Учените от университета в Кардиф съобщиха за важно откритие, свързано с T-клетките, което дава надежда, че може да има терапия, която да действа за всички или повечето видове рак. Научното откритие, публикувано в сп. „Nature Immunology“, все още не е тествано при хора, но според изследователите има „огромен потенциал“.

Как действат досегашните терапии с Т-клетки? - имунните клетки се отстраняват, модифицират и връщат в кръвта на пациента, за да открият и унищожат раковите клетки. Това е най-новата парадигма в лечението на рака.

Най-често използваната терапия, известна като CAR-T, обаче се персонализира за всеки пациент, но засега действа само при определени видове онкологични заболявания и няма ефект при твърди тумори, каквито представляват повечето видове рак.

Изследователите от Кардиф съобщиха, че са открили нов тип рецептор при Т-клетките, който разпознава и унищожава повечето видове рак при хората, като при това не напада и не унищожава здравите клетки. 

Според учените това е "вълнуваща възможност да се лекува всякакъв рак", нещо което имунолозите досега смятаха, че не е възможно.

Как действа този рецептор на Т-клетката?

Конвенционалните Т-клетки сканират повърхността на другите клетки, за да открият аномалии и елиминират раковите клетки, които са с аномален протеин, но без да засягат клетки, които съдържат "нормален" протеин, обясняват от Кардифския университет.

Затова и ограничението при подобни терапии е в това, че клетките разпознават, или биват научени да разпознават, конкретни видове рак. Много видове рак обаче така се „маскират“ в клетката, че става много трудно за организма да отличи здравата клетка от туморната.

Сканиращата система разпознава малки части от клетъчните протеини, които са свързани с молекули на повърхността на клетките, които се наричат левкоцитен антиген (ЧЛА), така Т-клетките убийци "виждат" какво се случва вътре в атакуваните клетки, като сканират повърхността им. Левкоцитният антиген е различен при отделните индивиди. И точно това спираше досега учените от възможността да създадат единно лечение, базирано на Т-клетките, което да действа при повечето видове рак и при всички хора.

В изследването на екипа от Кардиф се описва уникален рецептор на Т-клетката, който разпознава много видове рак чрез една подобна на левкоцитен антиген молекула, наречена MR1.

Така този рецептор си взаимодейства с молекулата MR1, която се намира на повърхността на всяка клетка в човешкото тяло. Смята се, че MR1 отчита нарушения метаболизъм, протичащ в ракова клетка и сигнализира на имунната система.

MR1 за разлика от левкоцитния антиген обаче не варира в отделните индивиди - и това я прави много атрактивна за имунотерапиите.

„Ние сме първите, които описват Т-клетка, която открива MR1 в раковите клетки - това не е правено досега“, казва екипът.

Досега новооткритата клетка е постигнала успех при унищожаването на клетки на рак на простатата, гърдата, белите дробове и кожата, кръвта, дебелото черво, костите, простатата, яйчниците, бъбреците и шийката на матката при лабораторни тестове.

Засега потенциалната терапия е тествана само при животни и върху ракови клетки в лабораторни условия и ще са необходими повече проверки за безопасност, преди да започнат изпитвания върху хора.

Зад откритието стоят няколко изследователи, но ръководител на екипа е професор Андрю Сюъл. Ученият от десетилетия се занимава с имунология и най-вече с т. нар. Т-клетки. В момента той ръководи Института за инфекциозни болести и имунология в медицинския факултет на Кардифския университет.

"Никой не е вярвал, че такова нещо е възможно", коментира проф. Сюъл.

Той работи по изследването заедно със сътрудниците си от месеци. Изследването на Т-клетки е във фокуса на научния му интерес от постъпването му в Кардифския университет като старши научен сътрудник през 2006 г.

Учи химия, а през 1991 г. придобива докторска степен по генетика в университета в Ливърпул. След това преминава допълнително обучение в Университета на Юта, в САЩ, а през 1995 г. се завръща във Великобритания, където изследва влиянието на вируса ХИВ върху имунната система в Оксфорд.

"Вълнуващо откритие", но е"рано да се каже дали новината е революционна"

Учени от Университета в Базел приветстваха големия потенциал на откритието, но предупредиха, че е твърде рано да се каже дали може да сработи при всички видове рак.

„Няма спор, че това е много вълнуващо откритие и за нашето базово разбиране за имунната система, и за възможността за бъдещи нови лекарства“, коментира Даниел Дейвис от Университета в Манчестър. 

Най-различни научни групи работят за създаване на нови Т-клетъчни терапии и постоянно могат да се очакват нови открития. Друг е въпросът доколко те могат да бъдат директно приложени. И в момента се прилагат Т-клетъчнит терапии, които са много успешни за дадени тумори, но са изключително скъпи и на практика неприложими за здравни системи от типа на нашата.“

Това обясни пред БНР доц. д-р Андрей Чорбанов, ръководител на Лаборатория по експериментална имунология в Института по микробиология „Стефан Ангелов“ на БАН за новото научно откритие. Според Чорбанов технологиите, с които се правят научните пробиви в борбата с рака, все още не са масово достъпни и не е сигурно доколко в близко бъдеще „такава експериментална терапия може да бъде приложена“.

"Твърде рано е да се каже дали новината е революционна, защото учените знаят колко много етапи на проверка трябва да преминат тези нови открития, както и дали могат да бъдат ефективни в реални условия", коментира още ученият. Той определи откритието като базово.

„Методите, включващи радиолъчение, химиотерапия и прочее са в сферата на все още много бруталната терапия с изключително много странични поражения върху организма на човек. Докато много по-модерните и съвременни имунотерапии са изключително щадящи и в много по-голяма степен запазват останалите здрави тъкани непокътнати от тази терапия“, добави доц. Чорбанов.

Т-клетъчната терапия има няколко направления. При едно от тях се вадят клетки на самия пациент, които се „обучават“ по различни методологии да разпознават туморите, разказа още той. 

"Ограниченията при подобни терапии се явяват в това, че клетките разпознават или биват научени да разпознават конкретни видове рак. Много видове рак обаче така се „маскират“ в клетката, че става много трудно за организма да отличи здравата клетка от туморната", поясни още доц. Чорбанов.