе централните средства за масова информация, и условно Кремъл за една седмица (не е задължително с оръжие в ръка, може да стане тихо и незабележимо) - обществото само след седмица вече ще я подкрепи по същия начин, както подкрепя днешната власт. Няма съмнение, че такава сила ще бъде значително по-радикална и тоталитарна (кой друг би тръгнал да прави преврат?), а това означава, че вместо днешния екшън филм, "забранен за деца до 16 години", напълно е възмогжно да ни прожектират филм на ужасите.
Е, а добрата новина е, че нашата власт със сигурност разбира колко е опасно "свикването с филма". През последните две години преживяхме процеса на замяна на уестърна за не особено Дивия Запад с екшъна "Сам срещу всички". При това, обективно погледнато, разходите за уестърн все пак са доста по-малки. "Патриотичният екшън" изобщо е най-скъпият и опасен жанр (без да броим хоръра, но днешната власт явно не е по тази част). И с него се свиква по-бързо. Затова почти няма съмнение, че властта в разумно кратък срок ще реши отново да смени диска. Какъв филм ще бъде това? Ще рискувам да предположа, че ще бъде научна фантастика в духа на "нахлуване на извънземни". Още повече, извънземните в лицето на "Ислямска държава" вече са гримирани и готови за снимки. Е, и по законите на жанра жителите на Земята трябва да се обединят и да победят и (по законите на жанра!) главният герой, който до вчера бе изгнаник, трябва да спасява света рамо до рамо с тези, които го прогониха.
А след това ще се надяваме, че на властта ще й стигне акълът за нов формат на филма. Нека бъде, както напоследък е модно, нещо от рода на "Москва, обичам те", с десетина различни режисьори, жанрове и сценарии. Само това ще позволи на днешната власт спокойно да си отиде, като съхрани живота си, натрупаните богатства и вероятно дори някои привилегии, а на нас - да избегнем катастрофите, които в Русия през последните сто години бяха твърде много.