Граничните власти да имат директен достъп до Електронния регистър на болничните листове и да подават незабавно информация до Националния осигурителен институт (НОИ), ако дадено лице излиза зад граница, докато е в болничен. Това е една от мерките, препоръчани от самия НОИ за ограничаване на евентуалните злоупотреби с отпуски заради временна неработоспособност поради общо заболяване.

Идеята е описана в специален анализ на осигурителния институт за причините на нарастване на сумата за обезщетения на осигурени работещи лица, които са ползвали болничен, в периода 2016-2019 г. Той бе публикуван днес в сайта на НОИ, а ден по-рано част от статистическите данни бяха представени от социалната министърка Деница Сачева.

Друга мярка за контрол на болничните пък гласи:

"В Закона за здравето да се въведе задължение на лицата да спазват предписания режим, лекарствената терапия, назначените диагностично-лечебни процедури и прегледи, включително и в случаите при отпуск поради временна неработоспособност. В Закона за здравето да се въведе административна санкция за неспазване на режима."

Представители на регионалната здравна инспекция, териториалното поделение на НОИ и РЗОК ще имат право да извършват внезапни проверки за спазване на определения в болничния лист режим на лечение. Това ще може да става и по жалби от работодателя и сигнали на граждани, гласят новите идеи. Не става ясно какво точно значи "неспазване на предписания режим". Предлага се обаче още една санкция за същото - в Кодекса за социално осигуряване да се запише, че при неспазване на режима лицето се лишава от обезщетение не само за дните на нарушението, а за целия период на временната неработоспособност.

Нови правила да се въведат и по отношение на работодателите, предлага НОИ. Например те да имат сключен договор с лекар, който също да подписва подаден болничен лист. Или да сключват договор с лечебно заведение и да имат право да пратят работника на "повторна експертиза" за здравословното му състояние по време на отпуска по болест. За това обаче да се иска и съгласие от служителя, пише в предложенията. НОИ иска още намаляване на броя дни болнични, който може да се изписва от личните лекари - 7 вместо 14 дни накуп и не повече от 20 календарни дни годишно. 

Най-същественото условие за ефективен контрол върху издадените болнични листове е извършването на повторна медицинска експертиза на лицето по време на продължителността на самия болничен лист. Това изисква промяна в организацията на работа на регионалните съвети и разширяване на техните правомощия, което е свързано както с промени в Закона за здравето и Правилника, така и с по-детайлно определяне на тази организация в правилника по Закона за здравето (чл. 111, ал. 2). С цел постигане на по-голям обхват на контрола е необходимо да се създаде възможност обжалването на решенията на лекуващите лекари също да може да се прави и пред регионалния съвет. В тази връзка следва да се въведе ежедневно експертно наблюдение на издадените болнични листове в електронния регистър и по определени критерии да се прави извадка на тези, които подлежат на проверка от регионалния съвет. В края на работния ден, за който се отнася извадката, информацията се предоставя на партньорите в съвета – РЗИ и РЗОК. Още на следващия ден регионалният съвет провежда заседание, като определя лекарска консултативна комисия, която да извърши повторна медицинска експертиза на лицата с определена временна неработоспособност от извадката. Лекарските консултативни комисии, в зависимост от възложените им случаи на повторна експертиза, ги приоритизират в зависимост от продължителността на временната неработоспособност, като призовават за явяване първо лицата с най-малка продължителност. Графикът на дейност на ЛКК трябва да бъде съобразен с тези изисквания, като може да се определи, че те заседават минимум три пъти в седмицата, така че да обхващат максимален брой случаи, обясняват още от НОИ.

Иначе анализът на НОИ защо има ръст на парите, отделяни за обезщетение заради общо заболяване, не потвърждава версията, че причината е най-вече организирането на "дълъг уикенд" или сливане на почивни дни. Темата стана актуална покрай идеята на бизнес организации първите дни от болничните да не се заплащат, а да са за сметка на болния служител. Идеята първоначално бе прегърната от правителството, но след обществена реакция властта "даде заден".

От анализа на НОИ става ясно, че ръстът в разходите в последните 3 години се дължи на дългосрочните болнични листове, а не на тези за по 3-4 дни седмично, каквито биха били, ако става дума най-вече за "измами" с цел "почивка на плажа". Нещо повече:

"В контекста на разпространеното схващане, че болничните листове се използват от осигурените лица като инструмент за "сливане на празничните дни", данните на съвкупностно ниво не позволяват това допускане да бъде потвърдено. В месеците с най-голям брой официални празници (април, май и септември) сезонните индекси на издадените болнични листове е значително по-нисък от средното равнище", сочи анализът на НОИ.

За сметка на това е отчетено, че основен фактор за ръста на болничните е застаряването на работната сила - увеличението е предимно във възрастовата група над 55-годишна възраст, която заради отрицателен прираст и емиграция е все по-съществен сегмент от работната сила. 

Според анализа около 1/4 от отпуските по болест са в държавния сектор. Близо 80% от издадените болнични листове са от лечебни заведения в извънболничната помощ – лични лекари и специалисти.

Съществено значение за ръста на парите, отпускани за обезщетения заради общо заболяване, има и ръстът на заплатите, с които правителството в последните години обича да се хвали. Това важи и за ръста на средната работна заплата, и за този на минималната работна заплата, чийто размер зависи от държавата, защото се определя при приемането на държавния бюджет за всяка година. За увеличението на плащанията от НОИ за болест значение има и рекордно ниската безработица - тоест наличието на повече заети, а оттам - вероятност повече като брой хора да ползват болничен, става ясно още от изводите на осигурителния институт.

В момента първите 3 дни от болничния се заплащат от работодателя, а останалите - от държавата, като се дължи част от среднодневното възнаграждение, а не пълното такова. Първоначално бизнесът (и държавата в лицето на коалиционния съвет от представители на партиите в правителството) искаха задължението на бизнеса да отпадне за сметка на работника, който сам да плаща поне първия ден от болестта си. Премиерът Бойко Борисов, щом се появиха протести, еднолично "спря" идеята с мотив: "Да накажем истински болен да си плати той първия ден заради тарикатите – затова няма да го входирам". Вариации на хрумването обаче продължават да се обсъждат.