Един от най-близките сътрудници на сръбския президент Александър Вучич, председателят на парламентарната комисия за Косово Милован Дрецун, направи ново скандално обвинение срещу България, съобщава БГНЕС. В проправителствената телевизия “Хепи” Дрецун на няколко пъти повтори, че властите в София работят за създаването на Велика България. Дрецун и сръбският външен министър Ивица Дачич близо година непрекъснато отправят обидни, унизителни и агресивни изказвания срещу България.

Дрецун се е подразнил особено от думите на бившия външен министър Соломон Паси, който преди два месеца заяви, че Ниш е на 30 км от България. Изявлението на Паси бе по повод факта, че в Ниш има руски шпионски център.

"Трябва да сме там. Най-големият руски шпионски център е в Ниш, на 30 км от България", каза тогава Паси.

Той коментира изявлението на същия Дрецун, който заяви, че България има разузнавачи в Сърбия. Паси напомни, че България е член на НАТО и ЕС и скоро ще стане член на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.

"България е далеч пред Сърбия. Сърбия все още не е страна, която може да ни съди. Така да се каже, те все още не са дораснали, но това не ни пречи да поддържаме добри отношения. Призовавам и българската разузнавателна служба да бъде много внимателна, когато става въпрос за Сърбия и да увеличи присъствието си там, защото това е необходимо", каза тогава Паси.

Ето какво казва Дрецун по този повод:

"Как така Ниш е на 30 км от България? Това е страшен инцидент. Веднага трябваше да има нота! Дачич трябваше да реагира, посланикът им да бъде извикан. Ниш може да бъде на 30 км само в рамките на Великобългарския – Санстефански договор. Това означава, че тази идея е много жива при тях".

Той пояснява, че това е казано от бивш български министър на отбраната и председател на Атлантическия съвет като очевидно бърка поста, заеман от Паси в правителството.

Ниш е на 160 км от София и на около 100 от българо-сръбската граница. В продължителни периоди през Средновековието градът е в границите на България, от 14 век е включен в Сръбската държава, а по-късно – Османската империя. След идването на османците Ниш става център на Нишкия пашалък, а по-късно – и център на една от епархиите на Българската екзархия.

През XIX век институциите, създадени от българите в града, са училище, читалище и българска община. Със Санстефанския договор Ниш е присъединен към Княжество Сърбия. Населението на града през 1842 г., според френският професор по славянска филология Киприян Роберт, е съставено предимно от сърби и българи. През следващите десетилетия голям брой българи напускат града, други са асимилирани, а с урбанизацията през 20 век на населението на Ниш става предимно сръбско. Градът е предаден на Сърбия от Русия през 1878 г., като компенсация за това, че Сърбия не може да се разшири в Новопазарско и Санджак.

Дрецун на няколко пъти се оплаква и от поведението на министър Екатерина Захариева по повод реакцията й за твърдението му, че страната ни шпионира Сърбия.

"Имаше непремерена реакция. Аз казах, че има постоянно увеличаване на разузнавателните дейности на някои съседни държави. Знаете ли колко бяха силни страстите в България след това мое изявление. А проблемът е там, че те не знаят колко знам. Аз казах само 10% от нещата и повечето от тях между редовете. В друго време ще кажа много повече. Реакцията на Екатерина Захариева бе непремерена, тя дори извика сръбския посланик в София в българското МВнР. Следваха още реакциите на бившия министър на отбраната, историци и един техен евродепутат, който често дава екстремистки изявления. Казах, че на територията на Сърбия действат българските разузнавателни служби. Е, сега някой да каже, че това не е така. Та и самият Вучич каза, че службите на съседни държави действат в Сърбия. И изведнъж чуваме Захариева да казва: Какви служби, няма такова нещо", казва Дрецун.

Преди да влезе в политиката Милован Дрецун работи във военните издателства на Югославската народна армия, която беше главният инструмент за провеждане на етническите чистки по време на кървавите войни през 1991-1999 г. За своята журналистическа работа Дрецун е награден с "Орден за храброст". Преди да стане член на партията на Александър Вучич той беше член на Социалистическата партия на югодиктатора Слободан Милошевич.