Българинът не се е отървал от културата на агонизиращ патриархат. Това е култура, според която единственото важно нещо е аз и моите роднини да живеем добре и няма значение какво става с другите - с гетата, с общността и публичния свят. А това е много лицемерно. 

Така социалният антрополог Харалан Александров описа социалните връзки в българското общество. Повод за неговия анализ бе случая с 8-годишно момченце, станало жертва на сексуално посегателство, което е било заснето на видео. Пред бТВ Александров посочи, че този случай „говори за провал на обществото и семейството“, но не и за провал на отговорните институциите.

„Става дума за провал на общността, за провал на семейството. Става дума за гето.“, уточни антропологът.

 „В България всички политики за закрила на детето и всички опити на институциите да ги прилагат са под много тежка идеологическа и политическа атака. Всеки опит да бъде цивилизована социалната сфера се натъква на свирепи удари от страна на агонизиращата патриархална култура. Не си ли спомняте какво стана със закона за социалните услуги, чиято задача е точно тази – да цивилизова и развие грижите за деца. Появиха се от някъде едни обезумели, силно разтревожени и според мен идеологически манипулирани родители, които казаха: „Не, ще ни вземете децата, ще ги дадете на зли норвежци, ще ги направите джендъри, безумия едни…“, коментира той. 

По думите му това е „съсредоточена битка на патриархалната култура да запази суверенните права върху децата си“. 

"В културата, в която най-важното е родителите да притежават детето, всичко друго може да бъде жертвано. Може да бъдат пожертвани децата от малцинствените общности, може да бъде пожертвано бъдещето на децата, може да бъде пожертвано бъдещето на страната. Важно е нашите деца да живеят по начина, по който ние вярваме. Това е патриархатът. Всичко останало – корупцията, безхаберието, лошото функциониране на институциите и масовата миграция на младите -  е без значение. Ами ние ще ги прогоним, но няма да се променим.“, обясни той.

Социалният антрополог посочи, че това е дебат как отглеждаме младите хора и какво ще правим със следващото поколение – това е единственият важен дебат, според него, тъй като ние друг важен ресурс нямаме. 

В среда, в която социалният работник винаги ще бъде обвинен, че иска да отнеме нечие дете, да обвиняваш институциите, че не си вършат работата е меко казано наивно, каза Александров. 

Той даде за пример добре организираните движения, които протестират срещу различни законопроекти в областта на социална сфера. 

Част от патриархалното разбиране за живота е двойният стандарт, продължи Харалан Александров.

„За нас - прекрасните и горди, смели, не трябва никой да ни пипа децата, ние най-добре знаем какво да правим с тях. Под обект на атака са и учителите, защото родители знаят най-добре как да образоват децата си. Когато обаче стане въпрос за другите, които са от другата страна на дувара, на реката, от другата страна на пътя, там няма никакво значение какво се случва. Това е генерализираната безотговорност към това общество. Ние успяваме да се свържем само с нашите роднини и нашата махала.“

"Това е една култура на агонизиращ патриархат. Известна е в науката като аморален фамилизъм. Това е култура, според която единственото важно нещо е аз и моите роднини да живеем добре и няма значение какво става с другите, с гетата, с общността и публичния свят. Това е много лицемерно.", каза той.

А в гетото този агонизиращ патриархат е на квадрат, добави Александров. 

И продължи: 

„По-развитите и напреднали хора са в състояние да направят идентификация с определена по-голяма група, с нация, с племе, с род, дори с политическа партия. Докато в малките и деградирали общности връзката е само между мен и най-близките. Ние живеем като в средновековието, на кланове. Когато деградацията стигне до дъното, тогава се разпадат и най-близките семейни връзки и се появява перверзия на патриархата. Детето ти не е някой, когото браниш или за когото се грижиш, когото контролираш, а е някой, когото експлоатираш. Експлоатираш го морално, икономически - като го пращаш да проси, и го експлоатираш сексуално."

„Българите са все още патриархални. Но те по-скоро контролират децата си през грижа. Типичното българско семейство е доста обгрижващо, контролиращо, доста посесивно – излъчващо сигнали, че притежава децата си. И тук е неговата голяма драма, защото в един свободен и отворен свят рано или късно децата скъсват синджира и обикновено избягват някъде в Европа."