Може ли ТЕЦ Варна да произвежда чист ток и да не зависи от руския газ? Може ли това да важи и за всички останали ТЕЦ-ове в България, особено за тези на въглища, която Зелената сделка на ЕС осъжда на затваряне рано или късно? Можеше ли софийският инсинератор за отпадъци да струва 90 млн. евро вместо 160 млн. евро и да не замърсява атмосферата? Може ли внасяните в България отпадъци да не са скандал, а суровина, при това безплатна? Може ли да захранват енергийни, а не наказателни производства? 

Отговорът на всички въпроси тези въпроси е "да" според Любомир Димитров, един от пионерите на възобновяемите енергии у нас. Отговорът е утвърдителен обаче при определени условия: че имаме икономика на знанието; че не внасяме know-how, за да изнасяме don't know; че имаме подготвена за отговорностите си и заинтересована от работата си администрация и социално отговорен бизнес.

В момента Димитров представлява в България една норвежка фирма. Не, тя не краде деца, а се занимава с газификация. Не, това не е прокарване на нови тръби, по всяка от които тече старият руски газ. Това е технология, с която от всичко, съдържащо въглеводороди - от обикновен кюмюр, през органичните отпадъци до пластмасите и дървесината - може да се произвежда горим газ, а от него - енергия, която не насища атмосферата с фините прахови частици и азотните окиси и въглеродния двуокис, отделяни от минералните горива. 

В основата си технологията не е нова, казва Димитров. По думите му в Германия преди Втората световна война тя е задвижвала 30 000 автомобила. Поевтинелият след войната петрол и международната стопанска конюнктура обаче я запращат в килера за десетилетия. Днес обаче стремежът на цивилизования свят да се освободи от фосилните горива, за да спре измененията в климата, я правят отново актуална.

"Сканди Енерджи" (Scandi Energy AS), фирмата, която Димитров представлява у нас, има свидетелство за отличие от Европейската комисия, което ѝ дава достъп до финансиране от европейската програма "Хоризонт 2020", подпомагаща върхови постижения в изследванията и технологиите.

Свидетелството за отличие на "Сканди Енерджи", издадено от Европейската комисия през 2019 г. с подписите на ксомисарите Корина Крецу (регионално развитие) и Карлуш Муедаш (Изследвания, наука и иновации).

"Сканди" е спечелила европейско признание и финансиране с технологията си през 2019 г. Две години по-рано в България обаче местният ѝ клиент не се класира да купи ТЕЦ Варна от ЧЕЗ и да я преустрои да гори безотпадъчно отпадъци вместо руски газ.

"Отпадъкът се третира термично и се превръща в синтетичен газ, почти идентичен с природния газ по състав, с по-ниска калоричност, но не фосилен и до голяма степен безплатен", казва Димитров, обяснявайки технологията на компанията, която представлява.

 "Сканди Енерджи" е разработила система за двустепенна вакуумна газификация, която може да преработи широк спектър от отпадъчни продукти, от утайки от отпадъчни води до пластмасови отпадъци, включително хранителни отпадъци и битови отпадъци не само отделно, но и смесено. Ако в отпадъците има метали или текстил, това не пречи.

Сравнението на тази технология с обикновеното изгаряне на отпадъци, каквото ще има в софийския инсинератор, говори само за себе си.

"При изгаряне на 1 тон отпадък (означаван като RDF Residual Derived Fuel или остатъчно добито гориво) се получават 12000 – 15000 кубически метра димни газове и се произвеждат 650 киловата електроенергия", обяснява Димитров. "Те служат единствено за нагряване на вода за производство на пара и съответно електро- и топлинна енергия. В димните газове освен  въглероден двуокис има вредни азотни окиси и фини прахови частици . Затова те налагат да има голяма и скъпа газо-очистваща инсталация. Прилагането на този метод е било доскоро икономически целесъобразно предимно за големи инсталации. Значителна част от енергийното съдържание на отпадъка се губи с димните газове".

"При газификация на 1 тон отпадък се получават 1000 кубически метра синтезен газ, който е чисто гориво за двигател с вътрешно горене, газова турбина или суровина за производство на етанол, карбон, биодизел и други ценни продукти", продължава Димитров. "Малкият обем синтезен газ прави процеса лесно управляаем, инсталацията компактна и с ниска цена. Поради липсата на въздух, съответно - на азот, в процеса, няма азотни окиси и няма фини прахови частици, а въглеродният окис е значително по-малко".

"При газификация  на 1 тон отпадък се произвеждат 1000 киловата електроенергия поради по-пълното използване на енергийното съдържание на въглеводородите", посочва той. 

Друго предимство на технологията за газификация на отпадъци е, че инсталациите за нея могат енергийно да се захранват сами с 10 на сто от произведеното от тях гориво. Необходимо е минимално количество газ пропан бутан само за стартирането им. Това значи, че могат да бъдат построени и насред полето и че нямат енергийните разходи на инсинераторите. Произвежданият синтезен газ може да се втечнява и бутилира и пренася като пропан бутана. Не е необходима непременно инфраструктура, за да бъде доведен до потребителите.

Твърде е хубаво, за да бъде вярно. Така скептикът обикновено посреща тези сравнения. Но, докато априорният отрицател мъдрува из социалните мрежи, светът се променя. Ако погледнем статистиката от последните години (виж графиката), ще видим, че броят на инсталациите за газификация на отпадъци расте стремително и те изместват инсинераторите. 

"В света вече има 400 газификатора, в Япония с амо са 100", казва Димитров. "Газификацията е устойчивото решение за всички въглеводороди".

По думите му инвестицията в газификатор е с 30 на сто по-малка, отколкото в инсталация за изгаряне. Затова такива мощности вече се строят и в САЩ и в Северна Европа. Само през 2018 г. 14 завода за изгаряне в САЩ са затворени, а други 10 са спрени на фаза проект, отбелязва той.

При газификацията за разлика от инсинерирането не остава пепел за депониране, а биочар с високо съдържание на въглерод, в който няма опасни компоненти и който се използва успешно за наторяване, и за суровина в строителството.

Това може да произвежда чиста енергия, а не следствени дела. Снимка архив 

Димитров неформално е предложил на столичната община решение, с което инсинераторът на София да стане с 40 процента по-евтин, без фини прахови частици и без азотни окиси - на практика да превърне софийския инсинератори в газификатор.

"И какъв мислите беше техният отговор? Много интересно, ама ако се беше обадил преди три години, вече сме подписали всичко. Имаше група в Общинския съвет, която знаеше за моите идеи, и ги използва в диспутите, но чуваемост от мнозинството там има, само ако е интересно за тях самите, а не за населението и гражданите, които са ги избрали и им плащат заплати".

Димитров обаче не се отказва лесно. Среща се с председателя на БАН акад. Юлиан Ревалски и с бившия министър на околната среда и водите Нено Димов. Правих представяния пред две дирекции на Министерството на околната среда и водите.

"Те не знаеха за газификацията като технология! Нямам думи....Например басейнова дирекция, която е отговорна за утайките от пречиствателните станции за отпадни води не знаеха, и аз им показах снимки, на четири завода в Германия за газификация на същите тези утайки, която ги превръща в чиста електроенергия без вредни емисии", казва той. "Често зад много проблеми в екологията не виждаме основния проблем в държавата - "недостиг на капацитет".

България вече плаща глоби в ЕС, защото не е решила въпроса с утайките от пречиствателните станции за отпадни води.

Циментови заводи и ред ТЕЦ-ове направо изгарят вносни отпадъци (които биха могли да бъдат превърнати в синтетичен газ), защото получават за приемането и използването им 50-60 евро на тон и това е сладък бизнес за сметка на природната среда и климата.

"Това е бизнес по-печеливш от наркотиците", казва Димитров.

Има обаче и заинтересовани от чистата технология, добавя той. Предприятия в Плевен и Хасково, които той все още не иска да назове, могат да произвеждат оборудването, необходимо за газификация на отпадъци. 

"В последните две години съм презентирал технологията на няколко национални и международни конференции по енергетика и управление на отпадъците", казва Димитров. "Работя с Инсттута по инженерна химия на БАН, Техническия университет, неправителствени организации и бизнес асоциации. Тази година се очакват няколко договора за частни инвестиции в такива инсталации за газифициране на битов отпадък, утайки от пречиствателни станции за отпадни води, курортен комплекс, отпадък в целулозно промишлено предприятие".

Димитров твърди и че, ако бъдещият държавен холдинг "Водоснабдяване и канализация" газифицира утайките от пречиствателните станции за отпадни води, които също са към предприятията ВиК, той не просто ще пести разходи за ток, а няма да плаща за него, защото "ще си го произвежда от проблемните иначе утайки".

"Ще плащат само 1 процент лихва по кредита и главница на база 15-20 години срок", казва той.